Търговията с чуждестранна валута се е практикувала само в случаите, в които някой имал нужда от разплащателно средство при търговия или пътуване в други страни.

В по-далечното минало валутите се търгували чрез директен обмен, а по-късно в тази дейност се специализирали посредници. През втората половина на XX век основните играчи на този пазар били валутните дилъри на банките.  

В съвременния финансов свят обаче валутите не са само средство за разплащане, но и форма на инвестиция. А форекс е най-големият пазар в света с дневен оборот от около 5 трилиона долара. 

Какво представлява валутният пазар? 

Валутната търговия, известна още като форекс (от англ. "foreign exchange"), се извършва на извънборсов децентрализиран глобален пазар, който определя обменния курс на валутите по света. 

Участниците на него са банки, валутни дилъри, търговски дружества, централни банки, инвестиционни компании, хедж фондове и дребни инвеститори. 

Те могат да купуват и продават различни валутни двойки. Терминът "валутна двойка" описва съотношението между курсовете на две отделни парични единици. Търговията на форекс е структурирана във валутни двойки, тъй като покупката на дадена валута винаги е съпроводена с продажба на друга. 

Всяка валута има собствен трибуквен код, с който се обозначава във валутните двойки. Например, валутната двойка "евро/долар" се изписва като "ЕUR/USD", като стойността изразява количеството щатски долари, необходими за покупката или продажбата на едно евро. 

За разлика от фондовите борси, които са организирани и се контолират от определени регулаторни институции, валутният пазар е нерегулиран, свободен и частен.

Нито една институция не действа като регулатор, но обикновено по-дребните играчи използват услугите на инвестиционен посредник, тъй като директната търговия на форекс пазара се извършва в големи обеми. 

Другата съществена разлика между форекс и останалите финансови пазари е в работното време. Валутният пазар функционира 24 часа в денонощието във всеки работен ден от седмицата и на практика няма часове на "отваряне" и "затваряне", тъй като валутният обмен се извършва постоянно в различните часови зони на планетата. 

Въпреки че е децентрализирана, търговията с валути все пак е концентрирана в няколко водещи световни финансови центъра, където са позиционирани офисите на големите международни банки.

Сред тях са Лондон, Ню Йорк, Франкфурт, Токио, Сингапур, Сидни, Хонконг, Бахрейн, Цюрих, Чикаго и Торонто.

История на валутния пазар 

Откакто хората търгуват помежду си, съществува и валутен пазар. Древните цивилизации търгували чрез метални монети, чиято стойност се основавала на теглото и съдържанието им.

Първият истински валутен пазар е организиран в Амстердам през 16-и век. Обменът позволявал на хората свободно да търгуват валути, за да стабилизират обменните курсове. 

През 1875 г. е въведен златният стандарт, който базирал стойността на валутите върху размера на златните резерви на държавите. Златото е избрано за валутен "бенчмарк", тъй като е рядък, ковък, устойчив на корозия и труден за добиване метал. 

Златният стандарт обаче не успява да издържи по време на световните войни през първата половина на 20-и век, тъй като на държавите се налага да печатат повече пари, за да финансират военните си разходи.

След Втората световна война е създадена системата Бретън Уудс, според която повечето валути по света са обвързани с курса на щатския долар, който, от своя страна, е обезпечен със златни резерви.

През 1971 г. американският президент Ричард Никсън прекратява конвертируемостта на долара в злато поради нарастващата инфлация. През 1973 г. златният стандарт е напълно премахнат и международният валутен пазар преминава система на свободно плаващи курсове.

Кои валути се търгуват на форекс пазара? 

Щатският долар е най-често търгуваната валута. Той е известен и като "световна резервна валута", тъй като в долари са деноминирани над 60% от резервите на централните банки по света.  

На второ място се нарежда еврото с 24% от международните резерви, следвано от японската йена и британския паунд с по около 5% всяка. 

Когато става въпрос за валутен обмен, трябва се направи ясно разграничение между валутния пазар и обмяната на физически банкноти. Форекс пазарът включва сделките между финансови институции и е по-скоро нещо като "пазар на едро".  

Обмяната на физически банкноти се извършва в банкови институции или обменни къщи и служи основно за задоволяване на потребителски нужди, когато местните пари на дадена държава се разменят за чуждестранни. 

Като цяло валутните курсове се влияят от междубанковите сделки, които в днешно време са изцяло дигитализирани. 

Валутите обикновено се групират според това каква е тяхната популярност и ликвидност. 

Най-голяма част от оборота се генерира от търговията с паричните единици на най-развитите държави в света - щатския долар (USD), еврото (EUR), британския паунд (GBP), японската йена (JPY), канадския долар (CAD), швейцарския франк (CHF), австралийския долар (AUD) и новозеландския долар (NZD).

Някои от по-популярните валути на развиващите се пазари са китайският юан (CNH), южноафриканския ранд (ZAR), руската рубла (RUB), полската злота (PLN), чешката крона (CZK), мексиканското песо (MXN), унгарският форинт (HUF).

Инвеститорите използват и термина „стокови валути", тъй като валутните курсове на някои държави се влияят силно от износа на определени стоки и суровини. Такива са канадският долар, австралийският долар, колумбийското песо, перуанският сол, бразилският реал, чилийското песо и норвежката крона. 

Какви са функциите на международния валутен пазар? 

Основните функции на валутния пазар са свързани с определянето на обменните курсове на различните парични единици.  

Това дава възможност за покритие на валутния риск при различни финансови операции, например, когато се реализират трансгранични инвестиции. Свободният валутен обмен благоприятства и движението на капитали между различните държави - има такива с излишна ликвидност и други, които се нуждаят от финансиране. 

Не на последно място, форекс е важен компонент на международната търговия, като транзакциите в този сегмент генерират значителна част от оборота на валутния пазар.

Има три основни валутни пазара - спот, форуърден и фючърсен.

На спот пазара се извършва текущата обмяна на валути и сделките се случват незабавно. Той съставлява голяма част от общия валутен пазар и включва купувачи и продавачи от целия спектър на финансовия сектор.

Форуърдният пазар включва споразумение между купувача и продавача за обмен на валути на договорена цена на определена дата в бъдеще. На него не се извършва обмен на действителни валути, а само фиксиране на тяхната стойност. Форуърдният пазар често се използва за т. нар. "хеджиране" на риска, което играе ролята на застраховка срещу бъдещи изменения във валутния курс. 

Пазарът на фючърси е подобен на форуърдния пазар, тъй като включва договорена цена на определена дата. Основната разлика е, че фючърсният пазар е регулиран и се провежда на конкретна борса. Фючърсите също се използват за хеджиране на валутния риск. 

Как индивидуалните инвеститори могат да участват на валутния пазар? 

В днешно време търговията с валути е достъпна дори за инвеститорите с най-малки портфейли, като на пазара има десетки платформи и приложения, даващи възможност за онлайн търговия на форекс. 

Това става възможно благодарение на т. нар. "левъридж" (от англ. "leverage"), или използването на заемен капитал, което позволява на търговците да търгуват с повече средства от тези, които реално притежават в сметките си. 

Например, ако търгувате с левъридж от 2:1, бихте могли да имате депозирате 1000 долара във вашата брокерска сметка и да търгувате с портфейл на стойност 2000 долара. 

Много валутни брокери търгуват с левъридж от 30:1, 50:1 или 100:1. Това обаче увеличава и рисковите при търговията, тъй като използването на подобно "увеличение" на средствата за търговия води както до по-големи потенциални печалби, така и до по-големи загуби. 

При съотношение на заемния капитал от 50:1, промяна във валутния курс от 2% може да доведе до загуба на 100% от личните средства на инвеститора.

Освен това, за разлика от акциите, които могат да осигурят възвръщаемост чрез изплащане на дивиденти, или от облигациите, които предлагат лихвени плащания, валутните търговци разчитат единствено на движенията на курсовете на паричните единици, което означава, че портфейлът им има по-ниска "вътрешна стойност" от тази на останалите финансови активи. 

Валутният пазар обаче има и някои предимства. Той е много по-слабо регулиран, отколкото други пазари, което означава, че инвеститорите не са обвързани със строги стандарти или законови разпоредби.

Няма клирингови къщи и централни органи, които да контролират валутния пазар, което пък означава, че таксите и комисионите за търговия са много по-ниски или въобще не се начисляват. 

Тъй като пазарът е отворен 24 часа в денонощието, можете да търгувате по всяко време на деня.

В допълнение към това, повечето валутни брокери позволяват търговия с минимални средства на депозит, така че всеки начинаещ трейдър може да започне да търгува със сума от порядъка на 50, 100 или 200 долара и да я изтегли обратно по всяко време, без да рискува всичките си спестявания или да се обвързва с дългосрочни договори.