В България се води дебат "за" и "против" еврозоната, защото има хора, които искат да се води този дебат. На всеки няколко години се водят разгорещени обществени дискусии по тази тема, въпреки че вече има достатъчно анализи, които доказват, че присъединяването към еврозоната ще допринесе страшно много за развитието на България, както в икономически, така и в политически план. Това коментира в рубриката "Портфейл" на Дарик радио Никола Янков, управляващ  партньор в инвестиционната компания Експат Капитал. 

"В периода непосредствено преди и след присъединяването на България към Европейския съюз и НАТО бяха регистрирани най-силните темпове на икономически растеж за последните две десетилетия. По това време имахме чуждестранни инвестиции между 7 и 9 милиарда лева на година, които бяха двигателят на икономиката. С отслабването на интереса на чуждите инвеститори към България растежът се забави до нула", коментира Янков.

По думите му, ако страната ни стане част от валутния съюз, ще се вдигне кредитният рейтинг, лихвите ще се понижат, ще намалеят разходите за бизнеса и ще се стимулират чуждестранните инвестиции.

"Но еднозначният отговор на въпроса защо периодично у нас се повдига този дебат, е заради Русия. Дебатът за еврозоната и Шенген в България се пречупва изцяло през оста на отношенията между Запада и Русия. България се намира на кръстопът и от началото на войната в Украйна трябва да отбележим засилването на руското влияние. С всички възможни средства се правят опити общественото мнение да се отдалечи от идеята за европейската интеграция", заяви Янков. 

По думите му, България не постига никакъв прогрес по отношение на членството си в еврозоната, като основната причина е липсата на политическа воля.  Според Никола Янков, България сама е отложила датата си за присъединяване, а с приемането на бюджети с по-големи дефицити, страната ни се отдалечава и от покриването на Маастрихтските критерии, чието изпълнение е необходимо условие за членство в еврозоната. 

"Политическата воля на досегашните управляващи, независимо от всички устни заявки и декларации, е да не се влиза в еврозоната. Това се вижда и от нашите европейски партньори", коментира Янков. 

"Всички тези неща можеха да се направят преди няколко години и нямаше обективни причини да не се направят. Ако бяхме част от еврозоната, България в момента щеше да е различна държава. Но ние вече не сме и толкова "желани". Въпросът не е само дали ние искаме да сме в еврозоната, но и дали ни искат. Сигурен съм, че много хора в Западна Европа с облекчение наблюдават деструктивните процеси в България, защото не им се налага да ни откажат. Просто ние се отказваме сами", каза още финансистът.

Според него, въпросите за членството в еврозоната и присъединяването към т. нар. Шенгенско прространство са обвързани, макар и юридически да няма документ, който изрично да разписва подобна връзка. Но в бизнес средите е ясно, че двете неща вървят "в комплект". Инвеститорите разглеждат интеграцията на България в общите структури на Европейския съюз и на тази база взимат своите решения. 

"Както знаете, Украйна има безвизов режим и митническо споразумение с ЕС, тоест украинците могат да пътуват и да изнасят без ограничения. България има същите тези неща, плюс един еврокомисар и няколко души в Европейския парламент. Това означава, че България остава изолирана географски, политически и икономически от ЕС, като до момента успява да се възползва много слабо от своето членство", заяви Янков.

По отношение на присъединяването към Шенген и претенциите, които държави като Нидерландия, Швеция и Австрия имат към България, той коментира, че страната ни не е наясно с лостовете за влияние, които би могла да използва. 

"Не съм сигурен, че разузнаването е изготвило доклади по темата за Шенген, която, между другото, е най-важната от стратегическа гледна точка за нас от много години насам. Не съм сигурен, че някой е написал доклад, който е анализирал какво искат холандците или шведите и какво можем да им предложим ние. Това не е някаква абстракция, а са конкретни теми, които трябва да се разработват аналитично от много хора", заяви той. 

Според управляващия партньор в Експат Капитал, усещането за политически риск съществува и докато България продължава да се чуди дали принадлежи цивилизационно към Европейския или към Съветския съюз, той едва ли ще намалее. 

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !