От Добрич до Атланта, от стихове и балет до аерокосмическо инженерство и мечта за Марс – историята на Татяна Иванова е разказ за упоритостта, любопитството и силата да преследваш цел, която изглежда невъзможна.

Повече от 8 години младата българка върви по пътя към една голяма мечта – да стане астронавт и един ден да бъде първата българка в космоса.

„Когато растях, единственото нещо, което имах, беше мечтата за бъдещето – как искам да обиколя света и да бъда всичко, което си пожелая“, разказва Татяна в интервю за Дарик.

Днес тя живее и учи в САЩ, където се развива в сферата на аерокосмическото инженерство. Пътят ѝ обаче започва далеч от космическите центрове – в семейство без големи възможности, без връзки и без човек, който да ѝ покаже посоката.

„Нямах ментор, нямах човек, който да ме насочва. Родителите ми ме подкрепяха с каквото могат, но те не говореха английски и никога не бяха се качвали на самолет. Трябваше сама да откривам възможностите“, споделя тя.

На 16 години Татяна сама организира първото си пътуване до САЩ – търси информация, документи, квартира и възможности за развитие. Именно този опит днес я кара да помага на други млади хора.

Ментор за следващото поколение мечтатели

Татяна вече предава натрупаните знания на други деца с интерес към науката. Миналата година тя става ментор на Кристиан Димитров, който кандидатства за космически лагер по модела на НАСА.

След месеци подготовка той печели пълна стипендия за участие.

„Светът има нужда от мечтатели. Ако едно дете има страст, мечта и човек, който да го подкрепи, то може да стигне много далеч“, казва тя.

Според нея най-големият проблем не е липсата на талант в България, а липсата на достатъчно възможности и модели за подражание.

„Едно дете никога няма да поиска да работи работа, която не знае, че съществува. Например астробиологията – наука, която изследва живота на други планети, съчетаваща биология, химия, физика и геология.“

България и космосът: история, която трябва да стане бъдеще

България има своето място в космическата история – като третата европейска държава, изпратила човек в космоса чрез полета на Георги Иванов и мисията на Александър Александров.

Но според Татяна космонавтиката у нас все още е по-скоро минало, отколкото бъдеще.

„Проблемът не е, че нямаме талант. Имаме изключително умни и трудолюбиви хора. Проблемът е, че трябва да инвестираме повече в науката и космическите технологии.“

Тя дава пример с българските компании и специалисти, които вече работят в глобалната космическа индустрия.

„Много българи са уважавани в астронавтиката, в инженерството, в компании като SpaceX. Но трябва да създадем условия тези хора да могат да се развиват и тук.“

Пътят към звездите минава през образование и подготовка

Татяна завършва аерокосмическо инженерство и специализира в области като ракетни двигатели и аеродинамика. Следващата ѝ стъпка е докторантура в областта на атмосферните науки с фокус върху екстремното време и бурите.

Интересът към природните явления започва още като дете, когато е запленена от торнадата.

„Искам моите изследвания да бъдат свързани с това как можем да разберем по-добре Земята. Космосът не е само да отидем някъде далеч – много от нещата, които астронавтите правят, са за да подобрят живота тук.“

Тя вече има лиценз за парашутизъм, участва в научни проекти и работи за голяма авиокомпания в САЩ.

Голямата мечта: Марс

Ако има избор, Татяна не крие коя е любимата ѝ дестинация.

„Винаги съм говорила за Марс. Според мен това е най-достижимото място след Луната.“

Според нея изучаването на Червената планета може да помогне на човечеството да разбере повече за бъдещето на Земята.

„Марс е предизвикателство. Има по-слабо магнитно поле, почти никаква атмосфера. Но точно това ме привлича – изследователският дух.“

Тя вярва, че бъдещите мисии до Марс няма да бъдат само за инженери.

„Ще са нужни лекари, биолози, специалисти по растенията. Космосът е огромна комбинация от науки.“

Най-голямата пречка – не е техническа

За Татяна пътят към космоса има и една сериозна бариера – гражданството и статутът на България в международните космически структури.

„България не е пълноправен член на Европейската космическа агенция. Това ограничава възможностите.“

Тя обяснява, че като български гражданин няма право да работи в американски космически компании заради ограниченията за европейци в сектора.

От друга страна европейските космически проекти изискват асоциирани членове. 

"Това е тъжно, защото има много уъркшопи, които са ми интересни, но нямам право да кандидатствам. Докато някой не стъпи тежко от правителството, няма да имаме наш космонавт, защото той трябва да има американско гражданство" 

„Най-сладко е, когато можеш да се гордееш със страната си. Народът подкрепя българските кадри, но е важно и институциите да мислят за тях.“

В момента Татяна работи в най-голямата авиокомпания в САЩ. 

Между Земята и звездите

Въпреки огромната цел, Татяна не губи връзката със земния живот.

Вечер заспива с музиката от филма „Интерстелар“, чете книги и се опитва да запази детското любопитство, което я е довело дотук.

„Всяко хубаво нещо в живота ни не е само плод на късмета. То е резултат от много, много упоритост.“

Следващата ѝ цел е състезание за полет в нулева гравитация – още една крачка към мечтата.

А дали един ден ще погледне Земята през люка на космически кораб?

„Не знам кога ще излетя. Но ако някой ден успея да допринеса дори малко за човечеството, това ще е достатъчно, за да изпълни живота ми.“

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !