Глобалният публичен и частен дълг отчита най-големия си спад от 70 години през 2021 г. - след като беше достигнал рекордни нива заради ефектите от COVID-19, но като цяло остава доста над нивата отпреди пандемията, обявиха от Международния валутен фонд.

По данни на финансовата институция общият публичен и частен дълг се е понижил с 10 процентни пункта, до 247% от глобалния БВП през 2021 г., след като достигна 257% от БВП през 2020 г. За сравнение, той е бил 195% от БВП през 2007 г., преди световната финансова криза.

В доларово изражение световният дълг е продължил да нараства, макар и с много по-бавни темпове, достигайки рекордните 235 трлн. долара през миналата година.

Дълговите съотношения се очаква да се понижат допълнително в повечето държави през 2022 г., предвид номиналния ръст на БВП, но през 2023 г. ситуацията ще е по-различна заради прогнозите за икономически спад в много страни и повишаващите се разходи за обслужването на дълга, заяви директорът по финансовите въпроси на МВФ Витор Гаспар.

От финансовата институция обявиха, че частният дълг, който включва нефинансови задължения на корпорации и домакинства, е в основата на цялостното понижение, понижавайки се с 6 процентни пункта - до 153% от БВП през 2021 г., като в тази статистика са включени данни от 190 държави.

Понижението с 4 процентни пункта на публичния дълг - до 96% от БВП, е най-големият подобен спад от десетилетия, казват от МВФ.

Необичайно големите изменения в дълговите съотношения са причинени от икономическото възстановяване след COVID-19 и бързото нарастване на инфлацията, според МВФ.

Дълговата динамика варира при различните групи държави. Развитите икономики отчитат най-голям спад на дълга, като публичният и частният дълг падат с 5% от БВП през миналата година. Подобни резултати се отчитат и на развиващите се пазари, с изключение на Китай.

При страните с ниски доходи обаче общите дългови съотношения продължават да нарастват през 2021 г., вследствие на по-големия частен дълг, като общият дълг достига 88% от БВП.

Дълговите нива на страните с ниски доходи в момента са най-високи от 90-те години на 20-ти и началото на новия век.

Има засилващи се опасения относно способността на страните с ниски и средни доходи да обслужват задълженията си, като около 25% от страните от развиващите се пазари и над 60% от страните с ниски доходи са близо до това или вече изпитват дългови заруднения.

От МВФ предупреждават, че ще бъде все по-трудно да се управляват високите нива на дълг, ако икономическите перспективи продължават да се влошават, а лихвите продължават да растат.