Лихтенщайн е една от най-малките държави в Европа. Княжеството граничи с Швейцария и Австрия, а жителите му говорят диалект на немския език.

Страната е полуконституционна монархия и се оглавява от принц, който има правомощията на президент. 

Лихтенщайн е четвъртата най-малка страна в Европа с територия от 160 квадратни километра и население от около 40 000 души. Тя е разделена на 11 общини, а столицата е Вадуц.

Ето няколко любопитни факта, които може би не знаете за тази рядко посещавана, но много интересна държава:

В Лихтенщайн има повече регистрирани компании, отколкото местни жители

Лихтенщайн е една от най-богатите страни в света по брутен вътрешен продукт на глава от населението, благодарение на сравнително ниската ставка на корпоративния данък от 12.5% и холдинговите компании, регистрирани в столицата Вадуц.

Безработицата е само 1.5%, а като безработни официално се водят около 400 души. 

В Лихтенщайн има само един милиардер, но състоянието му възлиза на половината от брутния вътрешен продукт на страната

Според класацията на Forbes, Кристоф Зелер е единственият милиардер в Княжество Лихтенщайн. Той управлява компанията Ivoclar Vivadent, която произвежда дентални продукти.

Неговият бизнес превръща Лихтенщайн в най-големия производител и износител на изкуствени зъби в света, с пазарен дял от 20% от световните продажби. 

Unsplash

Лихтенщайн е най-рядко посещаваната страна в Европа

По данни на Световната туристическа организация на ООН, само 87 000 чужденци са посетили Лихтенщайн през 2019 г. Това е странно, като се имат предвид  спиращите дъха алпийски гледки, приказните замъци и отличните условия за зимни спортове.

В Лихтенщайн няма летище

Най-близкото голямо летище е в Цюрих, което е на около час и половина път с кола от Вадуц. Една от причините е, че Лихтенщайн е изцяло алпийска държава и има съвсем малка равнина на север от град Шаан, която се използва като земеделска земя.

Ако трябва да се построи летище, то ще трябва да пада частично над Рейн на изток или над планините на запад. В град Балцерс обаче има хеликоптерна площадка, ако все пак сте решени да пътувате по въздух. 

Unsplash

Веднъж годишно всички празнуват в замъка на принца 

Всяка година на националния празник на Лихтенщайн, който се отбелязва на 15 август, княжеският дворец отваря вратите си. Принц Ханс-Адам II и неговият син принц Алоис канят всички 39 000 жители на страната и нейните гости в замъка си във Вадуц.

Гостите могат да пият бира в градината на двореца и да посетят партито с фойерверки в центъра на града.

В страната е въведена официална 90-минутна обедна почивка

Лихтенщайн е не само е най-богатият град в Европа, но има и най-дългата обедна почивка в света.

На гражданите не е позволено да вдигат силен шум по време на официалната 90-минутна почивка от 12:00 до 13:30 часа. Шумотевиците не са разрешени и след 22:00 часа вечерта.

Pixabay

Мелодията на химна на Лихтенкщайн може да ви се стори много позната 

Националният химн на Лихтенщайн „Oben am jungen Rhein“ („Нагоре по младия Рейн“) използва същата мелодия, като британския химн „God Save the Queen“.

През 19-и век е имало още няколко немскоезични нации, използващи същата мелодия, включително Прусия, Бавария, Саксония и Швейцария. Лихтенщайн е единствената немскоговоряща страна, която все още го използва.

Това означава, че на всички футболни мачове между Великобритания и Лихтенщайн ще чуете една и съща мелодия два пъти подред.

В Лихтенщайн няма посолства на други държави

Лихтенщайн и Ватикана са единствените държави в света, които не са домакини на чужди посолства.

Жителите на Лихтенщайн говорят немски, но не точно 

Въпреки че немският е официален език на княжеството, повечето жители говорят алемански диалект, който е много различен от книжовния немски и е по-близо до швейцарския му вариант. 

Самите жители на Лихтенщайн наричат страната си Ляхтаща, тъй като името ѝ звучи по този начин на местния диалект.

Pixabay

Жените в Лихтенщайн получават избирателни права чак през 1984 г. 

Жените получават право на глас в Лихтенщайн едва през 1984 г. Това е последната страна в Европа, която дава право на глас на нежния пол. През 1971 г. и 1973 г. са проведени редерендуми относно избирателните права на жените, но и на двата предложението е отхвърлено.

Минава повече от едно десетилетие преди следващия референдум по този въпрос - през 1984 г., на който избирателните права за жените са приети с малка преднина от 2370 гласа “за” и 2251 “против”.