
Разходите на европейските държави за предпазването на домакинствата и компаниите от повишаващите се цени на енергийните продукти са нараснали до близо 800 млрд. евро, заявиха анализатори, призовавайки страните да бъдат по-целенасочени в разходите си за справяне с енергийната криза.
Страните от ЕС са заделили или разпределили 681 млрд. евро във връзка с енергийната криза, докато Великобритания е разпределила 103 млрд. евро, а Норвегия - 8.1 млрд. евро от септември 2021 г. насам, според анализ на мозъчния тръст Bruegel.
Общата сума достига 792 млрд. евро като в предходния анализ на Bruegel от ноември тя бе 706 млрд. евро. Увеличението се дължи на последиците, с които държавите се сблъскват през зимата от спирането на по-голяма част от газовите доставки на Русия за Европа през 2022 г.

Германия е похарчила най-много средства, разпределяйки близо 270 млрд. евро. Великобритания и Италия се нареждат на следващите места по разходи, въпреки че всяка от двете държави е похарчила по по-малко от 150 млрд. евро. Разходите на повечето държави в ЕС са малка част от тази сума.
По разходи на глава от населението Люксембург, Дания и Германия са с най-много похарчени средства.
Разходите, заделени от страните за енергийната криза, вече са на нивото на създадения Фонд за възстановяване след COVID-19 на стойност 750 млрд. евро.
Новите данни за енергийните разходи идват на фона на обсъжданията на предложенията в ЕС за облекчаване на правилата за държавна помощ за проекти в сферата на зелените технологии, тъй като Европа се опитва да се конкурира със субсидиите в САЩ и Китай.
Тези планове породиха опасения в някои европейски столици, че насърчаването на по-голяма държавна помощ би разстроило вътрешният пазар на съюза. Германия бе подложена на критики заради огромния си пакет от енергийни помощи, чиято стойност надхвърля значително това, което други държави от ЕС могат да си позволят.
От Bruegel казват, че правителствата са се фокусирали най-вече в подкрепата на нецелеви мерки за ограничаване на цените на дребно, които потребителите плащат за енергия, като ограничаване на ДДС върху бензина или на цената на дребно на електричеството.
От мозъчния тръст смятат, че тази динамика трябва да се промени, тъй като държавите изчерпват фискалните си възможности за поддържане на подобно широко финансиране.
"Вместо мерки за потискане на цените, които на практика представляват субсидии за изкопаемите горива, правителствата би трябвало да насърчават повече политики за подпомагане на доходите насочени към хората с най-ниски доходи и към стратегически сектори от икономиката," казва анализаторът Джовани Сгаравати.
Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !
Калкулатори
Бъдещи събития
ESG - Investing in our future
19 Април 2023Най-ново
Милиардерът Леброн Джеймс отказва да плаща за синя отметка в Twitter
преди 7 часаКак двама души на име Стив създават Apple на 1 април?
преди 9 часаБанковата система с печалба от 394 млн. лв за два месеца
преди 9 часаИталия блокира ChatGPT
преди 10 часаНаселението на България намалява до 5 млн. души през 2100 г.
преди 10 часаГражданите на ЕС ще плащат 0% данък в дните на зодиакалния си знак
преди 10 часаПрочети още
Как турските сериали работят за Ердоган
clubz.bgМан Сити хвърли здрав бой на Ливърпул и доближи Арсенал на върха (ВИДЕО)
dsport.bgАнсамбълът грабна златото в многобоя
dsport.bgСемейството на Емил Боев разпозна тялото му
darik.bgИталианският певец и композитор Ерос Рамацоти стана дядо
9meseca.bgПочина актьорът Христо Живков
clubz.bg