Най-тежката ядрена авария в света се случва на днешния ден преди 39 години.

На 26 април 1986 г. в съветската Чернобилска атомна електроцентрала става инцидент, в резултат на който избухва експлозия, а впоследствие и пожар.

Само за частици от секундата това се превръща в най-голямото предизвикано от човека бедствие в света, отнело живота на стотици и повлияло върху този на милиони.

Хвърляме поглед към цифрите, които показват мащабите на най-тежката ядрена авария в света:

  • 4 762 кв. км

Площта земя около централата, която е трябвало да бъде изоставена поради силна радиация и радиоактивни отпадъци, около половината от която е в Украйна, където се намира централата, а останалата част е в Беларус.

  • 52 хил. кв. км

На такава площ са разпръснати силно радиоактивните елементи цезий 137 и стронций 90, чийто период на полуразпад е съответно 30 и 28 години.  

  • Около 600 000 души

Така наречените „ликвидатори“ на Чернобил са изпратени да се борят с пожара и да почистят най-лошото замърсяване. Всички те са били изложени на повишени нива на радиация.

  • Около 350 000 души

Евакуираните от зоната на експлозията в първите дни след аварията, включително всички 45 000 жители на град Припят, където живеят работниците в централата.

  • Около 8.4 милиона души  

Това е населението на частите от бившия Съветски съюз (днес територии на Беларус, Украйна и Русия), изложено на пряка радиация.

  • 200 ядрени бомби

Изхвърлената в атмосферата радиация след експлозията е с еквивалента на най-малко 200 ядрени бомби, подобни на пуснатите над Хирошима и Нагасаки в Япония през август 1945 г. Радиационният облак минава над Източна, Централна Европа и Скандинавия.

  • 1000 тона

Толкова тежи стоманеният капак на реактора, който е изхвърлен при експлозията. Със същото тегло са три пътнически самолета Boeing 747.

  • 30 работници

Служители на централата, починали при експлозията или от остра лъчева болест в рамките на месеци.

  • 9 000 до безброй

Крайният брой на жертвите от Чернобил е предмет на спекулации и спорове. Дори след като последният човек, бил жив в деня на експлозията, почине, други смъртни случаи може да се дължат на аварията поради радиационните отпадъци, попаднали в хранителната верига.

Изследователският отдел за рак на Световната здравна организация предполага, че 9 000 души ще умрат поради рак и левкемия, свързани с Чернобил, ако смъртните случаи следват подобен модел на атомните бомбардировки в Хирошима и Нагасаки.

Екологичната група „Грийнпийс“ казва, че крайният брой на жертвите може да бъде 90 000.

  • 2 дни

Времето, през което аварията се пази в тайна. Едва след като работници в шведска атомна електроцентрала откриват радиоактивните отпадъци и след това анализират от къде може да са дошли, започва да се оформя картина на случилото се.

Държавно контролираните съветски медии чакат близо три дни, за да признаят, че нещо се е объркало, и дори тогава омаловажават сериозността на инцидента.

  • 1.5 милиарда евро

Това е цената на New Safe Confinement – огромен стоманен саркофаг, монтиран над избухналия реактор в Чернобил. За построяването на новата защитна обвивка 45 държави дариха средства, а в осъществяването на проекта се включиха 10 000 души от 40 страни.

Почти 12 години бяха необходими за реализирането на съоръжението, което функционира от 2019 г. и трябва да издържи 100 години, според прогнозите.

  • 30 км

На толкова се простира забранената за достъп зона около авариралата централа, която стана популярна дестинация за туристи преди руската инвазия в Украйна през 2022 г.

В наши дни

В средата на февруари руски дрон проби защитното покритие над четвърти блок на АЕЦ Чернобил. Дупката с размер от 15 кв. м все още не е затворена, а ремонтът е изключително сложен, съобщи Deutsche Welle.

Засега не е отчетено изтичане на радиация, но пробивът в новата защитна обвивка не позволява безопасно да се демонтира старият бетонен саркофаг, издигнат над разрушения блок на централата веднага след аварията в Чернобил.

От Сметката за международно сътрудничество в Чернобил, управлявана от Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР), ще бъдат отпуснати 400 000 евро за експертна оценка на щетите. Не е ясно обаче колко ще струва ремонтът и как ще бъде осъществен.