Когато през 2006 г. Никола Янков създава Expat, България все още е в очакване да стане част от Европейския съюз. Страната е на прага на най-голямата си институционална промяна от началото на прехода, но капиталовият пазар остава малък, а професионалното управление на лични спестявания извън банковата система е почти непознато за масовия инвеститор.

Двадесет години по-късно картината е различна. Expat има операции извън България, продукти, търгувани на борсите във Франкфурт и Лондон, клиенти от около 40 държави и портфейл от над 20 фонда. Компанията вече гледа към активи под управление от 500 млн. евро и поставя следващата цел – 1 млрд. евро.

„Започнахме да се радваме на всеки 5000 лева, които идваха под управление. После стигнахме няколко милиона евро, 10 млн., мислехме, че 20 или 100 млн. евро е много. Сега гледаме към половин милиард евро“, казва Николай Василев, който се присъединява към компанията през 2009 г., след края на политическата си кариера като министър на икономиката. 

За него това не е нова професия, а завръщане към старата. Преди да стане министър и вицепремиер, Василев е работил като инвестиционен банкер. Именно затова, по думите му пред Darik Business Review, решението да се присъедини към Expat не е било свързано с финансовата криза от 2008 г., а с връщането към професионалното му поле.

"Много държах да се занимавам с бизнес, който няма нищо общо с държавата, защото ние в тези 20 години никога не сме участвали в държавни поръчки и еврофондове. Моята мечта е да се пенсионираме без обществени поръчки. Ние искаме да правим частен бизнес", добавя Василев. 

Компания, родена преди кризата

Expat е създадена с идея, която днес изглежда далеч по-естествена, отколкото преди две десетилетия – хората да не държат всичките си спестявания в банкови депозити, а да могат професионално да инвестират на капиталовите пазари.

„Идеята беше да се стартира бизнес в ниша, която дотогава не беше създадена“, разказва Никола Янков.

В началото обаче пазарът трябва да бъде създаден почти от нулата. Първите години са посветени не толкова на растежа, колкото на обяснението какво всъщност прави компанията. Това се оказва едно от най-големите предизвикателства. В България финансовата грамотност остава сравнително ниска, а разбирането, че личните спестявания могат да бъдат управлявани професионално чрез различни финансови инструменти, не е широко разпространено.

„Най-трудно беше да обясним какво правим. И това все още не е лесно“, казва Янков.

По думите му първите три-четири години са минали до голяма степен в образоване на потенциалните клиенти – защо е необходима диверсификация, как работи управлението на активи и защо инвестиционната сметка е различна от банковия депозит.

И тогава идва 2008 г.

Да започнеш точно преди най-голямата буря

Фалитът на Lehman Brothers през септември 2008 г. превръща финансовата криза от американски проблем в глобален шок. Българската икономика също усеща последствията – след ръст на БВП от около 6% през 2008 г. през следващата година икономиката се свива с около 5%.

За млада инвестиционна компания това е момент, в който теорията трябва да се превърне в практика. В Expat определят кризата не толкова като момент, в който компанията е била на ръба, а като първия голям тест за модела ѝ.

„Влязохме с главата напред в най-турбулентните времена от много време насам“, казва Янков.

Компанията преминава през кризата, а управлението на риска постепенно се превръща в една от основните характеристики на бизнеса.

Няколко години по-късно идва следващият голям тест – пандемията. През първите месеци на COVID-19 американският пазар пада рязко, европейските акции също се сриват, а на пазарите настъпва паника.

Според Василев именно тогава Expat успява да защити портфейлите на клиентите си значително по-добре от общото движение на пазарите.

„Това за мен беше най-интересният и най-романтичният период от фирмата“, казва той.

Пандемията ражда и един от най-необичайните моменти в историята на компанията. През април 2020 г. цената на американския петролен фючърс за доставка през май за кратко се срива до отрицателни стойности – безпрецедентен резултат, причинен от колапса на търсенето и липсата на свободен капацитет за съхранение.

Expat вижда в хаоса възможност и увеличава експозицията си към енергийни суровини.

„Казахме си, че трябва мощно да се инвестира в суровини. Пандемията и локдаунът ще свършат и светът ще продължи да работи“, разказва Василев.

Когато „безрисковото“ губи 30%

Друг пример, с който двамата се гордеят, идва при рязкото покачване на лихвите след дългия период на почти нулеви лихвени проценти. Те твърдят, че няколко години по-рано са започнали да се подготвят за неизбежното според тях обръщане на лихвения цикъл. Тогава дори американските държавни облигации – традиционно считани за един от най-сигурните активи – претърпяват сериозни загуби заради покачването на доходността.

За Expat това е поредният пример, че инвестиционната стратегия не може да се основава само на етикета „сигурен актив“.

„В нашите учебници по финанси пишеше, че най-безрисковият финансов инструмент във Вселената са американските държавни ценни книжа. Заради рязкото покачване на лихвите масата американски ценни книжа загуби 30% от стойността си“, казва Василев.

Според него компанията е избегнала този удар благодарение на по-ранното намаляване на експозицията към дългосрочни облигации. Точно такива моменти са изградили и институционалната памет на компанията – способността да разпознава пазарни цикли и да се подготвя за тях, преди промяната да стане очевидна за всички.

От български офис към 55 държави

Днес Expat не се възприема от двамата си управляващи партньори просто като българска компания, която инвестира в чужбина. Според тях бизнесът вече е международен по своя характер. Компанията има клиенти от около 40 държави, над 100 международни институционални партньора и инвестира в 55 държави.

Портфолиото включва акции, облигации, валути, суровини, злато, деривативи и фондове. Компанията управлява над 20 фонда, сред които борсово търгувани фондове, фонд за злато, фонд за природни ресурси и стратегии, които позволяват печалба при спад на пазарите.

По думите на Василев в момента екипът е около 25 души, като служителите са учили или работили в редица държави. През годините компанията е привличала специалисти с международен опит, включително хора с квалификация CFA.

Тъкмо това е една от първоначалните идеи зад името Expat – да бъде място за българи, които са учили и работили в чужбина и искат да се върнат в страната, без да правят компромис с професионалното си развитие.

По-трудно е да излезеш от България, отколкото да започнеш

Ако създаването на компанията през 2006 г. е било трудно заради малкия вътрешен пазар, следващото препятствие се оказва международната репутация на България. Да убедиш голяма западноевропейска финансова институция да работи с компания от София не е просто въпрос на бизнес план.

„България не е най-престижната дестинация за финансови услуги“, признава Василев.

Затова според него Expat е трябвало да компенсира страновия риск с професионална репутация и резултати. Компанията постепенно стига до борсите във Франкфурт и Лондон. По думите на двамата тя е единствената компания от Централна и Източна Европа с борсово търгувани фондове едновременно на тези пазари.

Лондонският листинг остава един от най-емоционалните моменти за екипа.

„Бих го сравнил за един спортист с олимпийски медал, за който е работил цял живот“, казва Василев.

Българските компании и големият европейски капитал

Излизането извън България се оказва полезно не само за самата Expat. Компанията започва да помага и на български компании да получат достъп до международните капиталови пазари. По думи на Янков Expat вече е участвала в листването на български компании във Франкфурт, сред които Shelly Group и Sirma Group, а в момента работи по крослистването на Trace Group Hold между София и Франкфурт.

За малкия български капиталов пазар това е важна тема. Достъпът до по-големите европейски борси означава потенциално по-широка инвеститорска база, по-голяма ликвидност и възможност компаниите да се финансират извън традиционния банков канал.

Проблемът според Василев е, че България все още не използва достатъчно този потенциал. Като пример той посочва Полша, където премиерът и финансовият министър участват публично в събития на Варшавската фондова борса и подкрепят развитието на капиталовия пазар.

„Това е Полша, не е София. Ето това е разликата“, казва той.

„Чувстваме се като сираци“

Критиката към държавата е една от най-острите части от разговора. Според Василев българската политика през последните две десетилетия не е поставяла капиталовия пазар сред приоритетите си. Той сравнява ситуацията с периода, когато самият той е бил част от правителството и в него е имало значително повече хора с опит в инвестиционното банкиране и капиталовите пазари.

Днес, по думите му, тази експертиза почти липсва в държавното управление.

„Финансовият сектор не е виждал финансов министър в качеството му да отговаря за финансовия сектор от 2005 г. досега“, казва Василев.

Към това той добавя и проблемите около международната репутация на България във финансовата система, включително включването на страната в списъка на държавите под засилен мониторинг заради недостатъци в борбата с прането на пари и финансирането на тероризма.

За компания, която работи с международни банки, брокери и други финансови институции, подобни фактори имат практическо значение.

„Единият вариант е да се оплакваме до пенсия, че няма държава. Няма да го правим“, казва Василев.

Две десетилетия по-късно

Днес компанията, започнала с няколко съдружници и идеята да развива почти несъществуваща тогава ниша, е в съвсем друга фаза.

Целта вече не е оцеляване. Следващият праг е 500 млн. евро активи под управление, а след него – 1 млрд. евро. Заедно с това обаче остава един проблем, който не се е променил особено за 20 години – необходимостта да се обяснява какво всъщност представлява професионалното управление на активи.

Василев и Янков държат да правят едно разграничение: Expat не е „фонд“, а управляващо дружество, което управлява различни фондове и индивидуални инвестиционни сметки.

"Имаме повече от 20 фонда, от които три-четвърти са много авнгардни, каквито няма в такъв мащаб и такава бройка между Франкфурт до Хонконг. Знам, че звучи екзотично, но е истина. Въвели сме иновации във фонда ни за изкуство, в този за злато, в ETF-и", добавя Василев. 

Може би точно в това се крие и по-голямата история на компанията. Тя не просто е растяла заедно с клиентите си, а се е опитвала да създаде пазар, който в началото почти не е съществувал.

От банковия депозит към капиталовия пазар. От София към Франкфурт и Лондон. От няколко хиляди лева под управление към стотици милиони евро.

Следващият въпрос е дали тази история може да стигне до милиард.

*Настоящият материал има само информационен и образователен характер. Той не представлява инвестиционен или финансов съвет. Всяко инвестиционно решение следва да бъде взето самостоятелно или след консултация с лицензиран финансов консултант.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !