Монголия се простира на територия от 1.5 милиона квадратни километра. Тя е три пъти по-голяма от Франция и около 14 пъти по-голяма от България, но населението ѝ е едва 3.5 милиона души. 

В Монголия обаче живеят над 4 милиона коне, което означава, че на всеки жител на страната се пада по един кон. 

Каква е връзката на Монголия с конете? 

"Монголецът без кон е като птица без крила", отбелязва британската пътшественичка Елизабет Кимбъл Кендал, която посещава страната през 1911 г. и пише книга за нея. 

Никъде другаде по света конете не заемат толкола централна роля в ежедневието, колкото в Монголия. Монголците имат репутацията на най-добрите ездачи на света. 

През вековете номадските армии успяват да проникнат на юг от Великата китайска стена и в сърцето на Европа. Монгорският владетел Чингис хан основава империя, която се простира от Унгария до Корея и от Сибир до Тибет.

В Европа монголците стават известни като като „адските конници“ - те можели да яздят по над 120 километра на ден през пустини и планини, които до пристигането им били считани за непроходими. 

Освен това, конете позволяват на монголския народ да избягва нашествениците и да запази своята независимост.

Конете в съвременната епоха 

Дори през 21-ви век монголската култура остава тясно свързана с конете и запазва историческите си традиции. Населението на страната е полуномадско и се издържа основно чрез развъждане на домашни животни, като освен конете, се отглеждат говеда, камили, овце и кози. 

Най-ценен от тях е конят, който се използва за пътуване, животновъдство, лов и спорт. 

Извън столицата Улан Батор конят все още е основното транспортно средство. Монголските деца се учат да яздят, когато са на три години.

Конните надбягвания са любим спорт и малките деца често се включват в тях. Монголците имат богат речник от термини, свързани с конете, и вярват, че човек язди до небето на кон.

Национален символ 

Въпреки че всички коне са важни за монголците, дивите коне, които някога са бродили из евразийските степи в огромни стада, са на особено голяма почит. Монголците ги наричат "таки", което означава „дух“.

Те смятат дивите коне за символ на националното си наследство. 

За съжаление, дивите коне изчезват в дивата природа в края на 60-те години на миналия век, но няколко държавни програми успяват да възстановят част от популацията им в монголската степ и пустинята Гоби. 

В азиатската страна, където конете са синоним на свобода и благополучие, завръщането на дивите стада има дълбоко символно значение.