Тази година баркодът, или онзи правоъгълник от по-тънки и по-дебели успоредни линии, който е на практика на всеки продукт, опаковка, лекарство и багаж, навършва 51 години.

Също толкова стар е и спорът чия е идеята за него.

След създаването си Универсалният продуктов код се превръща в най-използвания инструмент за проследяване на продукти в света. Милиарди артикули се сканират всеки ден в индустрии, вариращи от авиокомпании през аптеки до киносалони.

Използващата лазер технология зад баркода промени най-вече индустрията на търговията на дребно, правейки възможно лесното връщане на стоки в магазините, глобалните стокови запаси и (непопулярните) каси за самотаксуване.

Ефектът от баркода е “революционен”, казва Нийл Сондърс, управляващ директор на GlobalData.

За търговците на дребно е “по-ефективно и по-евтино” да го използват, а той предлага и “гъвкавост по отношение на ценообразуването. Почти няма продукти, при които не се използва баркод за идентификация.”

Кой стига първи до баркода?

Разбира се, подобно на много велики изобретения, произходът на баркода се оспорва, отначало има противопоставяне, а мнозина си приписват заслугите за успеха му след това.

Това, което не се оспорва, е, че през проспериращата епоха след Втората световна война и на фона на бума в сектора на потребителските продукти, на американците започвало да им омръзва да чакат на дълги опашки на касите.

Система за ускоряване на този процес се разработва още от 40-те години на миналия век.

Бърнард Силвър и Норман Джоузеф Удланд - аспиранти от университета Дрексъл във Филаделфия, получават патент за ранна баркод система през 1952 г. На по-късен етап Удланд казва, че моделът е вдъхновен от Морзовата азбука, която той научава като бойскаут.

Техният прототип обаче е във формата на мишена с линии, подредени в концентрични кръгове, който понякога бил труден за прочитане. Минава дълго време преди оптическото сканиране с помощта на лазер да излезе на сцената и баркодовете да се превърнат в работещо в големи мащаби решение.

Консервните компании го ненавиждали

Междувременно, веригите супермаркети Kroger, Food Fair и британската Sainsbury’s (плюс RCA и IBM) също работели по прототипи или проекти и се сблъсквали със съпротива.

Хранителните магазини първоначално били против въвеждането на универсална система, а консервните компании ненавиждат и идеята, и потенциалните допълнителни разходи, от това, че ще трябва да маркират продуктите си, пише списание Smithsonian през 2015 г.

Скоростта и удобството, в крайна сметка, спечелват противниците на тази нова система.

Практическото приложение на баркода обаче идва едва през 60-те години. Дейвид Колинс, инженер в лабораторията Sylvania Electrics, измисля начин за сканиране на баркодове със светлина, като първоначално използва такива за проследяване на железопътни вагони, като ги маркира с модели ленти в различни цветове.

В своя публикация от 2022 г. The Wall Street приписва създаването на баркода именно на него.

Рожденият ден на баркода се отбелязва на 3 април 1973 г., тъй като това е датата, на която версията на IBM, създадена от инженера Джордж Лаурер, е одобрена като индустриален стандарт.

В публикация на New York Times след смъртта на Лаурер през 2019 г. на него се приписва заслугата за проектирането и разработката на баркода.  

През лятото на 1974 г. първият продукт с баркод преминава през касата на супермаркет от веригата Marsh’s близо до Трой, Охайо, с което се поставя началото на технологична революция.

Този първи артикул е пакетче от 10 дъвки от марката Juicy Fruit на компанията Wrigley, който тогава струва 1.39 долара.

Години по-късно, по време на изложба, посветена на историята на баркода, в музея Smithsonian е изложена и реплика на това пакетче дъвки.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !