Задължителните минимални резерви на банките са инструмент на паричната политика, който има за цел да контролира паричното предлагане. Те се изчисляват като процент от привлечените от банката средства. 

Повечето централни банки по света прилагат този инструмент, като увеличават размера на задължителните резерви, когато искат да "изтеглят" част от паричното предлагане, принуждавайки кредитните институции да заделят по-голяма част от депозитната си база под формата на резерви, вместо да отпускат кредити. 

И обратното - ако централната банка смята, че пазарът изпитва недостиг на ликвидност и има нужда от "свежи пари", тя може да намали размера на резервите, освобождавайки ги за други цели, включително и за кредитиране. 

Как се определя размерът на задължителните минимални резерви в България? 

В България действа системата на паричен съвет (т. нар. валутен борд) и Българската народна банка не провежда собствена монетарна политика, тъй като няма право да определя административно нивото на основния лихвен процент. 

Но тя все пак има един инструмент, чрез който може да влияе върху паричното предлагане и това е делът на задължителните минимални резерви. 

Нивото им се определя с Наредба № 21 за задължителните минимални резерви, които банките поддържат при Българската народна банка.

Резервната база, върху която се определя размерът на задължителните минимални резерви, включва привлечените средства (депозитите) на банките в левове и чуждестранна валута, с изключение на средствата, привлечени от други банки и клоновете на чуждестранни банки със седалище в страната, от клоновете на местна банка в чужбина или под формата на инструменти на собствения капитал. 

Какво представляват резервните активи на банките? 

Банките имат право да поддържат задължителни минимални резерви в наличности по сметка за сетълмент в Системата за брутен сетълмент в реално време (РИНГС), оперирана от БНБ, наличности по други специални сметки в левове и евро при БНБ и 50% от касовите им наличности, включително тези в банкоматите. 

Когато заделените от банката резерви надвишават задължителния минимален размер, определен от БНБ, те се дефинират като свръхрезерви. 

Базисният период, през който се наблюдава резервната база на банките, с оглед определяне размера на задължителните минимални резерви, е на всеки календарен месец.

Периодът, през който те трябва да поддържат определеното минимално ниво, е от 4-о число на отчетния месец до 3-о число на следващия. 

Банките сами изчисляват размера на задължителните минимални резерви, които трябва да поддържат, и ги управляват през периода на поддържане, така че да изпълнят изискванията на наредбата на Българската народна банка.

Има ли санкции за неизпълнение на задължителните минимални резерви? 

В случай че в периода на поддържане банка ползва над 50 на сто от левовата равностойност на задължителните си минимални резерви, тя заплаща на БНБ лихва за използваната част над това ниво за всеки ден на ползване.

Банките, които в края на периода на поддържане отчитат недостиг на задължителните си минимални резерви, също заплащат лихва. 

Ако в края на периода на поддържане банка или клон на чуждестранна банка отчете недостиг, по-голям от 1/12 от задължителните минимални резерви, управление "Банков надзор“ в БНБ трябва да извържи проверка, а Управителният съвет на БНБ има правото да ограничи текущото ползване на средства от сметките на банката до пълното възстановяване на задължителните минимални резерви.

Колко често се променят задължителните минимални резерви? 

Нивото на задължителните минимални резерви за банките, определено от БНБ, се променя сравително рядко. В повечето случаи, това става веднъж на няколко години, когато има основателна причина или по-мащабна промяна в макроикономическата ситуация. 

Последната промяна беше обявена на 26 април 2023 г., когато с решение на Управителния съвет на БНБ процентът на задължителните минимални резерви по привлечените от банките средства от нерезиденти се увеличава на две стъпки - от 5 на 10 процента (изравнявайки се този на депозитите от местни лица), считано от 1 юни 2023 т., и от 10 на 12 процента за всички привлечени средства (и от резиденти, и от нерезиденти), считано от 1 юли 2023 г. 

Аргументът на централната банка е, че темповете на инфлация и на кредитиране остават високи и се увеличават рисковете за стабилността на банковата система. 

Досегашните нива от 10% по депозитите от местни лица и 5% от тези на нерезиденти бяха приети по време на финансовата криза от 2008 г. Преди това те бяха на ниво от 12% по всички привлечени средства (колкото ще бъдат и след 1 юли 2023 г). 

Тогава целта беше да се увеличи ликвидността в банковата система, която пострада заради влошаването на глобалната макроикономическа среда. 

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !