Кофас очаква сериозен спад на икономическия растеж през 2023 г.

Очаква се сериозно понижаване на икономическия растеж в Европа през 2023 г.

В Централна и Източна Европа брутният вътрешен продукт ще бъде с най-значителен спад - едва 0.8% спрямо 4% през 2022 г. В България той се очаква да бъде 1.5%. 

Това стана ясно по време на Осмата годишна конференция по управление на риска, организирана от Кофас България, която се проведе на 26 април в хотел Хилтън.

Темата на събитието беше „Стабилност в турбулентни времена”, а на него бяха дискутирани актуалните рискове пред бизнеса и възможните решения за справяне с тях в нестабилна икономическа и политическа среда. 

Участници в конференцията бяха представители на български и чуждестранни компании, както и водещи финансисти, които споделиха своята гледна точка за динамичната световна обстановка.

Събитието беше открито от Стефан Делайе, председател на Управителния съвет на Френско-Българската Търговска и Индустриална Камара и Пламен Димитров, управител на Кофас за България.

Според анализа на Кофас, годишната прогноза за икономическия растеж в Северозападна Европа е 0.4% спрямо 2.5% през 2022 г. 

Влошаване се очаква и в САЩ, а положителна тенденция се наблюдава при китайската икономика. Предвижда се ръст на световния брутен вътрешен продукт от едва 1.9%, в сравнение с 3% през 2022 г.

Пламен Димитров, управител на Кофас България и главният икономист на Кофас за Централна и Източна Европа - Грегорж Шилевич, направиха преглед на страновите и секторни рискове по света.

По думите на Шилевич икономиките започват да се възстановяват от средата на 2022 г., но цените задържат високи нива. По-сериозно притеснение създава базовата инфлация, която изключва цените на енергията и хранителните продукти.

В своя анализ Пламен Димитров отбелязва, че най-перспективните сектори в световен мащаб са фармация и информационни технологии, а най-рискови остават строителство, транспорт и текстил – облекло.

И двамата експерти споделиха, че при повечето държави се вижда увеличение при броя на дружествата, които отбелязват несъстоятелност, но статистиката се променя всяка година поради промени в правните рамки на страните.

Българските дружества, изпаднали във фалит през 2022 г., са нараснали с 3.1% спрямо 2021 г. –  от 516 до 532.

По-ясна информация показва тенденцията при общата справка, която сочи, че общият брой на производствата по несъстоятелност на предприятия в страните от ЦИЕ, обхванати от анализа на Кофас, се е увеличил от 25 917 през 2021 г. до 36 090 през 2022 г., т.е. с 39.3%.

Експретите отчитат подобен растеж най-вече заради помощта на антикризисните мерки покрай COVID. 

Според изчисленията на Кофас, недостигът на работна ръка поддържа растежа на заплатите в България, който, така или иначе, се оказа нисък. Последните данни за октомври 2022 г. сочат годишно увеличение от около 3%.  

В двата дискусионни панела и пленарна лекция участниците обсъдиха рисковете пред бизнеса в условията на политическа и икономическа нестабилност

Политологът Първан Симеонов отличи дълготрайните рискове пред страната, сред които демографската ситуация, бедността, социалното разслояване, гетоизацията, проблемите на пенсионната система.

По неговите думи най-големият политически риск пред страната е отчуждението между елит и народ, който създава популизма днес, а страната ни трябва да затвърди своята евроатлантическа идентичност.

Изпълнителният директор на „Галъп интернешънъл“ заяви също, че за първи път се забелязва колебание у хората за предимствата от членството в ЕС.

Сред темите, които бяха обсъдени в последващия политически панел, бяха евроатлантическите перспективи срещу източните такива, нивото на безработица, предложенията за данъци върху свръхпечалбата, забраната за внос на храни от Украйна и намаляване на чуждестранните инвестиции в страната.

Отношение по въпросите взеха модераторът на панела – Анна Цолова, Яни Драгов – главен изпълнителен директор на "Смарт Органик" АД; Евгений Кънев  – финансист, доктор по икономика, управляващ съдружник на инвестиционна консултантска компания Maconis LLC; Милен Керемедчиев – дипломат, политик, бивш зам-министър на икономиката и на външните работи и Константин Веселинов – изпълнителен директор на CENTIO #Cybersecurity.  

Участниците се обединиха около тезата, че част от причината за политическите рискове днес е и липсата на обединяваща визия и ценности за държавата у хората, която да излъчи правителство.

Бяха обсъдени и киберопасностите през 2023 г., като според Константин Веселинов, рискът от кибератаки се увеличава за Източна Европа след войната в Украйна, а една от жертвите се оказва и националната служба Български пощи. 

Вторият дискусионен панел с модератор журналистът Асен Григоров събра на едно място финансови експерти, икономисти и представители от бизнеса

Сред тях бяха Милена Драгийска - главен изпълнителен директор на Лидл България; Елвин Гури – инвеститор, предприемач и главен изпълнителен директор на Invenio Partners, Бисер Манолов – водещ финансист и анализатор на пазарите в България и чужбина, както и Левон Хампарцумян – банкер и президент на Български форум на бизнес лидерите.

Те разгледаха темите за нестабилността на финансовите пазари, веригите на доставки, влиянието на лихвените проценти върху бизнеса и въздействието на централните банки върху фискалната политика на страните в ЕС и България.  

Участниците споделиха мнение, че в момента няма рецесия у нас, но живеем в твърде предизвикателна година със забавен ръст и от всеки бизнес зависи как ще се справи със ситуацията.

Според Бисер Манолов, инфлацията е следствие на дългосрочна грешна монетарна политика и не може да се победи с фискални мерки и фиксирани цени, каквито държавата се опитва да въведе.

Милена Драгийска сподели, че инфлацията ограничава потреблението, но и бизнеса. Главният изпълнителен директор на една от най-големите ритейл вериги в България очерта също тенденция за по-висока средна сума на закупувани стоки, но намален обем. Който владее продуктивността на процесите, той ще даде ценово предимство към крайния клиент.

Сред обсъжданите теми бяха и очакванията за въвеждането на еврото в България и инфлацията. Според данни на Кофас, представени на риск конференцията, общото увеличение на цените в България ще спадне до 11.2% средна годишна процентна стойност, в сравнение с отчетените 15.3% за изминалата година.

Очаква се Европейската централна банка да увеличи лихвите от 3.5 - 4.0% до края на 2023 г. 

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !