Държавните служители, академиците и технологичните лидери бият тревога за опасностите, свързани с възхода на изкуствения интелект, но в Румъния правителството изглежда приема иновациите с отворени обятия.

Страната дори назначи робот като политически съветник, пише Financial Times. 

Роботът се казва Йон и е разработен от румънския стартъп Humans.ai. Висок е над 2 метра, има формата на огледало, а констатациите му имат за цел да задълбочат разбирането на правителството за обществените опасения и нагласи. 

„Това е първият опит за използване на AI кат връзка между обикновените граждани и политиците, вземащи решения. Мисля, че има голям потенциал за укрепване на демокрацията и консолидиране на легитимността на правителствата", коментира пред Financial Times министърът на иновациите на Румъния Себастиан Бурдуя.

Данните на Йон се основават на автоматично сканиране на публикации в социалните мрежи, уникални хаштагове и съобщения от обществеността чрез неговия специален уебсайт.

Физическият "аватар" на робота е предназначен единствено да помогне на обществеността и държавните служители да разберат как работи AI. Засега данните, обработвани от него, са достъпни само в доклади, предназначени за държавните служители.

„Това е експеримент, досега никое правителство в света не го е използвало на практика и не знаем как ще работи "на терен". Идеята за в бъдеще е Йон да предлага препоръки за политики въз основа на това, което хората казват за текущото законодателство", казва още Бурдуя.   

Въпреки че роботът получи международна похвала след дебюта му на едно правителствено заседание в началото на март, реакциите на самите румънци са по-скоро смесени, признава министърът на иновациите.  

Според румънския експерт по блокчейн и дигитални иновации Александру Панайт, е добре, че страната реализила високотехнологични проекти, но, по думите му, Йон няма реална полезност и работата му представлява по-скоро „дим и огледала“.

„Човек не може да комуникира с този изкуствен интелект“ а само да въвежда текст в базата данни с обещанието, че той ще бъде обработен от AI по-късно.

Ако искате да разберете мнението на румънците, простото четене на новини или провеждане на социологическо проучване на общественото мнение би било по-рентабилен и по-малко сложен инструмент“, смята Панайт. 

Досега Йон е получил около 1 милион съобщения, казват разработчиците му. Основните опасения на румънците са свързани с обществени въпроси, като образование, здравеопазване и инфраструктура.

Но подробните данни могат да разкрият и по-конкретни нужди, като достъпа до лекарства за граждани с ниски доходи, например. 

Около 270 000 души са повдигнали въпроси относно управлението на отпадъците

„Румънците, по същество, могат да разговарят с държавните служители всеки ден, всяка секунда. Това е огромно подобрение спрямо сегашната система, при която този разговор се случва най-вече около избори", смята 37-годишният Себастиан Бурдуя, който е най-младият министър в румънския кабинет. 

По думите му, всяка година Румъния губи 200 000 от своите най-интелигентни и трудолюбиви хора, които избират да се преместят в чужбина.

„Какво трябва да направим, така че Румъния да стане по-привлекателна страна за своите млади хора и талантливи професионалисти? 254 473 румънци също се интересуват от тази тема“, коментира роботът Йон пред Financial Times. 

Ръководителят на блокчейн поделението в Humans.ai Вали Малину обяснява, че, подобно на методите на дневногръцкия философ Сократ, Йон е програмиран постоянно да си задава въпроси и да навлиза все по-дълбоко в тревогите на обществеността.

Философията на Сократ е само началото на румънския експеримент с правителствения AI. Подобрената версия, която ще бъде пусната това лято, ще бъде програмирана да дава и отговори.

Надграждането, което, според компанията, ще представлява нещо като "разговор с данните“, ще бъде снабдено с табло за управление, позволяващо на правителствените служители да филтрират данни за конкретни периоди от време и местоположения, въз основа на категории като „общи настроения“, „най-добри емоции“ и „ топ теми”.

Длъжностните лица ще могат да да задават въпроси на Йон чрез чатбот, като например: „За какво се притесняват хората в Букурещ?“

„Предимството на Йон е, че го проектирахме от нулата, без предварителна информация. Всичко, което знае, е подадено като информация от гражданите", казва още Малину. 

И докато правителствата по света се борят с предизвикателствата на изкуствения интелект, някои от тях откриват нови начини, по които технологията може да служи на националните интереси.

Обединеното кралство, например, използва AI в здравеопазването за неща, като анализиране на рентгенови изображения и дистанционно наблюдение на пациенти. В САЩ се увеличават инвестициите в AI в най-различни сектори, включително национална отбрана и транспорт.

Междувременно, в южния щат Тамил Наду в Индия стартира приложение, което помага на фермерите да идентифицират инфекции с вредители по културите.

Технологиите обаче имат и репресивно приложение - в Китай технологията се използва за разпознаване на лица за внимателно наблюдение и класиране на поведението на гражданите в точкова система, която може да ограничи достъпа им до някои услуги.

"Любопитството" на държавните служби за сигурност не е чуждо и на румънците, много от които все още помнят управлението на комунистическия лидер Николае Чаушеску, което приключи през 1989 г.

При неговото управление населението е подложено на повсеместно наблюдение, включително подслушване на разговори, прихващане на пощенски писма, а понякога и наказвания за контакти с чужденци. 

Над три десетилетия по-късно обаче роботът Йон не среща кой знае каква опозиция

Скептиците относно полезността му казват, че изкуственият интелект все пак би могъл да послужи и за смислени цели.

Според Александру Панайт, правителството може да разработи чатботове, които да помагат на гражданите да се ориентират в бюрокрацията на страната или алгоритми, които биха могли да съкратят времето за чакане на горещите линии за службите за спешна помощ.

Министърът на иновациите Себастиан Бурдуя  признава, че в някои случай румънската бюрокрация е тежка, а изкуственият интелект може да я облекчи. Но той отхвърля критиките от страна на експертите и технологичните лидери, призоваващи за мораториум върху генеративния AI.

„Винаги има баланс между предпазливостта и иновациите, между регулациите и революционните технологии. Но аз винаги съм склонен да залагам по-скоро на иновациите. Бъдещето принадлежи на смелите и технологиите със сигурност ще бъдат част от него“, казва Бурдуя. 

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !