Човек може да се ориентира за глобалната стратегическа важност на Турция, която рязко нарасна на фона на войната в Украйна, от поредицата световни лидери, които в неделя вечер се втурнаха да поздравява президента Реджеп Ердоган за изборната му победа.

Първи беше президентът на Русия Владимир Путин. Той бързаше толкова да погали егото на турския си колега, че дори не изчака официалните резултати, преди да отличи "независимата външна политика" на Ердоган като причината за неговата победа, пише BBC.

Можем спокойно да предположим, че турската политика, която особено много допада на Русия, е отказът на Ердоган да изолира Кремъл след инвазията в Украйна, въпреки че съюзниците на Турция в НАТО наложиха санкции и прекъснаха енергийната си зависимост от Русия.

Търговията между Турция и Русия дори нарасна значително от началото на войната в Украйна.

След Путин в неделната вечер за поздрави се наредиха президентът на САЩ Джо Байдън и френският президент Еманюел Макрон.

Въпреки тяхната неприязън към отношението на Ердоган към Кремъл и премахването на свободата на словото и демократичните норми в Турция по време на първите му две десетилетия като президент, за тях страната е съществен, макар и труден, и непредвидим съюзник на Запада.

Турция е ключов член на военния алианс НАТО и участва във всичките му мисии.

Ердоган може и да поддържа близки отношения с Русия, но също така предоставя военна помощ на Украйна.

Той посредничи при сделката, с която Русия сложи край на блокадата върху украинския износ на зърно, позволявайки то да достига до части на света, които разчитат на него.

След дълго колебание Ердоган, също така даде официалното си одобрение за присъединяването към НАТО на Финландия, която е съсед на Русия.

Президентът, който някога беше пламенен защитник на присъединяването на държавата към ЕС, в днешно време говори за това, че "иска да направи Турция велика отново".

За него това включва по-независима международна политика. През годините той разви силно трансакционни отношения с всичките си съюзници.

Белият дом не крие нетърпението си към опитите да убеди Ердоган да одобри и членството на Швеция в НАТО. Тя би осигурила важни позиции за Алианса в Балтийско море срещу Русия.

Западът се надява, че лошото състояние на турската икономика и вероятността Ердоган да трябва да се концентрира върху стабилизирането на финансите и привличането на чуждестранни инвестиции, биха могли да се окажат „меко място“ за оказването на натиск за приемането на Швеция под формата на услуга срещу услуга.

Турция и Унгария са единствените страни членки на НАТО, които все още блокират членството на Стокхолм в НАТО.

Френският президент Макрон, междувременно, е притеснен за миграцията към ЕС и се надява да получи уверения от Ердоган възможно най-скоро.

По време на мигрантската криза от 2015 г. над 1 милион бежанци и търсещи убежище, основно от Сирия, успяха да осъществят трудното пътуване през Средиземно море до ЕС.

Брюксел впоследствие сключи сделка с Турция. В замяна на голяма сума пари и безвизово пътуване за турците в ЕС (второто така и не се случи напълно заради възраженията на ЕС на това, че Ердоган изпраща в затвора свои критици и политически опоненти), турският президент се ангажира да направи всичко по силите си, за да възпира мигранти без документи да напускат турски води и да достигат до ЕС.

Увеличаващият се брой сирийски бежанци в Турция обаче се оказа нещо изключително непопулярно сред турските гласоподаватели. Този месец всяка партия, която участваше в турските парламентарни избори, обеща да предприеме действия за разрешаване на "мигрантския въпрос".

ЕС се притеснява от вероятността бежанците да бъдат изтласкани от Турция обратно в Сирия с риск за тяхната безопасност и от това Турция да позволи на трафикантите на бежанци да започнат отново да изпращат лодки с търсещи убежище мигранти през Средиземно море.

Брюксел също така е в отбранителна позиция, тъй като Гърция, която е член на съюза, води спор с Ердоган за редица острови в Егейско море, докато в Кипър, която също е част от ЕС, все още кипи, след като Ердоган призова за решение с две държави (гръцка и турска) на продължаващото от десетилетия разделение на острова след турската инвазия там преди близо 50 години.

Западът определяше стратегическата важност на Турция като моста между Европа и Близкия изток, но руската инвазия в Украйна трансформира статута на Турция.

Малцина очакват големи изненади във външната политика на Ердоган, който влиза в третото си десетилетие на власт. Стратегическите съюзници на Анкара обаче следят ситуацията много отблизо.

Това, което прави Турция, е от значение.