През миналата година 1.2 млн. души са се преместили във Великобритания - нов исторически максимум.

Нетната миграция (имигрантите минус емигрантите) в Австралия в момента е двойно по-голяма от преди пандемията от COVID-19.

В Испания този показател също е на рекордно ниво. През 2023 г. се очаква в САЩ да се пренесат 1.4 млн. души, което е с около 1/3 повече спрямо 2019 г.

Само за 2022 г. нетната миграция към Канада е двойно по-висока спрямо предходното върхово постижение. Що се касае до Германия – там показателят надминава и кризисната 2015 г.

Или иначе казано – богатите държави по света са обект на засилен миграционен бум. Населението им, родено в други страни, расте с най-бързите темпове в историята, пише Economist.

Какво означава това за световната икономика?

Доскоро много богати икономики бяха против масовата мигранция. През 2016 г. британците гласуваха в полза на брекзит, а тогавашният американски президент Доналд Тръмп беше твърдо против чужденците.

Политици от редица държави, като Австралия и Унгария, се изказваха против миграцията, с което трупаха единствено политически дивиденти.

След COVID-19 обаче положението се промени. Миграционните процеси тотално замряха, след като много хора решиха да се върнат у дома. Дори и в държави, към които има силен интерес за миграция, като Кувейт и Сингапур, отчетоха спад от около 4%.

През 2021 г. броят на емигрантите в Австралия за първи път от 40-те години на миналия век надвишава този на имигрантите.

Повишението на миграцията в последната година върна пазара на труда в редица държави на нивата им от преди пандемията.

Това се случва както в Сингапур, така и в канадската провинция Нюфаундленд и Лабрадор, където имигрантите са 20 пъти повече спрямо периода преди пандемията.

Столицата на провинцията Сейнт Джонс в момента повече прилича на Торонто, а малкото градче Хъртс Дилайт дори се сдобива с украинска пекарна. Много от пристигащите в Нюфаундленд са украинци, но има и индийци, и нигерийци, повечето от които говорят английски.

Част от ръста на имигрантите в последната година се дължи на ограниченията, въведени заради пандемията, но роденото в чужбина население на богатия свят вече е повече от 100 милиона души, което означава, че има и друга причина.

Безработицата в богатите държави е 4.8%, което не се е случвало от десетилетия. Компаниите изпитват остър недостиг на служители, а свободните работни места са близо до рекордните нива. Имигрантите виждат това като добра причина да сменят местожителството си.

Друга причина за масова миграция се крие във валутите. Британският паунд днес се разменя срещу 100 индийски рупии спрямо 90 през 2019 г. От началото на 2021 г. валутите на развиващите се пазари са се обезценили с 4% спрямо щатския долар.

Това означава, че емигрантите могат да пращат повече пари към роднините си у дома.

Има и трета причина за масовата миграция. Много от правителствата по света водят политики в посока привличане на нови жители. Например, Канада иска да привлече нови 1.5 млн. души през периода 2023-25 г.

Германия и Индия наскоро подписаха споразумение, позволяващи на повече индийци да работят в страната. Австралия наскоро увеличи времето, в което чуждестранните студенти могат да работят след дипломирането си – от 2 на 4 години.

Великобритания вече привлече 100 000 души от Хонконг, бягащи от китайското подтисничество. Много държави по света направиха достъпа на украинци изключително лесен, като в САЩ те получават двегодишни визи по бързата процедура.

Дори и държави, като Япония и Южна Корея, които доскоро гледаха с недобри очи на миграцията, се обръщат към чуждите страни за работници, както и в търсене на решение на проблема със застаряващото население.

Икономиките, които привличат много мигранти, имат голям шанс да са печеливши в дългосрочен план. Родените в чужбина хора са носители на нови идеи.

В Америка е 80% по-вероятно имигрант да основе компания, отколкото местен, показа наскоро проучване на Massachusetts Institute of Technology.

Изследователският екип установява, че мигрантите помагат и за увеличаване на търговските отношения между родната им държава и страната, в която живеят в момента.

Не на последно място – мигрантите означават и по-високи приходи от данъци в хазната, пише Economist.

Други икономисти са на мнение, че миграцията би имала моментален ефект върху икономиката. „Повечето имигранти помагат на Фед в борбата срещу инфлацията и забавянето на трудовия пазар", казва Торстен Слок от Apollo Global Management.

Този аргумент е може би прекалено оптимистичен, тъй като по-голям брой хора означава по-голямо търсене на работа ръка, което пък би довело до спад в ръста на заплатите. Ефектът обаче е незначителен, тъй като в Канада, например, заплатите продължават да растат с около 5% годишно.

Мигрантите също така увеличават търсенето на стоки и услуги, което може да повиши инфлацията. Чуждестранните служители водят до ръст на наемите в Лондон, а подобен ефект има и в Австралия.

Според проучване на инвестиционната банка Goldman Sachs, нетните 500 хиляди имигранти в Австралия водят до повишение на наемите с около 5% на година.

По-високите наеми често водят и до по-висока инфлация. Миграционните процеси също така могат да са отговорът на въпроса защо цените на имотите в редица държави така и не се понижават, на фона на двойно по-високите лихви по кредитите.

Очакванията са в следващите години миграцията да се върне към предпандемичните си нива. Пазарът на труда се охлажда, а хората, получили визи през 2020 и 2021 г., вече са намерили своя нов дом.

Новите мигранти ще се насочат както към държавите с добри политики в тази сфера, така и към страните, в които живеят техни близки и роднини.