Гърция има хилядолетни традиции в корабоплаването, което е една от най-старите форми на препитание в Средиземноморието.

Морският транспорт е ключов елемент от гръцката икономика още от древността, а в наши дни е най-важната индустрия в страната.

Корабоплаването генерира близо 7% от брутния вътрешен продукт на Гърция и осигурява близо 400 000 работни места, или около 14% от общата работна сила.

Страната контролира най-големия търговски флот в света с общ капацитет от 850 милиона тона и над 5 600 кораба, по данни на Lloyd's.

Много от гръцките корабни компании са базирани в Лондон и Ню Йорк и се управляват от богати гръцки фамилии с голямо влияние в международната морска индустрия.

Гръцкото корабоплаване в античността 

Планинският пейзаж, ограничената земеделска площ и широката брегова линия на Гърция тласкат местното население към корабоплаването.

Географското положение на региона на кръстопътя на древните морски матшрути в източното Средиземноморие, множеството острови и близостта до други напреднали цивилизации също спомагат за оформянето на морската природа на гръцката нация. 

В Егейско море международната търговия съществува още от минойските и микенските времена през бронзовата епоха. Наличието на стоки, като керамика, злато и медни предмети, далеч от техния район на произход, свидетелства за тази широка мрежа от корабен транспорт и търговия, съществувала между гръцката континентална част и островите.

Гърците установяват доминация в морската търговия в региона, като постепенно я разширяват по бреговете на Средиземно море до Египет, Финикия, Мала Азия и Черно море, където създават свои колонии.

През следващите векове голяма част от морската търговия на Римската империя се извършва от гърците, като те продължават да играят основна роля в корабоплаването и през епохата на Византийската империя през Средновековието.

През 330 г. сл. Хр., когато Константинопол е провъзгласен за столица на Източната Римска империя, той се превръща в сърцето на византийската морска търговия.

Гърците са мнозинство в населението на Византия, което им дава възможност да запазят и разширят своята дейност в корабоплаването.

Как се развива морската търговия в Османската империя?

Разширяването на османското владичество върху Балканския полуостров, който преди това е опустошен от постоянните конфликти между византийци, венецианци, сърби, българи и генуезци, установява някаква форма на единство, мир и сигурност.

Създава се нова социална структура, която осигурява значителна социална мобилност и позволява възобновяването на селскостопанската дейност, почти спряна по време на периода на анархия, предшестващ османското завоевание.

Това стимулира местната и регионална търговия и създава условия, благоприятни за възхода на търговската класа.

През 16-и и 17-и век гърците разширяват и влиянието си в международната морска търговия, възползвайки се от бързо нарастващата нужда от зърно.

Ограниченията, наложени от османците за регулиране на износа, не успяват да спрат контрабандата, която носи огромни богатства на морските търговци.

Те снабдяват Балканите със суровини, обработват стоки от името на чужденци, разпределят доставките до крайните пазари и контролират морската търговия в региона, поемайки ролята на корабни агенти.

През 18-и век консолидирането на политическата и икономическа власт в ръцете на фанариотите в Константинопол спомага за по-нататъшното разширяване на гръцката морска дейност в останалата част на Европа.

Гръцкият търговски флот успява да измести западните морски сили поради англо-френските войни, както и благодарение на защитата на Руската империя, от която се възползват гръцките търговци.

Въпреки че нямат собствено национално знаме, те плават под флаговете на Руската и Британската империи по международните маршрути. През 1792 г. в Триест е основана първата гръцка застрахователна компания, а по-късно се създава и такава в Одеса.

В следващите десетилетия гръцките моряци печелят не само пари, но и допълнителни знания и опит. Разрастването на гръцкия търговски флот им дава увереност, докато контактите им със западните народи събуждат националното им съзнание и ги кара да се чувстват свободни.

Наличието на голям брой обучени моряци се оказва неоценимо предимство след избухването на гръцката война за независимост, когато гръцкият търговски флот се превръща в оръжие срещу тромавите кораби на османците.

Новата ера на гръцката независимост

Повлияни от духа на патриотизма, богатите гръцки морски фамилии осигуряват голяма част от финансирането на гръцкото културно възраждане в навечерието на войната за независимост, която избухва през 1821 г. С техни средства се изграждат много училища и библиотеки.

В началото на 19-и век гръцката диаспора е в добра позиция да се възползва от търговските възможности в цяла Европа след Наполеоновите войни.

Много от богатите гръцки търговски фамилии имат представителства в Марсилия и Лондон. Те създават мрежа от специалисти по корабоплаването във всички големи пристанища в Европа, Азия и Америка.

В тези времена, преди телеграфа, мрежата от търговски агенти позволява на гръцките спедитори да получават информация за новините и цените преди техните конкуренти.

Финансовата криза от 60-те години на 19-и век води до колапса на някои от тези предприятия, но въпреки това традицията на дарителството продължава и именно корабоплаването финансира различни институции, като Националната библиотека на Гърция, например.

20-и век и модерното гръцко корабоплаване

Политическите и социалните катаклизми в Европа в началото на 20-и век засягат много от търговските връзки и пазари на гръцките корабни компании. Руската болшевишка революция и разпадането на Османската империя след Първата световна война прекъсват завинаги част от търговските канали. 

Гръцките търговци в Лондон и Одеса губят достъп до своите традиционни доставчици на зърно, но вместо да прекратят дейността си, те се възползват от възможността да инвестират в търговски флотилии от параходи и се специализират в частните товарни превози.

След края на Втората световна война управляваните от Гърция корабни компании успяват да се установят отново под националния си флаг.

Променящата се динамика ги обвързва по-тясно обвързани със собствената им национална държава и създаването на Гръцкия търговски морски флот.   

Гръцките превозвачи предприемат експанзия в Азия и особено в Китай. Фирмите за превоз на насипни товари са облагодетелствани от развитието на Поднебесната империя и нарастващото търсене на желязна руда и въглища.

От 2000 г. насам Китай предоставя изгодни договори за собствениците на кораби за насипни товари, в резултат на което в бизнеса се появяват много нови корабни магнати.

Днес гръцките компании притежават близо една трета от всички петролни танкери в света и 23.8% от корабите за превоз на насипни товари, а гръцкият флаг е най-широко използваният в международната морска търговия.