След Втората световна война новосъздадената Комисия за атомна енергия на Америка започва да търси отдалечени места, на които инженерите биха могли да измислят как да превърнат суровата, променяща света сила, съдържаща се в ядрената бомба, в електричество. 

Те се заселват в пустинните югоизточни части на Айдахо. Градовете в района се надпреварват за честта да бъдат домакин на изпитателния полигон, гледайки на него като на катализатор за икономически растеж. 

Айдахо Фолс, тогава град с население от 19 000 жители, започва да "ухажва" държавните служители с обяди, коктейли и обиколки на града.

Планът изглежда върши работа, защото близо 75 години по-късно Айдахо Фолс (вече с население от 67 000 души) остава дом на наследника на полигона и център на изследванията в областта на ядрената енергия в Съединените щати - Националната лаборатория на Айдахо.

Какво е състоянието на ядрената енергетика? 

Днес американската ядрена енергетика отново се радва на силен интерес, защото се очертава като надеждна безвъглеродна алтернатива на останалите източници на постоянна базова мощност, като въглищата и природния газ.

Ядрените реактори са и много по-малки от вятърните или слънчевите електроцентрали. Необходимостта от декарбонизиране на електрическите мрежи, за да се ограничат емисиите на парникови газове, подтикна либералите, които исторически са предпазливи по отношение на проблема с токсичните отпадъци на ядрената енергия, да преосмислят позицията си.

В Америка 46% от демократите подкрепят използването на ядрена енергия за електричество, което е най-високият процент от десетилетие насам. Републиканците пък отдавна са дали своето одобрение за технологията.

Но най-голямата причина, поради която ядреният сектор се готви за ренесанс, са милиардите долари, които администрацията на президента Джо Байдън "налива" в ядрено развитие чрез Закона за намаляване на инфлацията (IRA), пише The Economist. 

Администрацията направи ядрената енергия допустима за същите данъчни кредити като възобновяемите енергийни източници, в лицето на вятърната и слънчева енергия.

Законът за инвестициите в инфраструктурата и заетостта от 2021 г. създаде фонд от 6 милиарда долара за поддържането на функционирането на съществуващите централи.

Администрацията на Байдън дори предлага на разработчиците допълнително данъчно облекчение, ако построят реактори в райони с изкопаеми горива, като "въглищните градове" от миналото, за да насочат работници към "зелените" сектори, което е основен принцип на индустриалната политика на Джо Байдън.

В момента ядрената енергия осигурява около 19% от производството на електроенергия в САЩ, но поне 13 реактора са затворени само от 2013 г. насам. Калифорния планираше да затвори последната останала ядрена централа Diablo Canyon, която осигурява 9% от електроенергията на щата.

Сега щатът използва субсидия от 1.1 милиарда долара от Закона за инфраструктурата, за да се опита да удължи живота на централата. Западна Вирджиния отмени забраната за строителство на нови реактори. 

Милиардерът Бил Гейтс, който основа ядрения стартъп TerraPower, изрази интерес да построи завод там. Според Института за ядрена енергия в САЩ, 12 щата са приели закони през 2022 г., за да помогнат на съществуващите централи да работят и да привлекат нови капиталовложения.

Скорошен доклад на Министерството на енергетиката предполага, че САЩ могат да утроят производството на ядрена енергия до 300 гигавата до 2050 г. - годината, в която администрацията на Байдън обеща страната да достигне нулеви нетни емисии.

Този тласък ще бъде стимулиран от разработването на нови усъвършенствани реактори, които министерството подкрепя с финансиране. 

Какви са предизвикателствата? 

Има три сериозни трудности, които могат да помрачат настроението на феновете на атомните електроцентрали. Първата е свързана с тяхната цена.

Тъй като проектите са сложни от техническа гледна точка и отнемат години, за да бъдат одобрени, атомните централи са изключително скъпи за изграждане.

Министерството на енергетиката смята, че ядрените реактори трябва да струват около 3600 долара на киловат, за да бъдат построени бързо в цялата страна. 

Но реакторите от ново поколение струват от 6000 до 10000 долара за киловат. Стартиращата компания NuScale, която изгражда малък модулен реактор в кампуса на Националната лаборатория на Айдахо, наскоро обяви, че цената на проекта ще скочи със 75%, до 9.3 милиарда долара, поради инфлацията и по-високите лихвени проценти.

Вторият въпрос, който измъчва някои компании, е откъде ще получат гориво за реакторите. Преди уранът от мините да може да бъде включен в реактор, той трябва да бъде обработен.

Русия доминира в преработката на уран и е единственият търговски доставчик в света на нискообогатен уран. Откакто тя нахлу в Украйна миналата година обаче, американските законодатели и ръководители изпитват неудобство да продължават да купуват руски уран. 

Републиканците в Конгреса внесоха няколко законопроекта за намаляване на вноса. Но TerraPower се нуждае от горива за реактора, който планира да построи в бившия въглищен град в Уайоминг.

През декември фирмата каза, че централата ще бъде отложена с поне две години поради липса на гориво. Министерството на енергетиката се опитва да предостави на фирмите алтернатива и планира да пусне национална стратегия за производство на нискообогатен уран тази година.

Към всичко това трябва да се добави и дилемата как да се процедира с отработеното гориво. Жителите на Невада остават предпазливи, че федералното правителство ще ги принуди да приемат урановите отпадъци на страната в планината Юка, където отдавна е планирано подземно хранилище.

Вместо това енергийният министър Дженифър Гранхолм каза по-рано този месец, че агенцията ще похарчи 26 милиона долара в търсене на общности, желаещи да приемат отпадъците, докато правителството не намери трайно решение.

Но дори изграждането на временно депо може да отнеме до 15 години.

Властите имат проблем и с намирането на достатъчно работници за изграждане и експлоатация на нови ядрени централи. Министерството на енергетиката смята, че САЩ ще имат нужда от допълнителни 375 000 работници, за да постигнат целите си за 2050 г.  

Какво правят останалите държави?

Успехът на американската ядрена енергия е решаващ не само за справянето с изменението на климата, но и за националната сигурност.

САЩ се състезават с Русия и Китай за ролята на световен доставчик на модерни ядрени технологии. От 40-те реактора в процес на изграждане от 2015 г., които използват руска технология, 27 са извън границите на Русия. Китай има повече реактори в процес на изграждане от всяка друга страна по света (над 20). 

Държавният департамент на САЩ си партнира с повече от дузина държави, за да им помогне да финансират и разработят програми за ядрена енергия и малки модулни реактори.

Следващото десетилетие, според The Economist, ще бъде решаващо. Очаква се четири малки модулни реактора да бъдат пуснати в експлоатация до 2030 г.

Това може да изглежда далечна перспектива, но превишаването на разходите, забавянето на разрешителните и недостигът на гориво могат лесно да спрат строителството. 

Съдбата на завода на NuScale в Айдахо може да се реши тази година. Търговецът на едро на електроенергия в Юта, който разработва реактора заедно със стартъпа, иска клиентите му, които са малки градове в региона, да гарантират, че ще купят 80% от мощността на централата до края на годината.

В момента делът на заявките е едва 26%. Ако целта не е постигната навреме, може да се наложи прекратяването на проекта. 

В същото време около ядрената енергетика не е имало толкова голямо вълнение от 1949 г. насам. Но скептиците са чували лидерите в индустрията да призовават за "ядрен ренесанс" и преди, а в крайна сметка - той не се е материализирал. 

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !