На днешната дата - 1 юли, през 1997 г. в България е въведен паричен съвет, или т. нар. "валутен борд". Това става, след като страната преминава през тежка финансова и валутна криза, която води до хиперинфлация и предизвиква масови протести. 

Предисторията

Правителството на Българската социалистическа партия, оглавявано от Жан Виденов, идва на власт в началото на 1995 г. с амбицията да запази работните места, отказвайки да закрие губещите държавни предприятия.

По този начин то се отказва от ускорения преход към пазарна икономика и вместо това се ориентира към провеждане на „социално ориентирана“ икономическа политика. 

Делът на контролираните от правителството цени нараства от 18.9% през 1994 г. до 49% през 1995 г. и до 52.4% през 1996 г., като последицата от този административен контрол е изкривяване на съотношението между търсенето и предлагането. 

Успоредно с това, кабинетът се опитва ускорено да изплаща външния дълг на страната и да контролира валутния курс. В резултат на това валутните резерви се изчерпват, левът се обезценява рязко, а страната е изправена пред перспективата да прекрати плащанията по външния дълг. 

Държавните предприятия, които генерират загуби, не само не са закрити, но и получават допълнителни субсидии и кредити от държавните банки. 

В резултат на това в страната назрява и банкова криза. Липсата на контрол върху търговските банки им позволява да отпускат необезпечени заеми, много от които така и не са изплатени.

Банките разчитат на рефинансиране от централната банка, а когато не го получават, фалират. Резултатът е крах на доверието в банковата система в началото на 1996 г. и хиперинфлация. 

Акумулираната инфлация за 1997 г. е 310%, а за първите четири месеца на 1997 г. тя достига до 438%. Доверието в българския лев се срива, а пред банките и бюрата за обмяна на валута се извиват опашки. 

През пролетта на 1996 г. избухва и зърнена криза. Износът на зърно е либерализиран, но се оказва, че са изнесени повече от допустимите количества, а хлябът на вътрешния пазар започва да не достига.

Правителството отказва да използва пазарните механизми за преодоляване на кризата, тъй като това би повишило драстично цените. 

В крайна сметка се стига до икономически колапс, а зимата в края на 1996 г. остава в историята като "Виденовата зима". През декември 1996 г. правителството подава оставка. 

Въвеждането на валутния борд 

Международният валутен фонд се съгласява да окаже помощ на България, но само при условие че страната въведе режим на валутен съвет. 

Преговорите по подготовката на този процес започват още през есента на 1996 г., при управлението на кабинета Виденов, а окончателното решение е взето от служебното правителство на Стефан Софиянски през пролетта на 1997 г. 

Валутният съвет е въведен на 1 юли 1997 г. със Закона за Българската народна банка, а функциите на институцията на валутния борд се поемат от управление „Емисионно“ на БНБ.

В следващите няколко години в България започват да навлизат чуждестранни инвестиции, които значително ускоряват икономическия растеж, а процесът по приватизацията на губещите държавни предприятия е ускорен.

Междувременно, инфлацията спада от 210% годишно (средно за периода от 1990 до 1997 г.) до 13% към средата на 1998 г. и до 1% към края на същата година. Валутният резерв се увеличава от по-малко от 800 милиона на над 3 милиарда щатски долара.

През 1997 г. курсът на българския лев е фиксиран спрямо този на германската марка при съотношение 1000 лева за една марка. От 5 юли 1999 г., след въвеждането на еврото и деноминацията на българския лев, той е преоценен на 1.95583 лева за 1 евро.