Използването на чуждестранна валута като официално платежно средство не е нещо ново и се практикува в редица държави по света.

Понякога чуждите парични единици могат да се използват паралелно с местните, а в други случаи ги заместват изцяло. 

Обикновено това се случва в малки икономики с нестабилна парична система, в които гражданите и бизнесът предпочитат разплащанията в световни конвертируеми валути, като щатския долар или еврото.

Точно затова процесът на т. нар. "валутно заместване" е известен още като "доларизация" или "евроизация" на икономиката.  

В сряда българският финансов министър Асен Василев обяви, че България води преговори с Европейската комисия да въведе еврото като официална паралелна валута за разплащане, която ще съществува успоредно с българския лев до присъединяването на страната към еврозоната. 

Тепърва ще стане ясно дали тези идея е осъществима и с какво становище ще излязат Еврокомисията и Европейската централна банка. 

Кои са държавите, които използват повече от една валута? 

Пълна валутна замяна, при която чуждестранната валута изцяло замества местната, може да настъпи след голяма икономическа криза, като например в Еквадор, Ел Салвадор и Зимбабве.

Някои малки икономики, за които е непрактично да поддържат независима валута, използват разплащателните средства на по-големите си съседи. Лихтенщайн, например, използва швейцарския франк.

Щатският долар е признат за официално средство за финансови трансакции в общо 16 държави и територии, сред които са Пуерто Рико, Еквадор, Ел Салвадор, Гуам, Зимбабве, Вирджинските острови, Американска Самоа, Федералните щати на Микронезия и Панама. 

В Европа също има примери за държави, които са въвели еврото като официално платежно средство, макар и да не са част от еврозоната. Такива са Косово и Черна гора. 

Има и страни, в които разплащанията с чуждестранна валута не са официално признати, но, въпреки това, много търговски обекти приемат такива трансакции.

В някои източноевропейски държави, като Полша и Унгария, разплащания в евро и долари се приемат в много ресторанти и хотели. В подобни случаи обаче валутният курс, при който става обмяната, обикновено не е в полза на клиента. 

Всеки, който е пътувал до Турция, например, знае, че местните търговци с удоволствие приемат евро и долари, тъй като курсът на турската лира е изключително нестабилен.

Обменът в магазините и ресторантите обаче става при курсове, които са значително по-незигодни за купувачите от тези в банката. 

Какви са плюсовете и минусите на валутното заместване? 

Едно от основните предимства на приемането на силна чуждестранна валута като единствено законно платежно средство е да се намалят транзакционните разходи във външната търговия.  

Това важи и за страните, в които туризмът генерира голяма част от брутния вътрешен продукт. Използването на международно призната валута значително улеснява чуждестранните посетители. 

Страните, които приемат долара или еврото за официално платежно средство, значително намаляват рисковете от евентуална валутна криза, което би могло, поне на теория, да повиши доверието сред международните инвеститори. 

Основният недостатък на заместването на местната валута с чуждестранна е свързан с невъзможността за провеждане на собствена парична и лихвена политика.

Във времена на криза, държавата не разполага с тези инструменти за реакция и е зависима изцяло от политиката на централната банка на държавата, чиято валута използва. 

Има и други причини, поради които в някои държави съществуват по повече от една официално признати валути. Във Франция, например, съществуват над 60 отделни "микровалути", които се използват само в определени региони.

Първите такива бяха легализирани през 2014 г. и бяха предназначени основно за баските региони, които настояват за по-широка автономия. 

Идеята на регионалните валути, най-популярната от които е еуското в Баската автономна област, е да насърчава населението да купува стоки и услуги от местните търговци.

Това потенциално укрепва местната икономика и намалява екологичните щети, причинени от дългите мултинационални вериги на доставките. Освен това местните валути, поне на теория, насърчават солидарността между членовете на общността. 

Към момента общият обем на еуско банкнотите в обращение в баските региони възлиза на близо 4 милиона евро. Те се приемат в търговски обекти в над 30 общини. 

Системата на две валути съществува и в държавите, в които е въведен държавен контрол върху валутния обмен.

Типични примери за подобна система са Китай и Куба, в които съществуват две отделни валути, местна и конвертируема, като първата е предназначена за употреба на вътрешния пазар, а втората - за валутен обмен и международни разплащания. 

Целта на подобни системи е да се ограничи волатилността на валутния пазар, като в същото време се осигури на държавните регулатори възможност да контролират по-ефективно входящите и изходящите валутни потоци.

Те също обаче страдат от недостатъци, един от които е създаването на неравенство и предпоставки за развитие на т. нар. "черен пазар", при който чуждестранната валута се продава при много по-висок курс от официалния. 

Може ли България да използва едновременно еврото и лева? 

На теория няма никаква пречка трансакциите в една държава да се извършват в две валути едновременно. Това означава, че всички търговски обекти ще трябва да обявяват две цени на стоките и услугите, съответно в лева и в евро в българския случай, и да поддържат единен валутен курс. 

У нас действа системата на паричен съвет, или т. нар. валутен борд, при която курсът на лева към еврото е фиксиран на ниво от 1.95583. Това значително улеснява превалутирането на трансакциите. 

От друга страна, обаче, за самите търговци поддържането на две паралелни системи за ценообразуване и отчитане със сигурност би представлявало административен и счетоводен проблем.

По всяка вероятност ще се промени и структурата на физическите банкноти и монети в обращение, която в момента изцяло е доминирана от българските левове и стотинки. 

Според финансовия министър Асен Василев, в момента фирмите могат да извършват сделки в евро, но физическите лица нямат право на това.  „Целта на предложението е, ако две лица искат да сключат сделка в евро, да могат да го направят, без държавата да ги ограничава", обясни Василев.

Така или иначе, идеята все още е в процес на договаряне с ЕК и ЕЦБ и липсват детайли за начина, по който може да бъде имплементирана у нас.