Темата звучи нетипично за икономическа рубрика. Няма избори, няма коалиции, няма геополитика. Има здраве. Има потребители. Има килограми. И има икономика. Защото се оказва, че това колко тежим като общество, буквално се отразява на това колко тежи икономиката ни.

Затлъстяването не е просто личен здравословен проблем. То е икономически фактор. И то все по-сериозен.

Аркади Шарков, икономист
Аркади Шарков, икономист

Икономика на здравето

Според здравният икономист Аркади Шарков изчисленията за България показват, че икономическите загуби, свързани със затлъстяването, възлизат на приблизително 6.1 млрд. евро годишно.Тези разходи включват както директни бюджетни плащания (лечение, социални разходи, инвалидизация), така и индиректни загуби – намалена производителност, отсъствия от работа и преждевременно излизане от пазара на труда.

"Ако трябва да го разясним с пример: имате високо кръвно налягане, в следствие на затлъстяването, появява се малко по-късно в живота и диабет Тип 2, и по този начин денят ти започва да се измерва от перспективата на това, че ставаш все по-малко продуктивен. Просто, защото високото кръвно физически те тормози, а и като се вземат предвид и другите заболявания в края на деня се отразява на обществото", каза Аркади Шарков в студиото на "Дарик кафе". 

Методологично анализите използват показателя DALY (Disability Adjusted Life Years) на Световната здравна организация, който измерва годините живот, в които човек живее с увреждане. Показателят позволява икономическа оценка на ефекта от хроничните заболявания върху трудовия потенциал на населението.

Хроничните заболявания, свързани със затлъстяването – хипертония, диабет тип 2, сърдечно-съдови и опорно-двигателни проблеми – водят до трайно намаляване на индивидуалната трудова ефективност. Ефектът не се изразява само в отсъствия от работа, а и в по-ниска продуктивност на заетите лица, което се отразява пряко върху икономическите показатели на предприятията и секторите.

"Затлъстяването е феномен на развитите общества, но и на развиващите се общества. Колкото по-ниска е продуктивността, когато говорим за общества, излизащи от бедност и вървейки към икономически прогрес, толкова повече се търси начин висококалоричната храна да задоволи нуждите на организма. Обичайната закуска в българия е кафе с цигара или баничка с боза - това са въглехидрати и захари. Те засищат, но не спомагат за обмяната на веществата", каза още Аркади Шарков. 

Шарков припомни и че всяко поколение расте с нездравословни навици, и като милениалите израстват с ледени сокчета, така днес Gen Z живее с енергийни напитки. В същия контекст американският министър на здравеопазването обърна пирамидата на храненто в обратната посока, като новата държавна политика за храненето, вече не поставя в основата си зърнените храни, които допреди няколко години служеха само за защитане. 

Икономистът каза, че няма как политика да насочи изцяло храненто на обществото и по-скоро не е привърженик върху налагане на данъци за храните с добавена захар, например. 

"Има и позитивен стимул, в който децата във Франция и държавите в Европа се хранят по определен начин, а не на база какво има в хладилника или в лафката до училище. Хранителната култура е ключова за здравословното израстване на всеки един човек и министерство на образованието и министерството на здравеопазването трябва в един момент да го внедрят и в нашите училища", допълни той. 

Фискален натиск

Здравната и социалната система поемат нарастващ финансов товар, свързан с лечението на хронични заболявания, дългосрочната грижа и инвалидизацията. Това води до структурен натиск върху публичните разходи, който се засилва допълнително от демографските процеси и застаряването на населението.

В европейската практика се прилагат комбинирани икономически инструменти:

  • регулаторни механизми – данъчни политики върху захарни напитки и високо-захарни продукти;
  • образователни политики – хранителни програми и здравна култура в образователните системи;
  • пазарни стимули – подкрепа за достъп до здравословни храни и активен начин на живот.

Фокусът се измества от лечение към превенция, като целта е ограничаване на бъдещите фискални разходи и стабилизиране на дългосрочната икономическа устойчивост.

Дългосрочен икономически ефект

Затлъстяването се превръща в структурен фактор, който влияе върху:

  • конкурентоспособността на икономиката,
  • качеството на работната сила,
  • публичните финанси,
  • дългосрочния потенциал за растеж.

В този контекст проблемът излиза извън рамките на здравеопазването и се позиционира като икономически риск, който изисква координирани политики между здравния, образователния и икономическия сектор.

Кой ще се грижи за здравето ни и къде са медицинските сестри? 

По данни на Health Metrics България е изправена пред сериозен кадрови риск в здравната система – страната може да загуби между 5 и 10% от лекарите и до 20% от медицинските сестри в рамките на следващите 10–14 години. Шарков разясни, че анализът не се базира единствено на фактори, свързани с финансирането, а отчита комплекс от индикатори, включително миграционни процеси, демографско застаряване и структурни дефицити в модела на здравеопазване.

"Липсата на медицински персонал се отразява най-вече на скоростта на лекуване. Към момента тя е бърза - да влезем в болница или да си открием специалист. Листите на чакащите са вторичен фактор на това да липсват хора, които да те лекуват. Чакащите са много, а лекуващите малко", каза той. 

Очакваният недостиг на медицински персонал създава директни рискове за качеството и скоростта на медицинската помощ, води до прегаряне на персонала, ограничен капацитет за продължителна грижа и удължаване на времето за чакане докато те прегледа лекар. 

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !