Българската болнична система страда от сериозна неефективност, която води до загуба на финансов и човешки ресурс в размер на стотици милиони левове. Това стана ясно от новия доклад на Института за пазарна икономика (ИПИ) - "Проблемът на големите: Случаят с университетските и с държавните многопрофилни болници и тяхната техническа ефективност". 

Финансови и ресурсни загуби в болничната система

Анализът показва, че средната загуба на ефективност при университетските многопрофилни болници (УМБАЛ) е 19.3%, а при държавните многопрофилни болници за активно лечение (МБАЛ) – 16.1%. Представено като дял от разходите на изследваните лечебни заведения, това означава пропилян ресурс, който през 2024 г. би могъл да се използва по-добре:

  • 347 млн. лв. за университетските болници (УМБАЛ)
  • 94 млн. лв. за държавните болници (МБАЛ)

В категорията на УМБАЛ се отчита, че се използват неефективно около 15% от общия наличен ресурс, което включва приблизително 780 лекари, 959 медицински сестри и 1477 легла. При 20-те държавни МБАЛ ситуацията е сходна – там неизползваният потенциал обхваща 344 лекари, 613 сестри и 994 легла.

Нужда от целенасочени реформи и анализи

Необходимо е да се обърне специално внимание на болниците, които се намират в дъното на класациите по ефективност. За повишаването ѝ са нужни целенасочени усилия и специфична оценка на причините и характера на загубите.

В доклада се посочва, че болници, които по своя характер не са многопрофилни, е препоръчително да променят статута си на специализирани. Като пример е дадена Националната кардиологична болница. Добре е да се обмисли дори по-висока степен на специализация и отказ от дейности по клинични пътеки, за които тези лечебни заведения не са тясно профилирани. За тях също важат препоръките за специфичен анализ и оптимизация, както и сравнение само със сходни по дейност болници.

Критика към модела на финансиране

Една от основните причини за системната неефективност, посочена в анализа, е настоящият модел на финансиране на болниците. Той насърчава отчитането на все по-голям брой преминали пациенти чрез клинични пътеки, но не стимулира еднакво всички лечебни заведения да работят ефективно.

Общият размер на задълженията на всички анализирани УМБАЛ доближава 450 млн. лв., а на МБАЛ – 131 млн. лв.

Най-задлъжнелите болници (като съотношение между задължения и приходи) в първата категория са „Лозенец“, „Александровска“ и Национална кардиологична болница (НКБ), а във втората – многопрофилните болници в Ловеч, Ямбол и Враца.

Разходи и дейности по видове болници

Структурата на разходите се различава значително между двата типа лечебни заведения. Докато и при двете групи най-голям е делът на разходите за персонал (48% за УМБАЛ и 69% за МБАЛ), се наблюдава сериозна разлика при разходите за лекарства и медицински изделия. При УМБАЛ те съставляват 37% от общите разходи, докато в МБАЛ са едва 14%. Според доклада, обяснение може да се търси във факта, че лечението на онкологични заболявания се извършва основно в университетските болници.

Разходи на болниците / Източник: ИПИ
Разходи на болниците / Източник: ИПИ


През 2024 г. анализираните 37 лечебни заведения са извършили около една трета от болничната дейност в страната, получавайки същия дял от приходите от НЗОК. Най-много клинични пътеки са отчетени в УМБАЛ „Св. Георги“ в Пловдив (близо 90 хиляди), а сред областните болници лидери са тези в Хасково и Сливен (по 22 хиляди).

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !