Доларът се използва като световна резервна валута още от края на Втората световна война, но комбинация от политически и икономически причини бавно намалява неговото надмощие, пише Business Insider.

Близо 60% от международните резерви се държат в активи, деноминирани в долари, според Международния валутен фонд. Доларът е и най-широко използваната валута за търговия.

В днешно време обаче водените от Запада санкции срещу Русия, свързани с нейното нахлуване в Украйна, карат някои държави да се притесняват от потенциалното влияние на Вашингтон върху финансовите им системи. 

Страни, като Бразилия, Аржентина, Бангладеш и Индия, все по-често трупат в резервите си китайски юани и дори биткойни, които използват за търговия и плащания.

Идеята за т. нар. "дедоларизация" и за намаляването на финансовото могъщество на "зелените пари" не е от вчера.

Разговорите по тази тема се активизират на всеки няколко години поне от 70-те години на миналия век, но до момента всички подобни опити остават по-скоро в сферата на желанията, отколкото на фактите. 

Business Insider обаче посочва три причини, поради които в бъдеще страните по света могат да се опитат да се отдалечат от тоталната доминация на долара.

1. Паричната политика на САЩ има твърде голямо влияние върху останалия свят

САЩ е емитентът на световната резервна валута, която е и доминиращата парична единица в международната търговия и платежните системи.

Следователно, той има огромно влияние върху световната икономика и често е надценен, пише в свой анализ от май тази година мозъчният тръст Wilson Center.

Тази позиция предоставя на САЩ това, което Валери Жискар д'Естен - президент на Франция от 1974 до 1981 г., нарича "прекомерна привилегия".

Един аспект на тази привилегия е, че САЩ може да не изпаднат в криза, ако не са в състояние да изплатят дълга си, когато стойността на долара падне рязко, защото Вашингтон може просто да емитира все повече пари и винаги ще има желаещи купувачи. 

Това също така означава, че страните по света трябва да следят отблизо икономическата и паричната политика на САЩ, за да избегнат "разпръскване" на въздействието върху техните собствени икономики.

Някои страни, включително Индия, заявяват директно, че са недоволни от паричната политика на САЩ, която ги държи "като заложници". Някои високопоставени индийски политици дори обвиниха Вашингтон в безотговорно емитиране на валута. 

Работна група в Централната банка на Индия сега настоява за използване на индийската рупия за търговия - позиция, която е в съответствие и с визията на индийския премиер Нарендра Моди.

2. Силният долар става твърде скъп за развиващите се страни

Зелените пари, които набират сила спрямо повечето валути по света, правят вноса много по-скъп за развиващите се страни.

В Аржентина политическият натиск и спадът на износа допринесоха за спада на резервите в щатски долари и оказаха натиск върху аржентинското песо, което, от своя страна, подхранва инфлацията.

Това накара Аржентина да започне да плаща за китайския внос с юани вместо с щатски долари, каза по-рано тази седмица аржентинският министър на икономиката, цитиран от Ройтерс.

„По-силният долар би отслабил ролята му на резервна валута. Ако достъпът до щатски долари стане по-скъп, кредитополучателите ще търсят други алтернативи", смятат икономистите от Allianz.

Бразилският президент Луис Инасио Лула да Силва беше един от най-гласовитите привърженици на създаването на алтернативни валути за търговия и сетълмент. Той открито призовава Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка (т. нар. група БРИКС) да се отдалечат от щатския долар.

3. Глобалната търговия и търсенето на петрол се диверсифицират, излагайки "петродоларите" на риск

Една от основните причини щатският долар да се превърне в световна резервна валута е фактът, че страните от Персийския залив в Близкия изток са използвали "зелените пари" за търговия с петрол.

Това е така, защото доларът вече е широко използван по времето, когато те са търгували с петрол.

Споразумението е формализирано през 1945 г., когато петролният гигант Саудитска Арабия и САЩ постигат историческа сделка, при която Саудитска Арабия се задължава да продава петрола си на Америка, използвайки единствено долари, получавайки възможност да реинвестира излишните си резерви в долари, американски държавни ценни книжа и компании.

От друга страна, САЩ се задължават да гарантират сигурността на Саудитска Арабия.

Днес обаче САЩ са енергийно независими и се превръщат в нетен износител на петрол с възхода на индустрията за шистов добив.

„Структурната промяна на петролния пазар, предизвикана от революцията на шистовия петрол, може парадоксално да навреди на ролята на щатския долар като глобална резервна валута, тъй като износителите на петрол, които играят решаваща роля за статута на долара, ще трябва да се преориентират към други страни и техните валути“, смятат икономистите на Allianz.

Отношенията между САЩ и Саудитска Арабия бяха поставени "на изпитание" и по други поводи, извън търговията с петрол.

Бившият президент на САЩ Доналд Тръмп се оплака, че Саудитска Арабия не плаща справедлива цена на САЩ за защитата си, а настоящият президентът Джо Байдън критикува престолонаследника Мохамед бин Салман за убийството на журналиста от Washington Post Джамал Хашоги.

Подобно напрежение, на фона на революцията на шистовата енергия, повишава възможността Саудитска Арабия някой ден да се откаже от ценообразуването на петрола в долари.