В картина от 1675 г. английският крал Чарлз II стои на тераса, докато кралският градинар е коленичил пред него, предлагайки му любопитен подарък.

Това е един от най-желаните артикули на епохата, представляващ върховен лукс и престиж. Внесен от далечна земя, той е сред първите по рода си, направили пътуването от Новия свят до Великобритания.

Това е ананасът.

Днес екзотичният плод едва ли би се класирал като подходящ подарък за кралски особи. Но през онези години ананасите са в началото на исторически процес, по време на който се превръщат - особено във Великобритания – в символ на богатство и разкош, различен от всеки друг.

Ананасите все още красят върховете на западните кули на катедралата Сейнт Пол - една от най-емблематичните забележителности на Лондон.

Картината, поръчана от самия крал и приписвана на неговия придворен художник Хендрик Данкертс, се смята, че отбелязва отглеждането на първия ананас в Англия. Това обаче се случва по-късно.

„Ананасът, който е даден на Чарлз II, е изпратен от Барбадос“, казва Франческа Боман, автор на книгата „Ананасът: Кралят на плодовете“, за CNN.

Летописецът на краля Джон Ивлин отбелязва момента, в който Чарлз II за първи път опитва плода на банкет, организиран за френския посланик през 1668 г. В тази обстановка самата гледка на люспестия продукт е посрещната с въздишки на удивление.

„Ананасите бяха много търсени от самото начало, защото изследователите, натъкнали се на тях в Новия свят, ги описваха възторжено, възхищавайки се колко са вкусни“, казва Боман.

Популярността им се простира до Британска Северна Америка, където младият Джордж Вашингтон е сред почитателите на плода.

Тъй като ананасите не се споменават в Библията или в стари текстове от Гърция и Рим, те не носят съществуващ резонанс. Следователно англичаните могат да им наложат какъвто резонанс пожелаят, превръщайки ги в кралете на плодовете.

Домашен деликатес

Ананасите се нуждаят от много високи температури, за да растат, а узряването им отнема години. Въпреки това, след като се утвърждават като най-желаните плодове, британците започват да ги култивират и в страната си.

„Въпреки факта, че това очевидно е глупав проект, тъй като Англия и Шотландия имат студен и дъждовен климат, през 1770 г. всеки от висшите ешелони на обществото е отглеждал свои собствени ананаси“, посочва Боман.

Процесът обаче е изпълнен с трудности и големи разходи. Изисква се изграждането на специални оранжерии, които трябва да осигурят отопление на растенията отдолу, използвайки печки със сериозен риск от пожар.

„Да отгледаш дори един ананас е огромно постижение, с което хората се хвалят дълго време,“ разказва Боман.

Разходите за строителство и отопление, както и времето, необходимо за узряване на плодовете, водят до цена от 80 паунда за един ананас, което възлиза на колосалните 15 000 долара в днешни пари. На същата цена е нов дилижанс с коне.

За отглеждането на ананасите се наема специален градинар, който спи сред растенията, гарантирайки, че те няма да избухнат в пламъци по погрешка. Това е начин да се демонстрира богатство и плодът бързо се превръща в символ на социален статус.

Ананаси под наем

Въпреки че плодът е особено популярен сред елита във Великобритания, той рядко се яде.

 „Ако сте много богати и имате наистина невероятен градинар, първото нещо, което бихте искали да направите, е да изпратите на приятел ананас“, според Боман.

„Той ще бъде изложен на масата в трапезарията като символ на статус и ще стои там, докато започне да гние. Защо, за бога, ще ядете ананас? Би било като да изядеш чанта на Gucci,“ допълва тя.

Шансът да бъдеш видян с плодовете е толкова ценен, че има случаи на наемане на ананаси, при които плод се заема за няколко часа, за да бъде занесен на парти, след което се връща.

В крайна сметка, ананасът започва да присъства във всякакви дизайни, включително архитектурни творения.

Най-популярната форма на представяне е каменен ананас върху стълб на порта. Това е често срещан символ на благородство около 1770-те и 1780-те години, начин да се маркира границата на собственост по много публичен начин.

Много от тези ананаси все още се намират на порти в цяла Великобритания, както и на някои забележителни сгради, свързани с кралски особи, като имението Дънмор парк близо до Стърлинг в Шотландия - бивша резиденция на графовете на Дънмор, построена през 1761 г.

То включва висок 16 метра ананас, извисяващ се над околностите. Друг забележителен пример е ананасът, украсяващ горната част на трофея, печелен от мъжете на сингъл в тенис турнира Уимбълдън.

Когато екзотичният деликатес започва да се внася в големи количества от около 1820 г., статутът му на върховен лукс е опетнен. „До 1850 г. 200 000 ананаса годишно се разтоварват на доковете на Лондон“, казва Боман. „По-късно през века те наистина стават повсеместни.“

Това обаче все още не е достатъчно, за да се срине желанието на местните да притежават ананаси.

Фактът се потвърждава от пасаж в „Дейвид Копърфийлд“ на Чарлз Дикенс, написана през 1850 г. В книгата Дейвид казва, че когато има пари, си купува кафе и хляб, но когато няма, се разхожда чак до Ковънт Гардън и „се взира в ананасите“.

„За момче като Дейвид Копърфийлд през 1850 г.“, казва Боман, „един ананас все още е поглед към свят на невъобразимо богатство.“