Влошаване на икономическата активност, запзване на инфлационния натиск и ръст на лихвите по кредитите, очаква Българската народна банка.

Институцията публикува актуализираната си макроикономическа прогноза към края на второто тримесечие на годината. 

Икономически растеж 

Индикаторите през второто тримесечие на 2023  г. дават основание да се очаква влошаване на икономическата активност в България, посочват от БНБ. Банката прогнозира забавяне на реалния растеж на брутния вътрешен продукт през 2023 г. до 1% спрямо 3.4% през 2022 г. 

Очакванията на БНБ са доста по-песимистични от тези на правителството, което заложи в проектобюджета ръст на БВП от 1.8% на годишна база. 

Според експертите на централната банка, забавянето на растежа ще се определя най-вече от понижението на натрупаните в икономиката запаси и в по-малка степен от прогнозирания спад на правителственото потребление и по-никия ръст на частното потребление. 

Допусканията предполагат растежът на външното търсене на български стоки и услуги да се забави до 2% през 2023 г. (спрямо 7.1% през 2022 г.), след което да се ускори до 3.5% през 2024 г. и 3.4% през 2025 г. 

"Според очакванията на пазарните участници, през 2023 г. цените в евро на международните пазари на всички основни групи суровини ще се понижат спрямо предходната година, но част от цените ще останат по-високи, в сравнение с 2021 г.

Допусканията предполагат, че през 2024 г. цените в евро на важните за България суровини ще се стабилизират, а през 2025 г. ще нараснат с малко над 2% под въздействието на динамиката при неенергийните суровини", се посочва още в анализа на БНБ. 

Разходите за крайно потребление се предвижда да нарастват с ускоряващ се темп, подкрепени от силния растеж на доходите от труд.

През 2023 г. се очаква ръстът на заетостта да остане висок и да достигне 0.9%, а коефициентът на безработица да се очаква да се понижи от 3.7% през 2023 г. до 2.7% през 2025  г.

Според БНБ, съществуват значителни рискове за по-бавно от заложеното в прогнозата изпълнение на инвестиционни проекти по Националния план за възстановяване и устойчивост, както и за усвояване на европейски средства, различни от тези по плана. 

Лихви 

"В условията на запазващ се висок приток на привлечени средства, значителна ликвидност и силна конкуренция в банковия сектор, степента от пренасяне на ефектите от затягането на паричната политика на Европейската централна банка върху лихвените проценти по депозитите и кредитите в България се запази относително слаба, особено в сектора на домакинствата", се казва в макроикономическата прогноза на БНБ. 

Експертите на институцията очакват по-съществена възходяща динамика на лихвените проценти през втората половина на 2023 г. и през първата половина на 2024 г. След това те вероятно ще се задържат близо до вече достигнатите по-високи нива поне до 2025 г. 

Годишният растеж на кредита за неправителствения сектор се очаква да се забави до 6.4% в края на 2023 г. и допълнително до 4.2% в края на 2024 г. 

Прогнозираното забавяне на корпоративното кредитиране ще намали и търсенето на банков ресурс за оборотни средства и запаси. Известно ускоряване на годишния темп на нарастване на кредита се очаква през 2025 г., подкрепено от прогнозирания по-висок икономически растеж в страната.

Инфлация 

Прогнозата за инфлацията през периода 2023–2025  г. зависи в голяма степен от динамиката на международните цени на основните енергийни и селскостопански суровини, степента и скоростта, с която те ще се пренесат върху крайните потребителски цени, както и от ефектите от предприетите фискални мерки за подкрепа на домакинствата и фирмите.

Годишната инфлация, според БНБ, ще достигне 5.7% в края на 2023 г. 

"В краткосрочен план очакваме забавянето на инфлацията да се определя главно от формирането на базов ефект, свързан с високите темпове на нарастване на цените през 2022 г., и от отрицателния принос на енергийните продукти в резултат на поевтиняването на петрола на международните пазари", се посочва в анализа на Българската народна банка. 

Основните фактори, които ще оказват проинфлационен натиск върху цените на базисните компоненти, ще продължат да бъдат прогнозираният растеж на разходите за труд на единица продукция, недостигът на работна сила и силното потребителско търсене. 

Експертите на БНБ очакват темпът на нарастване на потребителските цени да се забави до 3.4% в края на 2024 г. и до 3% в края на 2025 г. 

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !