На 16 август 1858 г. Великобритания изпраща на Съединените щати първото съобщение чрез директен трансатлантически телеграфен кабел.

В него кралица Виктория поздравява американския президент Джеймс Бюканън за общия успех на техните страни в изграждането на въпросния кабел, който тя използва, за да разговаря с него. 

Вестниците отразяват събитието като важно и вълнуващо технологично постижение с огромен потенциал.

С негова помощ новините могат да се разпространят по-бързо, държавите да координират по-адекватно своите действия около развиващите се световни събития, бизнесът и търговията получават възможност за растеж, а хората могат по-лесно да общуват със своите близки отвъд Океана.

Затова и САЩ, и Великобритания приемат като доста обезсърчителен факта, че само няколко седмици по-късно кабелът спира да работа. 

Американските и британските кораби вече са направили няколко опита, преди да успеят да го инсталират успешно. След повредата минават цели осем години, преди страните да положат нов работещ трансатлантически кабел, който осигурява надеждна комуникация през Атлантическия океан.

Как се ражда идеята за презокеанския кабел? 

Телеграфните съобщения са сравнително нова технология, когато Съединените щати и Великобритания се заемат с проекта да положат трансатлантически кабел.

Един от разработчиците на тази технология е американският изобретател Самюъл Морз, който е съавтор на морзовата азбука. Морз изпраща първото в света телеграфно съобщение от Вашингтон, окръг Колумбия, до Балтимор през 1844 г. То гласи „Какво е направил Бог?“. 

С тази нова технология в САЩ и Великобритания започват да се предават съобщения по-бързо от всякога. Но Атлантическият океан представлява сериозно препятствие.

Доставянето на съобщение с кораб през Атлантика през 19-и век отнема около 10 дни. Затова учените и инженерите активно се опитват да намерят начин как да свържат Европа и Северна Америка по кабел. 

През 1856 г. американски инвеститор и двама британски инженери създават Atlantic Telegraph Company с финансиране от правителствата на двете страни, за да направят точно това.

През август 1857 г. два кораба - британският Агамемнон и американският Ниагара, тръгват съответно от Валентия, Ирландия, с надеждата да положат кабел, който да стигне чак до Хартс Контент в Нюфаундленд.

По време на процеса част от кабела се къса в океана и няма как да бъде възстановен, поради което се налага корабите да отплават обратно.

Когато Atlantic Telegraph Company прави втория си опит да положи линията през лятото на 1858 г., тя използва същия кабел, който е престоял близо година, незащитен от сезонните температурни промени.

Работниците забелязали, че е в много лошо състояние и затова изрязали някои части и съединили краищата. Въпреки спешния "ремонт", още преди да бъде натоварен на борда, по него е имало щети, които явно не са били открити от служителите на компанията.  

Този път Агамемнон и Ниагара планирали да се срещнат в определена точка в средата на Атлантическия океан и след това да тръгнат в противоположни посоки, за да положат двата края на кабела. 

Мощна океанска буря обаче забавя плановете и отклонява Агамемнон от курса, ранявайки 45 мъже и допълнително повреждайки част от кабела.

Докато полагат проводника в противоположни посоки, корабите отново причиняват прекъсвания и се налага да се срещнат обратно в средата няколко пъти. Най-накрая, в началото на август, те пристигат на съответните дестинации в Ирландия и Нюфаундленд.

Исторически провал, който поставя основите на технологична революция

След като кабелът е положен, главният инженер на Atlantic Telegraph Company във Великобритания Едуард Ориндж Уайлдман Уайтхаус е готов да изпрати съобщение по него.

Той смята, че за успешното изпращане на съобщението е необходимо високо напрежение и по тази причина пуска по кабела 2000 волта.

Това ниво на напрежение обаче е ненужно и поврежда още повече трансатлантическия проводник, който, така или иначе, вече е сериозно компрометиран.

Преди да прекъсне работа окончателно, трансатлантическата телеграфна връзка успява да изпрати общо 732 съобщения. Това се случва три седмици след полагането му.

Британското правителство и британските инвеститори продължават да се интересуват от полагането на друг трансатлантически кабел дори и след този провал, отчасти защото Британската империя по онова време все още притежава все още много колонии в Карибско море.

В САЩ инвеститорите са далеч по-слабо заинтересовани, особено между 1860 и 1865 г., когато страната е в разгара на Гражданската война.

Уилям Томсън, един от британските инженери, работили с кабела от 1858 г. (който по-късно става лорд Келвин, чието име носи и популярната температурна единица), продължава да работи с телеграфни проводници и да усъвършенства конструкцията им.

През 1866 г. Atlantic Telegraph Company инсталира друг трансатлантически кабел, който работи много по-надеждно. 

Въпреки че първоначално е използвана за държавни и военни цели, тази технология по-късно позволява на европейските имигранти в Северна Америка да общуват със семействата си от другата страна на океана.

През следващите три десетилетия са инсталирани още пет кабела между Валентия и Хартс Контент, където трансатлантическата комуникационна станция работи без прекъсване близо век, чак до 1965 г.