Китай бе засегната от опустошителни наводнения в последните седмици, които потопиха градове, причиниха смъртни случаи и нанесоха инфраструктурни поражения. Те също така породиха въпроси относно ефективността на инициативата на страната от 2015 г. за т. нар. "градове-гъби", която имаше за цел да намали рисковете от градски наводнения.

Инициативата стартира с идеята чрез архитектурни, инженерни и инфраструктурни промени да се повиши устойчивостта на наводнения на големите градове и да се използва по-ефективно дъждовната вода.

Градовете обаче остават уязвими на проливните дъждове. Само през юли, наводнения и свързани с тях геоложки бедствия, са причинили 142 смъртни случая и изчезвания на хора и са унищожили 2 300 домове, нанасяйки преки икономически загуби в размер на 15.78 млрд. юана (2.19 млрд. долара), обявиха тази седмица от китайското министерство на извънредните ситуации.

Китай отдавна търси възможности да подобри начина, по който се справя с екстремните метеорологични условия и да направи гъсто населените градове по-малко уязвими на наводнения и суша.

Инициативата за "градовете-гъби" имаше за цел да подобри използването на "базирани на природата решения" с по-малко въздействие, така че водата да се разпределя по-добре и да се подобри дренажа и съхранението.

Тези решения включваха използването на пропусклив асфалт, изграждането на нови канали и езера и възстановяването на влажните зони, което не само трябваше да облекчи преовлажняването на почвата, но и да подобри градската среда.

Главоломната урбанизация „затвори“ огромни площи земя в непропусклив бетон, често по бреговете на големи реки, които обикновени са служили за заливни равнини. Тъй като влажните зони бяха асфалтирани и не остана място, където излишната вода да се утаява, преовлажняването и наводненията станаха нещо обичайно.

По данни от 2018 г., 641 от 654 големи и средни градове в Китай са били уязвими на наводнения и преовлажняване на почвана, като 180 града за застрашени от наводнения всяка година.

Какво бе направено досега?

Изследвания показват, че много от местните пилотни инициативи засега имат положителен ефект, като проекти с малко въздействие, тъй като зелени покриви и дъждовни градини намаляват оттичането.

Прилагането им за момента обаче е неравномерно. През 2015 и 2016 г. бяха избрани общо 30 пилотни градове гъби. До миналата година, едва 64 от 654 града в Китай са изготвили законодателни промени за прилагане на насоките за градовете-гъби, информираха изследователи през януари.

Те твърдят, че правителството до момента е обърнало "минимално внимание" на строителството на градове гъби и призовават за изготвянето на национално законодателство възможно най-скоро.

Какви са ограниченията на градовете-гъби?

Дори и ако мерките за градовете-гъби бяха приложени напълно, те едва ли щяха да предотвратят тазгодишните бедствия.

Град Джънджоу в провинция Хенан бе един от най-ентусиазираните пионери на строителството на градове-гъби, отделяйки близо 60 млрд. юана (8.3 млрд. долара) за програмата в периода 2016 – 2021 г. Той обаче не успя да се справи с най-обилните валежи в историята си през 2021 г.

Експерти смятат, че един град-гъба може да се справи с не повече от 200 милиметра валежи на ден. В пика на бурите, които засегнаха Пекин в края на юли, една от метеорологичните станции в града отчете 745 милиметра валежи за период от три дни и половина. През юли 2021 г. Джънджоу отчита валежи от над 200 милиметра само за час.

Властите също така се опитват да наваксат с изменението на климата. Обилните валежи в страната през тази година засегнаха градове в обикновено сухата северна част на Китай, където изграждането на градове-гъби не е толкова напреднало.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !