До пролетта в обширните тревни площи на Централна Монголия зимните снегове до голяма степен са се стопили, но силните ветрове и пясъчните бури могат да я направят един от най-суровите периоди в годината.

За пастира Баярдуурен Зундуйхуу той е и един от най-натоварените. „Събуждаме се, когато слънцето изгрява“, казва тя. „Пролетта е свързана с реколтата от кашмир.“

Подобно на много членове на около 300 000 номадски овчарски домакинства в Монголия, Баярдуурен изкарва голяма част от доходите си, събирайки и продавайки кашмирена вълна от свободно скитащите си кози, чиито руна тя разресва едно по едно.

Ценен заради своята издръжливост и мекота, кашмирът се използва за направата на луксозни пуловери, шалове и одеяла. Около 40% от световния добив на кашмир идва от Монголия – приблизително 10 000 метрични тона през 2021 г. – според Програмата за развитие на ООН (ПРООН).

Днес кашмирът е една от основните износни стоки на страната, посочва CNN.

Но нарастващото глобално търсене на тази луксозна вълна оказва влияние върху околната среда и застрашава традиционния начин на живот. С нарастването на пазара на кашмир през последните десетилетия се увеличава и броят на козите, пасящи по полята на Монголия.

Сега има приблизително 27 милиона от тях, което означава, че превъзхождат хората в страната с повече от осем към едно.

Изменението на климата, екстремните метеорологични условия и пашата на добитък се съчетават, за да оставят около 70% от пасищата деградирали до известна степен, според ПРООН. Това заплашва необратимо да унищожи екосистемите на Монголия - и индустриите, разчитащи на тях.

По-екологични алтернативи

На фона на тези опасения за околната среда, някои луксозни марки се обръщат към по-екологични алтернативи. Ново поколение монголски дизайнери търси начини да направи кашмира по-устойчив, като същевременно подкрепя местните пастири.

Процесът често започва с разбирането къде точно – и как – се произвежда материалът, според Оюна Церендорж, която е израснала в Монголия и сега управлява марка за кашмирено облекло и стоки за дома.

Основана преди малко повече от 20 години, Oyuna се предлага в луксозни универсални магазини, като Harrods в Лондон и Lane Crawford в Хонконг. Въпреки че управлява марката си от Лондон, дизайнерката набавя и произвежда дрехите в родната си страна.

„Имаме много къса верига на доставки. Ние проектираме нашите колекции и работим с фабриките в Монголия“, казва Оюна. „Знаем от кои райони и номадски кооперативи идва нашият кашмир.“

Обмисленият подход на Оюна си има цена. Докато някои търговци на масовия пазар продават пуловери от 100% кашмир за под $80, нейните могат да струват над $1000.

Качеството на преждата, производството на малки партиди и трудоемката ръчна изработка обясняват някои от разликите в цената. Но устойчивите практики също влияят върху стойността, изписана на етикетите.

Oyuna се снабдява само от пастири, които отговарят на стандартите за устойчивост, дори ако това означава компанията да харчи повече за материали.

Според ПРООН, превръщането на бизнеса на пастирите в по-печеливш може да намали натиска върху околната среда чрез обезкуражаване на прекомерната паша.

Например, преработката и производството на повече кашмир в Монголия, която в момента изнася до 90% от суровината (много преди да се превърне в прежда, да не говорим за шапка или шал), може да им осигури допълнителен доход без нужда от повече кози.

От Програмата на ООН за развитие посочват, че пастирите могат да почистват и сортират кашмир директно за местните компании, а като гарантират, че тяхната продукция не се смесва с други, те контролират по-добре качеството и могат да повишат цените.

Вълната от як ли е новият кашмир?

Все по-голям брой марки търсят етични алтернативи на традиционния кашмир. Stella McCartney, например, използва само рециклиран кашмир от 2016 г. насам.

Това помага в борбата с отпадъците, като въздействието върху околната среда е седем пъти по-ниско от това на необработения кашмир, посочват от компанията.

Междувременно, японският стартъп Spiber разработва алтернатива на синтетичен кашмир, вдъхновена от паяжината, чрез ферментиране на растителни съставки в протеинов полимер. Лейбълът Athleisure KD New York пък произведе плат с подобни на кашмир качества, използвайки влакна на основата на соя.

Тези високотехнологични материали все още не са широко разпространени. Но няколко марки се обръщат към леснодостъпна алтернатива на кашмира – такава, която може да осигури на монголските пастири доходи, като същевременно защитава земята им от деградация: вълна от як.

Bodios е сред лейбълите, които залагат на яка. От базираната в Улан Батор марка трикотаж казват, че произвеждат повече от половината от своите изделия от вълна от това животно – включително пуловери, шалове и одеяла, в Монголия.

Вълната на як се събира по начин, подобен на кашмира при козите. Материалът обаче не е толкова популярен, отчасти защото влакната са по-груби и по-тъмни, което ги прави по-трудни за боядисване.

Но от Bodios посочват, че навиците на паша на яковете са по-благоприятни за екосистемата. Например, докато козите изкореняват растенията, хранейки се, яковете консумират само листата, което улеснява възстановяването на пасищата.

Те пасат на по-висока надморска височина, което значи, че не допринасят за деградирането на вече прекомерно експлоатираните пасища.

Някои експерти смятат, че разрастването на пазара за вълна от якове - известна още като пух от якове, може да осигури по-екологичен източник на доходи за пастирите в Монголия.

А някои местни производители на трикотаж се надяват да използват сравнителната рядкост на материала (в Монголия има по-малко от един милион якове) за стимулиране на продажбите.

По отношение на мекотата, кашмирът и пухът на як са много близки, но вторият е по-топъл и дишащ.

Базираното в Улан Батор бутиково студио Hypechase прави малки партиди дрехи от вълна на як за едноименния си лейбъл, както и за други марки по света.

Основателят Адриен де Вил казва, че материалът, когато е оставен в естествените си, небоядисани цветове (които могат да варират от тъмно кафяво до сиво и бяло), набира популярност както сред основните, така и сред експерименталните дизайнери, като базирания в Антверпен Ян-Ян Ван Еше.

По-малко е повече?

Въпреки нарастващия брой алтернативи, глобалният апетит за облекла от кашмир продължава да расте. От пазарния анализатор Grand View Research изчисляват, че индустрията ще расте с повече от 6% годишно до 2030 г., когато ще възлиза на 4.23 милиарда долара.

Но според Илейн Конкиевич, постоянен представител на ПРООН в Монголия, секторът все още може да расте устойчиво, ако купувачите дават приоритет на качеството пред количеството.

„Не става дума за масово увеличаване на броя облекла, а за поддържане на добро качество и устойчини практики по цялата верига“, казва Конкиевич.

„Ако потребителите в чужбина си казват: „Добре, този пуловер, шал или ръкавици са произведени от началото до края в Монголия, това е от полза за начина на живот на пастирите и хуманното отношение към животните“, тогава това ще доведе до по-висока цена.”

Колко реалистично е това в ерата на бързата мода предстои да видим. За пастири, като Баярдуурен обаче, една по-устойчива индустрия може да й помогне да продължи да обитава степта. Тя преди обмисля да потърси работа в града, въпреки дълбоката си връзка с природата.

„Родителите ми бяха пастири и аз също избрах да водя такъв живот“, казва тя. „Той се предава в моето семейство от поколения.“