Ураганът Лий премина от буря от първа категория до ураган пета категория в рамките на 24 часа. Експерти твърдят, че вероятността от подобни бури е по-голяма в условията на затоплящ се свят.

Ураганът Лий доведе със себе си големи вълни и силни ветрове, които удариха Карибските острови, а експерти твърдят, че това, че бурята, която бързо и неочаквано се засили до най-високата пета категория, може да е признак за това какво предстои със затоплянето на океаните по света.

Ураганът, който достигна ветрове със скорост от 258 км/ч на 8 септември, беше буря от първа категория в предходния ден, но се засили до пета в рамките само на 24 часа.

Това е третото най-бързо нарастване на интензитета в Атлантическия океан. Според Националната агенция за океански и атмосферни изследвания (NOAA), дефиницията за бързо засилване е 56 км/ч в рамките на еднодневен период, което беше надхвърлено значително от Лий.

Интензивността само на два други урагана в Атлантическия океан се е засилвала по-бързо – Феликс през 2007 г. и Уилма през 2005  г., а едва 4.5% от бурите в този океан са достигали пета категория през последното десетилетие.

Някои климатолози бяха поразени не само от внезапното засилване на интензивността на Лий и последвалото бързо отслабване, но и от времето, за което ураганът Йова достигна пета категория в Тихия океан по същото време, по което Лий се формираше.

Тези две огромни бури се формираха, докато сезонът на ураганите в Атлантическия океан достигна своя пик на 10 септември.

Увеличаването на интензивността на ураганите е предвестник за бъдещето, смята Джеф Мастърс, метеоролог в Yale Climate Connections и бивш учен NOAA. "Би трябвало да очакваме повече случаи на бързо засилване на интензивността със затоплянето на климата."

Хю Уилоуби, учен в Центъра за изследване на ураганите към Международния университет на Флорида, казва, че бързото засилване на голям ураган не е необичайно, тъй като те се формират точно по този начин, но изненадващото е, че тези урагани възникват по времето на Ел Ниньо.

"Странното е, че в момента тече Ел Ниньо, а обикновено това означава смърт за ураганите. Метеорологичното явление предотвратява формирането на наистина сериозни урагани," казва той.

"Общоприетата мъдрост е, че това все още се случва, защото океанът е много горещ, а това е наистина интересно." Има "доста убедителни доказателства", че големите урагани са по-чести, допълва той.

Изследвания показват, че делът на тропическите циклони, които достигат четвърта и пета категория, се очаква да нарасне заради глобалното затопляне. Циклоните - или ураганите, терминът зависи от тяхното географско местоположение, се формират върху топли морски повърхности.

Водата се изпарява над океанската повърхност и се издига като влажен въздух, създавайки зона с по-ниско въздушно налягане отдолу, което води до нахлуването на повече въздух, който, от своя страна, се затопля и се издига нагоре.

Въздухът, който се издига, в крайна сметка се охлажда, формирайки облаци и гръмотевични бури, както и една система, която се върти и разраства, подхранвана от горещината на океана и изпаряващата се над повърхността вода.

Когато скоростта на ветровете достигне 119 км/ч, те биват класифицирани като ураган или циклон.

От началото на индустриализацията хората подхранват бързото увеличение на парниковите газове, което увеличи честотата и интензивността на екстремните метеорологични явления. А разходите както за човешкия живот, така и за екстремните метеорологични явления, нарастват.

"Това, от което трябва да се притесняваме, е, че бурите, които се превръщат в големи урагани, зачестяват и причиняват повече поражения," допълва Уилоуби. "Имаме всички причини да очакваме те да са все по-често срещани и положението да се влошава."

Когато ураганите стигнат до сушата, тяхната сила започва да отслабва, защото вече не получават енергия от океана. Въпреки това, те могат да причинят опустошения.

Когато ураганът Мария, който беше буря от пета категория, удари Карибите през 2017 г., той уби около 4 600 души в Пуерто Рико, доведе до прекъсвания на електрозахранването и спиране на водоснабдяването. Това беше най-силният ураган, удрял острова от век.

В северозападната част на Тихия океан през 2015 г. ураганът Патрисия регистрира най-силното приземяване на сушата. Той беше и най-силният по отношения на скоростта на ветровете, която достигна 345 км/ч. Почти невероятно е, че нямаше смъртни случаи.

Най-силният ураган в Атлантическия океан беше ураганът Алън през 1980 г., който причинява близо 300 смъртни случаи в Хаити, а ветровете му достигат скорости от 306 км/ч.

Икономическите щети и природните катастрофи с поражения за над 1 млрд. долара зачестяват. Ураганът Катрина остава най-скъпия в историята. През 2005 г. той унищожи над 800 000 жилища и доведе до катастрофални наводнения в Луизиана, като щетите се оценяват на 193.8 млрд. долара.

Въпреки че Атлантическият и Североизточният Тих океан могат да се похвалят със сериозен брой урагани, един от най-активните басейни за тропически циклони е Западният Тих океан, където температурите на повърхността са по-високи, от което имат нужда циклоните.

Най-силният тропически циклон в света е тайфунът Тип през 1979 г. Неговите ветрове достигат скорост от 306 км/ч, а той убива 99 души, най-вече в Япония. Най-смъртоносният циклон обаче е през 1970 г. и причинява между 300 000 и 500 000 смъртни случая в днешен Бангладеш.

Някои учени твърдят, че все още е прекалено рано да се свързват нарастващите температури на океаните с увеличението на ураганите и циклоните, но по-топлите води наистина увеличават скоростите на ветровете, което прави тези бури по-опасни, ако стигнат до сушата.

Въпреки отслабването си през уикенда до четвърта категория, Лий се очаква да доведе до "опасни условия по плажовете" по източното крайбрежие на САЩ, Бермуда и Бахамските острови през идната седмица.

Експерти от Националния център по ураганите също така прогнозираха, че ураганът ще нарасне по размери през идните дни, но все още е прекалено рано да се определи неговия ефект, ако въобще има такъв.