Избираш подарък, почивка или просто бърза покупка за дома. Сравнил си оферти и си готов с решението си, остава само да платиш.

Въвеждаш картови данни, но точно преди покупката да приключи, телефонът иска да я потвърдиш през приложението на издателя на картата, например с пръстов отпечатък.

Тази малка стъпка помага да се провери дали точно ти използваш тази карта в момента. Ако някой е откраднал данните от картата ти, точно тази стъпка ще го затрудни - когато няма достъп до твоя телефон и до необходимото потвърждение. 

Подобни проверки в наши дни спомагат да се ограничават злоупотребите. Въпреки това измамниците търсят начини да накарат самия картодържател да им съдейства. По този начин например може да получиш съобщение за малка неплатена куриерска такса, което те отвежда към фалшива страница.

Докато мислиш, че уреждаш доставката, някой може да използва въведените данни за друга операция и да разчита, че ще я одобриш, без да прочетеш съобщението на телефона.

Този пример показва защо детайлите са важни. Полезно е да свикнеш да проверяваш не само къде въвеждаш картовите си данни, но и какво точно потвърждаваш.

Не е нужно да си експерт, за да пазаруваш по-спокойно. Следващите седем навика са полезни практики, които ще ти помогнат да разбираш по-добре защитите, които използваш, и да разпознаваш моментите, в които си струва да спреш и да провериш.

Отвори сам сайта, през който ще плащаш

През април 2026 г. „Спиди“ предупреждава за измамни SMS съобщения, които използват името на компанията. През юни публикува и предупреждение за фишинг имейли.

При подобни измами съобщението може да приканва получателя да плати малка такса за освобождаване на пратка. В него има линк, който отвежда към фалшива страница.

Целта може да е потребителят да въведе картовите си данни и да предостави код за потвърждение на операция, представена като плащане на малката такса. Затова и съобщението на измамниците най-често е за пренебрежимо малка сума.

Измамниците могат да използват въведените картови данни, за да започнат плащане за по-голяма сума, и да подведат жертвата да го потвърди. Затова сумата и получателят в истинското съобщение от издателя на картата трябва да се проверят внимателно. 

Полезният навик, който може да ти помогне в такава ситуация, е да помниш сам да въвеждаш проверения адрес на куриера или компанията и сам да проверяваш твърдението в съобщението в отделен канал.

В случая дори няма нужда да проверяваш в детайли фалшивия сайт. В забързаното ежедневие това едва ли е възможно винаги. Но с бърза проверка и с отваряне на сайта на компанията самостоятелно по сигурен канал можеш да заобиколиш множество подводни камъни. 

Използвай дигитален портфейл, когато можеш

Използването на дигитален портфейл като Apple Pay или Google Pay е също полезна практика. Когато плащаш с него онлайн, не се налага да въвеждаш ръчно картовите си данни в сайта. При Apple Pay реалният номер на картата не се споделя с търговеца. При Google Pay начинът на защита зависи от конкретното плащане.

При плащанията с токенизация истинският картов номер се заменя с алтернативна стойност, наречена токен. Търговецът получава необходимите данни, за да обработи плащането, но реалният номер на картата не стига до него. При обработването на плащането токенът се свързва със съответната карта, а нейният издател проверява дали да одобри операцията.

Токенът има ограничения за използване, например с определено устройство или при определен вид плащане. Затова, дори да попадне в чужди ръце при теч на данни, той не може да се използва свободно за други покупки. Така се намалява рискът от злоупотреба с картата.

Чети внимателно какво точно потвърждаваш

Фалшивата страница за доставка може да послужи не само за кражба на картови данни, но и за добавяне на картата в чужд мобилен портфейл.

През 2022 г. Bank of Ireland предупреждава за схема, при която потребител въвежда картовите си данни във фалшива страница за доставка. Измамникът ги използва, за да добави картата в мобилен портфейл на свое устройство.

Потърпевшият получава истински код от банката, но го въвежда на фалшивия сайт, мислейки, че потвърждава плащането за доставка. Измамникът използва този код, за да завърши добавянето на картата в своя портфейл.

Така измамникът преминава през стъпката за потвърждение, като подвежда притежателя на картата да му предостави кода. Затова прочети цялото съобщение от банката: ако то посочва добавяне на карта в мобилен портфейл, а ти очакваш плащане за доставка, не въвеждай кода.

Преди да въведеш код или да натиснеш “Потвърди” в банковото приложение, провери за какво точно е потвърждението. Ако е за плащане, виж сумата и получателя на плащането.

Ако е за добавяне на карта към мобилен портфейл, увери се, че ти си започнал това действие на свое устройство.
Истинското съобщение на банката не означава, че сайтът, който те е подканил да въведеш кода, също е истински. 

Запазвай картата само там, където ти е необходимо

Всеки допълнителен профил със запазена карта е още едно място, където чужд достъп може да създаде риск от злоупотреба.

Запазването невинаги означава, че магазинът съхранява реалния картов номер: възможно е да използва токен чрез платежен доставчик. Въпреки това достъпът до профила може да позволи на измамник да опита да прави покупки със запазения метод на плащане.

Затова при еднократна покупка можеш да пропуснеш опцията “Запази картата” и да пазаруваш като гост - стига сайтът да го позволява. Преглеждай раздела “Начини на плащане” в услугите, които вече не използваш, и премахвай ненужните карти. Там, където плащаш редовно и държиш да запазиш картата, защити профила си със силна, уникална парола и двустепенно потвърждение - стига да е налично. 

Друг вариант за онлайн покупки са виртуалните карти, които предлагат приложения като Revolut. Те имат собствен картов номер, така че не се налага да предоставяш данните на физическата си карта. Обикновените виртуални карти могат да се използват многократно, включително за абонаменти.

При еднократните виртуални карти данните се обновяват след покупка, което ограничава възможността за повторното им използване от измамник. Еднократните карти на Revolut не са подходящи за абонаменти и депозити за хотел или кола под наем.

Също така те са само допълнителна защита на картовите данни, но не са гаранция срещу недобросъвестни търговци, които не доставят поръчаното. 

Защити профилите си, започвайки от имейла

Много хора използват една и съща парола за всичко: онлайн банкиране, профили в магазини, имейл, форум и чат. Достъпът до пощата е особено ценен, защото на нея често получаваш връзки за възстановяване на достъпа до други профили.

Ето защо е важно да използваш силна и уникална парола за всеки профил, започвайки от имейла, и да включиш двустепенна проверка, където е възможно. 

Така, ако паролата ти изтече при пробив във форум, тя няма да отключи и профила ти в онлайн магазина. Мениджърът на пароли допълнително помага, защото генерира сложни и уникални пароли и ги запомня вместо теб.

Друга възможност са ключовете за достъп, познати като passkeys. Вместо да въвеждаш парола, потвърждаваш входа чрез пръстов отпечатък, лицево разпознаване или ПИН на устройството. Ключът е свързан с конкретния сайт или услуга, затова фалшива страница с различен адрес не може да го използва, за да те впише в истинския сайт.

Пръстовият отпечатък или лицевото разпознаване разрешават използването на ключа локално - т.е. само на твоето устройство. Проверката на пръстовия отпечатък или лицето става на устройството, а биометричните данни не се изпращат на сайта. Услуги като Amazon, Google, Microsoft вече предлагат вход с passkeys. 

Настрой известията, преди да ти потрябват

Един от похватите при измамите с карти е тестването чрез малки операции. С тях престъпниците проверяват дали данните работят, преди да ги използват за последваща злоупотреба. Затова малката сума не е причина да пренебрегнеш операция, която не разпознаваш.

Ако използваш физическа или дигитална кредитна карта, провери предварително откъде можеш да я замразиш или блокираш в приложението и как да се свържеш с издателя ѝ по официален канал.

Така при съмнителна операция ще знаеш как да реагираш, без да губиш време в търсене. Ако приложението позволява, включи известия за всички плащания, включително за малки суми.

Преценявай какви данни са нужни за конкретната услуга

Европейският комитет по защита на данните обяснява минимизирането на данните като събиране на информация, необходима и съразмерна на целта. Например, ако поръчваш книга, е нормално да предоставиш адрес за доставка.

Ако същият магазин поиска и копие от личната ти карта, провери защо му е необходимо и на какво основание го изисква. При кандидатстване за финансов продукт, например за онлайн издаване на кредитна карта, установяването на самоличността може да е задължителна част от процедурата.

Преди да изпратиш документ, провери дали си в официалния сайт или приложение на доставчика и дали е обяснено за какво ще се използват данните ти.

Не всяко поле във формуляра е необходимо за поръчката. Имейлът може да служи за потвърждение, а телефонът да служи за връзка с куриера. Дата на раждане може да се иска от някои онлайн магазини, защото предоставят отстъпка за рождения ден. Ако това поле не е задължително, можеш да го оставиш празно. 

Тази преценка има практическа полза. При евентуален теч на данни комбинацията от име, телефон, адрес и информация за поръчка може да помогне на измамник да създаде убедително съобщение. Например да се представи за служител от магазина и да поиска доплащане, като посочи какво си купил. 

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !

Добави в предпочитани в Google