Ако не предприеме сериозни мерки, Европейският съюз може да стане толкова зависим от Китай по отношение на литиево-йонните батерии и горивните клетки до 2030 г., колкото беше от Русия спрямо енергийни продукти преди войната, се казва в доклад, подготвен за европейските лидери.

Документът, с който са се сдобили от Reuters, ще бъде в основата на дискусиите относно икономическата сигурност на Европа по време на среща на лидерите на страните от ЕС в испанския град Гранада на 5 октомври.

Притеснени от засилващата се глобална самоувереност и икономическа тежест на Китай, лидерите ще обсъдят предложенията на Европейската комисия за намаляване на риска от това Европа да стане прекалено зависима от Китай и необходимостта за диверсификация в посока Африка и Латинска Америка.

В доклада се казва, че поради периодичността на възобновяемите енергийни източници, като вятър и слънце, Европа ще има необходимост от начини за съхраняване на енергия, за да постигне целта си за нетни нулеви емисии до 2050 г.

"Това ще доведе до скок в търсенето на литиево-йонни батерии, горивни клетки и електролизатори, което се очаква да нарасне между 10 и 30 пъти в идните години," се казва в доклада, подготвен от испанското председателство на ЕС.

И докато ЕС има силна позиция в междинните и монтажните етапи на производството на електролизатори - с над 50% дял от световния пазар, континентът разчита сериозно на Китай за горивни клетки и литиево-йонни батерии, които са от съществено значение за производството на електромобили.

"Без прилагането на строги мерки, европейската енергийна екосистема би могла да има зависимост от Китай от различно естество до 2030 г., но с подобна сериозност на онази от Русия преди инвазията на Украйна," се казва в доклада.

През 2021 г. - годината преди руската инвазия в Украйна, над 40% от потреблението на природен газ на ЕС, 27% от вноса на петрол и 46% от вноса на въглища са дошли от Русия, сочат данни на Европейската комисия.

Слагането на край на повечето енергийни покупки от Русия доведе до ценови шок при енергийните продукти и скок при потребителските цени, принуждавайки Европейската централна банка да вдигне рязко лихвените проценти, което пък ограничи икономическия растеж.

Литиево-йонните батерии и горивните клетки не са единствените сфери на уязвимост на ЕС, се казва още в доклада.

"Подобен сценарий би могъл да се разиграе и в сферата на дигиталните технологии," според документа. "Прогнози сочат, че търсенето на дигитални устройства, като сензори, дронове, сървъри за данни, оборудване за съхранение и мрежи за пренос на данни, ще нарасне рязко през това десетилетие."

"ЕС има относително силна позиция при мрежите за пренос на данни, но показва значителни слабости в другите сфери," се казва в документа.

До 2030 г. тази чуждестранна зависимост би могла сериозно да попречи на ръста на продуктивността, от който европейската индустрия и сектор на услуги спешно се нуждаят и би могла да възпрепятства модернизацията на селскостопанските системи, които са от съществено значение за справяне с изменението на климатичните промени, се казва още в доклада.