През последните дни на 1936 г. около 50 автомобилни работници в General Motors спират машините си в една от фабриките на компанията във Флинт, Мичиган и сядат на пода на производственото хале. 

Работниците - членове на малкия профсъюз United Automobile Workers, основан само година по-рано, се стремят да подобрят бруталните условия на труд в могъщия General Motors, който по онова време е най-големият производител на автомобили в света.

Те също така искат от GM да признае синдиката като агент на работниците в преговорите.

Седящата стачка на UAW в заводите на GM продължава 44 дни и се смята за едно от най-важните прекъсвания на работния процес през 20-и век, както и за повратна точка в отношенията между компании и работници в Америка. 

Тя е голям пробив за синдикатите и води след себе си вълна от реорганизации на трудовите договори в цялата страна, пише CNN. 

Сега UAW отново стачкува срещу голямата тройка на Детройт - General Motors, Ford и Stellantis, за първи път от близо три десетилетия.

Стачката идва в критичен момент както за активизираното работническо движение, така и за автомобилната индустрия, която се намира в период на преход към ерата на електрическите превозни средства.

Синдикатът UAW, воден от новия си президент Шон Фейн, актуализира своята тактика. Профсъюзът нарича новата си стратегия „изправена стачка“ - препратка към седящата стачка, започнала преди 87 години, и стартира целенасочени стачки в избрани заводи.

Как започва дейността на  United Automobile Workers?

През 30-те години на миналия век работниците на UAW протестират срещу интензивната скорост, с която са принудени да работят на поточните линии, произволната власт, която дава право на директорите на средно ниво в GM да ги наемат и уволняват, както и срещу твърде ниските заплати. 

Междувременно, автомобилният гигант пречи на опитите на работниците да създадат синдикат чрез шпионски кампании и уволнения на организаторите.

По това време в Европа се разпространяват седящите стачки и работниците на UAW са вдъхновени от усилията на колегите им отвъд Океана.

Седящите стачки представляват нова тактика и имат няколко предимства пред традиционната стачка, при която работниците просто напускат работните си места.

Полицията често нападала стачкуващите, а освен това работодателят лесно можел да намери заместници, които да заемат работата им. Сядайки във фабриката, работниците оставали близо до своите станции, така че нямало начин те да бъдат заети от други хора.

Освен това компанията не била склонна да праща полиция, тъй като при евентуален сблъсък ценните машини можело да бъдат повредени.

Първоначалната стачка във фабриката на GM във Флинт бързо се разпространява и в други заводи на компанията в различни градове, парализирайки операциите ѝ.

На 11 януари 1937 г. - две седмици след стачката, работниците в завода се сблъскват с охраната и полицията във Флинт, след като компанията прекъсва отоплението и електричеството и блокира доставката на хранителни продукти за работниците.

Схватката с органите на реда оставя десетки ранени. Губернаторът на Мичиган Франк Мърфи вика Националната гвардия на помощ и нарежда на двете страни да преговарят.

44 дни по-късно е постигнат компромис, в който GM се съгласява да признае UAW като агент за договаряне за работниците, които искат да се присъединят към синдиката.

Победата на UAW и "златната ера" на профсъюзите

Това е преломна победа за съюза. Работниците в другите индустрии за масово производство извличат ценен опит от борбата на автомобилните работници, както и увереността, и убеждението, че те също могат да спечелят подобни права.

Седящата стачка в GM доведе до взрив в членството на автомобилния профсъюз. Членуващите в него се увеличават от 88 000 през февруари 1937 г. до 400 000 през октомври. До 1941 г. организацията вече наброява 649 000 членове.

Седящата стачка предизвика синдикализиране и вълна от стачки в други индустрии. Списаниe Time пише в един от броеве си през 1937 година, че "седенето на работното място е изместило бейзбола като забавление на Америка“.

Победата на UAW в GM помага да се стигне до синдикализиране в Chrysler през 1939 г. и във Ford през 1941 г.

Профсъюзните работни места в Детройт с нарастващи заплати и осигурени от компанията придобивки определят стандарт за останалите работодатели в производството и спомагат за формирането на средната класа в САЩ в средата на 20 век.

 Но чуждестранната и вътрешната конкуренция, която не е синдикализирана, подкопава автомобилната индустрия в САЩ , както и ползите от членството в UAW през последните години.

Синдикатите в страната, като цяло, са намалели, достигайки своя връх през 1945 г. с 33.4% от работната сила. През 2022 година едва 10.1% от наетите служители в САЩ членуват в синдикати.

Настоящото ръководство на UAW, водено от президента Фейн, се стреми да възвърне енергията от седящата стачка срещу GM през 30-те години на миналия век. UAW нарича таргетираната си стачка на три завода като "изправена стачка".

„Изправената стачка е отговорът на нашето поколение на движението, което изгради нашия съюз - седящите стачки от 1937 г. Тогава, както и сега, нашата индустрия се променя бързо и работниците са изоставени“, се посочва в изявлението на синдиката.

Преговорите между UAW и Голямата тройка в Детройт ще имат дългосрочно въздействие както върху автомобилната индустрия, така и върху работните места в производството, смятат експертите.

И все още не е ясно дали, при липса на компромис между двете страни, спирането на работата в трите завода може да се разрасне на национално ниво. 

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !