Мравките успяват да поддържат постоянна скорост, дори когато се движат заедно в тясно пространство и броят им нараства. Това означава, че за разлика от хората, пътуващи до работното си място, трафикът на мравките протича безпрепятствено - дори по време на пиковите часове. 

Можем ли да приложим някои от техните трикове в собственото ни човешко ежедневие? Оказва се, че уроците може да са повече от един, пише електронното издание Fast Company. 

Силата на егото

Ключът към поведението на мравките е разбирането, че те нямат его. Те не приемат нещата лично, когато други мравки не се отнасят особено добре с тях, като в същото време не изпитват нужда да доказват или да демострират, че са "номер едно".

Мравките нямат нищо против ударите и ожулванията. За хората дори чисто козметичните щети и ожулванията на колата изискват обаждане на телефон 112 и застрахователни искове.

Но мравките просто продължават да се движат напред, без да се интересуват от случайните контузии в работата. Те се фокусират по-интензивно под натиск. Когато трафикът се засилва, те се накланят, поддържат стабилна скорост и правят по-малко завои.

Поведението на мравките може да има ограничено практическо приложение, когато става въпрос за човешките навици на шофиране, но то може да предложи други ползи за значително подобряване на качеството на ежедневието ни. 

Осъзнаване на негативните мисли

Как действате, когато попаднете в задръстване? Започвате ли да се ядосвате, да ругаете и да блъскате волана? Отказвате ли да пуснете друга кола в пространството пред вас или постоянно мрънкате, че другите ленти се движат по-бързо от вашата?  

А можете ли да се сетите за моменти, когато това поведение се разпростира в други области на вашия личен и професионален живот? Личното его е в основата на повечето лоши избори. Тъжната ирония е, че страхът ни да не изглеждаме зле ни кара да действаме зле, пише изданието.

Нашата загриженост да не изглеждаме слаби ни прави уязвими, а страхът ни от това, че ни пренебрегват, ни кара да изглеждаме отчаяни за внимание. 

Представете си, че присъствате на коктейл. Взимате си питието и започвате да търсите място за общуване, когато някой ви блъска силно в гърба. Губите равновесие, напитката ви се разлива от чашата и намокря обувките ви. А блъскането изглежда по-скоро умишлено, отколкото случайно.

Вие се обръщате, готови да се изправите срещу човека, който е нарушил личното ви пространство, но вместо това ви посреща усмихнатото лице на вашия съквартирант от колежа - скъп приятел, когото не сте виждали от 15 години. 

За по-малко от секунда гневът и недоволството се изпаряват. Преформулирате блъскането като закачлив жест от отдавна изгубена сродна душа. Нарушението се забравя моментално.

Блъскането си остава същото, чашата ви е все още празна и обувките ви са все още мокри. Но нищо от това няма значение, защото егото ви вече не е в играта. Нищо не се е променило и все пак всичко се е променило. 

Този пример демонстрира колко власт имаме над собствените си емоции и реакции. И точно от тази гледна точка би било полезно да вземем пример от мравките.

Те не се интересуват, ако други мравки се блъскат в тях. Те също реагират на напрежението, но не опитвайки се да избягат от него, а по-скоро да го победят.  

Пренастройка на негативните мисли 

Можем ли обаче да се държим като мравки? Според някои учени, отговорът на този въпрос е положителен. Безпокойството и вълнението се проявяват чрез едни и същи физически симптоми - ускорен пулс, изпотяване и забързано дишане.

Затова при стресови ситуации е добра идея да се опитаме да забавим дишането си и да успокоим мислите си. Другият ключов момент е да преформулираме ситуацията, като променим вътрешната си нагласа. 

Вместо да си търсим повод да се обидим, можем да потърсим възможности за създаване на нови връзки. Вместо да се съсредоточаваме върху страха от неизвестното, можем да се фокусираме върху нетърпението за ново изживяване. 

Ако просто си кажете, че сте развълнувани да се изправите пред ново предизвикателство или приключение, може да пренастроите мозъка си и да пренасочите парализиращия страх към ободряващ ентусиазъм. 

Кой би предположил, че можем да научим всичко това от мравките?