Изборите в цяла Европа през последните години бяха белязани от опити за разпространение на дезинформация.

На президентските избори в Румъния миналия ноември първият тур беше анулиран въз основа на разузнавателни доклади, които разкриват предполагаемо руско влияние върху избирателите чрез социалните медии, за да се засили подкрепата за тогавашния сравнително неизвестен националистически кандидат Калин Джорджеску.

Други избори, като тези във Франция през юни и юли 2024 г. или общите избори в Чехия миналия уикенд, също бяха обект на дезинформация, разпространявана от Москва.

Според най-новия регламент на ЕС, който влиза в сила днес, политическите реклами вече трябва да носят етикет за прозрачност.

Това известие има за цел ясно да идентифицира рекламите като такива и да включва ключова информация, като например спонсора, изборите, с които са свързани, и платените суми.

Европейската комисия предложи правилата, известни като регламент за Прозрачност и таргетиране на политическата реклама (TTPA), през 2021 г., за да гарантира, че хората са наясно защо виждат дадена реклама, кой е платил за нея и колко.

Тогава от Комисията заявиха, че има „твърде много примери за рискове, произтичащи от дигиталната сфера“, като например щурма на Капитолия в САЩ през 2021 г., както и твърденията за руска намеса в референдума за Брекзит в Обединеното кралство през 2016 г.

По време на преговорите националните правителства и законодателите на ЕС предложиха изменения на първоначалното предложение на Комисията, което доведе до забрана за чуждестранно финансиране на политическа реклама в ЕС.

Правилата започнаха да се прилагат 18 месеца след влизането им в сила. Парламентарните избори в Нидерландия на 29 октомври ще бъдат първите, които ще ги тестват.

Потребителите обаче може да не забележат веднага толкова много промени този месец, според Луиз Куарич, политически сътрудник в Центъра „Жак Делор“, която говори пред Euronews

„Политическите кандидати и други просто няма да могат да разпространяват съдържанието си чрез платена реклама, а ще трябва да разчитат на органично споделяне на съдържание“.

Правна несигурност

Правилата за политическата реклама, повечето от чиито разпоредби влизат в сила на 10 октомври, предизвикаха недоволство сред големите технологични компании, като например Meta, която притежава Instagram, Facebook, Threads и Whatsapp, и Google.

Други технологични платформи, като LinkedIn и приложението за видео споделяне TikTok, вече не позволяват политически реклами. В X - платформата, собственост на милиардера Илон Мъск, тези видове реклами са разрешени, но само ако са в съответствие със специфичните за страната изисквания.

Meta преди това обяви, че ще спре политическата реклама поради „значителни оперативни предизвикателства и правна несигурност“ и „неприложими изисквания“.

Щатската компания заяви, че от 2018 г. разполага с инструменти, които осигуряват прозрачност за рекламите за политика и избори, и твърди, че новите задължения създават „неприемливо ниво на сложност и правна несигурност за рекламодателите и платформите, опериращи в ЕС“.

Американският технологичен гигант Google публикува подобно изявление в края на миналата година. В него се казва, че новият закон въвежда „правна несигурност за политическите рекламодатели и платформи“.

„Например, TTPA определя политическата реклама толкова общо, че би могла да обхване реклами, свързани с изключително широк кръг от въпроси, които биха били трудни за надеждно идентифициране в големи мащаби“, се казва в изявление.

Платените политически реклами също няма да бъдат разрешени в YouTube в ЕС.

Въпреки че всяка страна от ЕС имаше правила за политическа реклама преди, те не се фокусираха толкова много върху онлайн средата.

Преди изборите за Европейски парламент през 2019 г. Комисията изготви план за действие срещу дезинформацията с някои мерки относно политическата реклама, към който платформите могат да се присъединят.

Оценка на доброволните правила обаче показа недостатъци и изпълнителният орган на ЕС заключи, че прозрачността не е била достатъчно повишена. Същевременно, липсваха единни определения за всички платформи и 27-те държави членки на ЕС.

Платформите печелят доста пари от реклама: анализ на Euronews от изборите за Европейски парламент миналата година установява, че унгарският премиер Виктор Орбан, например, е похарчил над 60 000 евро за една реклама в Google.

Това му е донесло над 10 милиона гледания само за 11 дни – повече от населението на Унгария, въпреки че някои може да са я видели два пъти.

Преди местните избори в Белгия през октомври миналата година, фламандските политически партии похарчиха общо над 1.7 млн. евро за реклами във Facebook и Instagram, като крайнодясната партия Vlaams Belang е дала една трета от общата сума, над 500 000 евро.

В Германия политическите партии са похарчили около 1.5 милиона евро за реклами в Google по време на предизборната кампания през февруари, показва анализ. За разлика от това, Meta е спечелила 3.3 милиона евро от реклами в Германия в навечерието на изборите.

По-малките партии са най-засегнати

Клаес де Врезе, преподавател в Амстердамския университет със специализация в медиите и демокрацията, заявява, че политическите партии и кандидатите ще трябва да проучат алтернативи.

„Това може да са платформи, където рекламите все още са разрешени, може да се върнат към реклами, например, във вестници, може да се използва по-изпипано и изключително органично съдържание или може би закупуване на препоръки от инфлуенсъри.“

По-малките партии може да бъдат по-силно засегнати от правилата, отколкото други, според Де Врезе.

„Много партийни лидери и видни политически фигури имат солидна база от последователи. Но по-малките партии или по-ниско класираните кандидати може да не успеят с органично съдържание, те разчитат на таргетирана реклама“.

Куарич допълва, че „политическите участници може да почувстват допълнителен натиск да публикуват съдържание, което се представя добре в социалните медии, за да генерира повече мнения, като например поляризиращо съдържание - въпреки че някои от същите механизми се прилагат и за платената политическа реклама.“

Медийният сектор също е отправил предупреждение в публичния си отговор на искането на Комисията по отношение на неяснотата на определението за политическа реклама.

Европейският съюз за радио и телевизия (EBU) и Съветът на издателите, който обединява изпълнителните директори на водещите медийни организации в Европа, активни в новинарските медии, телевизията, радиото и дигиталните пазари, се притесняват, че издателите може да се затруднят да спазват правилата.

„Издателите не само няма да разполагат с техническите средства да спазват правилата, но и няма да имат техническите средства да отказват политически реклами, ако те се показват чрез програматик реклама, като по този начин излагат издателите на неприемлив риск“, казват двамата.

Те призоваха за повече яснота относно начина, по който трябва да се идентифицират спонсорите, формати за декларации, за да се гарантира последователност, и процесите за проверка, за да се гарантира автентичността на тези, които финансират рекламите.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !