Изграждането на нов пазар е като началото на дълго състезание. Състезателите се борят за позиция, а публиката се вълнува и подкрепя фаворитите си.

След това, подобно на състезанията, пазарите навлизат в по-спокойна втора фаза. Полето се разделя на лидери и изоставащи, а тълпите оредяват.

В състезанието за доминация на полето на изкуствения интелект стартиращата компания OpenAI, подкрепена от Microsoft, установи ранна преднина с дебюта на ChatGPT миналия ноември. Приложението достигна 100 милиона потребители по-бързо от всички преди него. 

Съперниците обаче не се забавиха с отговора. Google и неговият корпоративен родител Alphabet избързаха с пускането на конкурентния чатбот Bard. Същото направиха и стартиращи компании, като Anthropic. 

Рисковите капиталисти са налели над 40 милиарда долара в AI компаниите през първата половина на 2023 г., или почти една четвърт от всички рискови инвестиции тази година. 

После лудостта утихна. Общественият интерес към AI достигна своя връх преди няколко месеца, според данните от търсенията в Google. Уникалните месечни посещения на уебсайта на ChatGPT са намалели от 210 милиона през май до 180 милиона към момента. 

Нововъзникващият ред все още дава на OpenAI преднина в технологично отношение. Неговият най-нов алгоритъм GPT-4 побеждава другите по различни показатели, като способност да отговаря на въпроси за четене и математика.

В директни сравнения той се класира със солидна преднина пред Claude 2 от Anthropic, макар и да не е непреодолима. По-важното е, че OpenAI започва да прави истински пари, пише The Economist. 

Според технологичното онлайн издание The Information, компанията генерира приходи от 1 милиард долара на годишна база, в сравнение с нищожните 28 милиона долара през годината преди стартирането на ChatGPT.

Може ли OpenAI да превърне ранната си преднина в трайно предимство и да се присъедини към редиците на технологичните гиганти?

За да направи това, компанията трябва да избегне съдбата на някогашните технологични пионери - от Netscape до Myspace, изпреварени от съперници, поучили се от техните ранни успехи и спънки.

И тъй като предприема първия ход, решенията, които взема компанията, ще повлияят силно на по-широката посока на зараждащата се индустрия.

OpenAI  е основана през 2015 г. от група предприемачи, включително настоящия ѝ директор Сам Алтман и главния изпълнителен директор на Tesla Илон Мъск, като предприятие с нестопанска цел.

Идеята ѝ е да изгради изкуствен интелект, който да се равнява или да надминава човешкия капацитет във всички видове интелектуални задачи. 

Преследването на нещо толкова необичайно означава, че компанията може да избира от най-амбициозните AI технолози в света. Докато работи върху изкуствен интелект, който може да овладее видео играта Dota, те се спират на подход, включващ овладяване на огромна изчислителна мощност. 

Когато през 2017 г. изследователи от Google публикуват статия, описваща революционна техника за машинно обучение, която те наричат „трансформатор“, ръководителите на OpenAI осъзнават, че могат да я увеличат, като комбинират огромни количества данни, извлечени от интернет, с бърза обработка.

Резултатът е трансформаторът с общо предназначение, или накратко GPT (от англ. general-purpose transformer).

Получаването на необходимите ресурси изисква OpenAI да използва някои инженерни решения от света на финансите. През 2019 г. тя създава „компания с ограничена печалба“ в рамките на своята структура с нестопанска цел.

Първоначално инвеститорите в този бизнес имали възможност да направят печалба, равна на 100 пъти първоначалната им инвестиция, но не повече. 

Вместо да разпределя собствен капитал, фирмата разпределя вземания върху дял от бъдещи печалби, които идват без права на собственост.

Нещо повече, OpenAI казва, че може да реинвестира всички печалби, докато бордът не реши, че целта за постигане на достатъчно усъвършенстван изкуствен интелект е постигната. 

OpenAI подчертава, че това е „инвестиция с висок риск“ и трябва да се разглежда по-скоро като дарение. „Ние не сме за всеки“, казва Брад Лайткеп, главен оперативен директор на OpenAI и негов финансов гуру.

За кого е инвестицията в Open AI?

Твърдението на Лайткеп може и да е вярно, но с изключение на Мъск, който се оттегля от компанията през 2018 г. и сега изгражда свой собствен AI модел, почти всички останали инвеститори изглежда искат да запазят своята част от OpenAI.

Те изглеждат уверени, че могат да постигнат възвръщаемост от рисков мащаб, ако фирмата продължи да расте. За да остане привлекателна за инвеститорите, самата компания разхлаби горната граница на печалбата и премина към такава въз основа на годишната норма на възвръщаемост.

И ако оставим настрана академичните дебати за значението на изкуствения интелект, самите единици печалба могат да се продават на пазара точно като стандартните акции. Фирмата вече предложи няколко възможности на първите служители да продадат своите дялове.

Японският рисков инвестиционен фонд SoftBanк е последният мащабен играч, който иска да направи голям залог в OpenAI. Стартъпът досега е събрал общо около 14 милиарда долара.

По-голямата част от тях - около 13 милиарда долара, идват от Microsoft, чието облачно подразделение Azure предоставя на OpenAI изчислителната мощност, от която се нуждае. В замяна софтуерният титан ще получи лъвския дял от печалбите на OpenAI, ако те някога бъдат реализирани.

По-важното в краткосрочен план е да лицензира технологията на OpenAI и да я предложи на собствените си корпоративни клиенти, които включват повечето от най-големите компании в света.

За OpenAI е добре, че привлича поддръжници с дълбоки джобове, тъй като фирмата се нуждае от ужасно много капитал, за да осигури необходимите данни и изчислителна мощност, за да продължи да създава все по-интелигентни езикови модели.

Сам Алтман заяви, че OpenAI може да се окаже „най-капиталоемкия стартъп в историята на Силициевата долина“. Обучението на най-новия модел на компанията GPT-4 се оценява на около 100 милиона долара, или няколко пъти повече от това на GPT-3.

За момента инвеститорите изглеждат готови да наливат повече пари в бизнеса, но в крайна сметка, очакват възвръщаемост. А OpenAI осъзнава, че ако иска да постигне мисията си, трябва да стане като всеки друг нововъзникващ бизнес и да помисли добре за своите приходи и разходи.

GPT-4 вече показва известна степен на пестеливост. Той вече не е единичен гигантски модел, а смесица от 16 по-малки модела. Това го прави по-скъп за изграждане от монолитен модел, но пък действителното му използване става по-евтино, защото не всички по-малки модели трябва да се използват за отговори на въпроси.

Цената е една от основните причини OpenAI да не обучава следващия си голям модел GPT-5. Вместо това, тя изгражда GPT-4.5, който ще има „подобно качество“ на GPT-4, но ще струва много по-малко.

От какво печели OpenAI?

Голямата трансформация за OpenAI идва от генериращата приходи страна на бизнеса. AI може да създава много стойност още преди неговият "мозък" да е станал толкова гъвкав, колкото човешкия, смята Брад Лайткеп. 

Моделите на OpenAI са общи, обучени върху огромно количество данни и способни да изпълняват различни задачи. Манията по ChatGPT направи OpenAI опцията по подразбиране за потребители, разработчици и фирми, които искат да възприемат технологията.

Въпреки скорошния спад, ChatGPT все още получава 60% от трафика към 50-те най-добри уебсайта с генеративен AI, според проучване на рисковия фонд Andreessen Horowitz, който е един от инвеститорите в OpenAI. 

Но OpenAI вече не е компания, която работи само за развитието на ChatGPT. Тя все повече се превръща в b2b (business-to-business) платформа и създава свои собствени продукти по поръчка за големи корпоративни клиенти, включително и за инвестиционната банка Morgan Stanley.

Стартъпът също така предлага инструменти за разработчиците да създават продукти, използвайки неговите модели.

Очаква се на 6 ноември компанията да разкрие новите си предложения на първата си конференция за разработчици и вече има 175 млн. долара за инвестиране в по-малки AI стартиращи фирми, изграждащи приложения върху нейната платформа.

Това ѝ позволява едновременно да промотира моделите си и да "улавя" стойност, ако създателите на приложения постигнат успех. 

Фактът, че е първият играч на пазара със сигурност е в полза на OpenAI. Високите фиксирани разходи на моделите, подобни на GPT, издигат високи бариери за навлизане на конкурентите. Това може да улесни OpenAI в привличането на корпоративни клиенти.

Ако трябва да споделят вътрешни фирмени данни, за да настроят фино модела според нуждите си, много от тях може да предпочетат да не го правят повече от веднъж от съображения за киберсигурност или просто защото е скъпо да се преместват данни от един AI доставчик на друг. 

Обучението на големите модели да "мислят" също изисква много инженерно ноу-хау - от разпознаване на висококачествени данни до разбиране на триковете за бързо отстраняване на грешки в изходния код.

Сам Алтман спекулира, че по-малко от 50 души в света са на истинската граница на обучението на модели, като много от тях работят за OpenAI.

Какви са рисковете?

Всичко това са реални предимства, но те не гарантират продължаващото господство на OpenAI.

От една страна, мрежовите ефекти, при които мащабът поражда повече мащаб и които помогнаха за превръщането на Alphabet, Amazon и Meta в почти монополисти в търсенето, електронната търговия и социалните мрежи, все още не са се материализирали.

Въпреки огромния си брой потребители, GPT-4 едва ли е по-добър днес, отколкото беше преди шест месеца. Въпреки че по-нататъшното настройване с потребителски данни го направи по-устойчив и коректен, цялостното му представяне се променя по непредвидими начини, в някои случаи към по-лошо.

Да бъдеш първи в изграждането на модели също може да доведе до някои недостатъци. Най-големият разход за моделистите не е обучението, а експериментирането. Много идеи не стигат до никъде преди тази, която в крайна сметка успява да проработи, да премине в етапа на обучение.

Ето защо се оценява, че OpenAI е загубил 500 милиона долара миналата година, въпреки че обучението на GPT-4 струва само една пета от тази сума. Новините за идеи, които не се изплащат, се разпространяват бързо в света на технологиите и това помага на конкурентите на OpenAI да избегнат влизането в скъпи "задънени улици".

Що се отнася до клиентите, много от тях се опитват да намалят зависимостта си от OpenAI, страхувайки се да не бъдат "заключени" в нейните продукти.

Anthropic, който е основана от "дезертьори" от OpenAI, вече се превърна в популярен втори избор за много стартиращи AI компании. Скоро бизнесът може да има още повече авангардни алтернативи. 

Google създава Gemini - модел, за който се смята, че е по-мощен от GPT-4. Дори Microsoft, въпреки партньорството си с OpenAI, е нещо като конкурент.

Софтуерният гигант има достъп до "черната кутия" на GPT-4, както и огромна търговска сила с дългогодишни връзки с най-големите корпоративни IT отдели в света.

Този набор от възможности намалява ценовата мощ на OpenAI и принуждава фирмата на Алтман да продължи да обучава по-добри модели, ако иска да остане напред в състезанието. 

Фактът, че моделите на OpenAI са затворени също намалява привлекателността им за някои потенциални потребители, включително за големите фирми, загрижени за поверителността на техните данни. Те може да предпочетат по-прозрачни модели с отворен код като LLaMA 2 на Meta.

Междувременно, софтуерните компании може да искат да изградят свой собствен модел от нулата, за да упражняват пълен контрол върху поведението му.

Други се фокусират върху изграждане на по-евтини модели, които се обучават на по-тесни набори от данни или за изпълнение на конкретна задача. Стартираща компания, наречена Replit, е обучила алгоритъм да пише компютърен код.

Databricks пък е AI облачна платформа, сред чийто инвеститори е производителят на чипове Nvidia. Друг стартъп, наречен Character AI, е проектирал модел, който позволява на хората да създават виртуални личности въз основа на реални или въображаеми герои, които след това могат да разговарят с други потребители. Това е второто най-популярно AI приложение след ChatGPT.

Основният въпрос, според рисковия инвеститор Кевин Куок, е колко стойност се извлича от модела. Ако тя не е много, тогава индустрията може да бъде доминирана от много специализирани фирми, като Replit или Character AI.

Ако е много, то тогава големите модели, като тези на OpenAI или Google, може да излязат на върха.

Майк Спейзър от Sutter Hill Ventures подозира, че пазарът, в крайна сметка, ще съдържа шепа големи общи модели и много на брой специализирани алгоритми. 

Ако изкуственият интелект постигне заложените цели, позицията на олигополист все още може да спечели на OpenAI доста пари.  

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !