Когато Русия нахлу в Украйна в началото на 2022 г., европейските ядрени експерти бяха обхванати от паника.

Украйна, чиито 15 реактора разчитаха на Русия за доставките на уран, побърза да подпише 12-годишно споразумение с Канада. Европейските енергийни компании, също разчитащи на Русия, извлякоха максимума от други договори. 

Най-уязвими бяха операторите във Финландия и Източна Европа, притежаващи руски реактори, които само руските компании можеха да захранват.

Намирането на американски конкурент, който би могъл да сглоби урановите пръти в шестоъгълни блокове, изисквани от подобни инсталации, отне близо година. Сега те търсят метала, необходим за рестартиране на атомния "тетрис", пише The Economist. 

Подобно "спешно" снабдяване с уран в последния момент е много рядко срещано, отбелязва Пер Яндер от търговската компания WMC. Електроцентралите обикновено приемат доставки две до три години след подписването на договор.

Хаосът с осигуряването на уран за атомните електроцентрали е само една илюстрация на последиците от войната върху пазар, който преди това беше спокоен, но вече е притиснат от нарастващо търсене, шокове в предлагането и спекулации. 

През седмицата до 18 септември спот цената на урана достигна 65 долара за паунд - най-високата стойност от 2011 г. насам. На годишното изложение на индустрията в Лондон, което привлече рекордните 700 делегати този месец, някои предупредиха, че цената на тежкия метал може да достигне 100 долара. 

Преди началото на пандемията от COVID-19 цената на урана се движеше под нивото от 30 долара за паунд, а непосредствено преди руската инвация в Украйна беше на ниво от около 45 долара. 

Двата най-големи производителя са разпродали цялата си продукция до 2027 г., а някои АЕЦ предупреждават, че ще изпитат недостиг още през 2024 г.

Как изглежда глобалният пазар на уран?

Всяка година по света се използват само 85 000 тона уран. За разлика от въглищните или газовите централи, ядрените реактори струват много за изграждане, но цената за поддържането на операциите им е ниска.

Затова производството на енергия от тях е сравнително стабилно, независимо от икономическия цикъл, което пък прави търсенето на гориво предвидимо. 

Това също означава, че операторите на АЕЦ не могат да си позволят да изчерпят наличните количества гориво, поради което те го купуват чрез дългосрочни договори.

Повечето доставки идват директно от мините. Канада и Казахстан - два от големите износители, генерират 60% от това първично предлагане. Една четвърт от общото глобално предлагане идва от вторични източници.

Изчерпаните горивни блокове, които се сменят на всеки три до четири години, се обогатяват и използват повторно. Горивото се произвежда и чрез разреждане на оръжеен уран, който съдържа повече от 90% делящи се елементи, до концентрации от едва 3-4%.

През двете десетилетия след Студената война разреждането от само 30 тона годишно измести 10 000-тонна годишна продукция от мините. Оръжейните запаси редовно се освобождават, като САЩ, Китай, Франция и Япония държат комбинирани количества, достатъчни за години глобална употреба.

Те могат да бъдат използвани, когато пазарните цени на урана са високи.  

Нарастващо търсене и нестабилно предлагане

Тази спокойна търговия сега се разклаща от два основни фактора. Единият е възраждащото се търсене. В продължение на години след катастрофата във Фукушима през 2011 г. затварянето на атомни централи в Япония, Германия и в други държави тласкаше пазара към излишък.

Но търсенето на стабилни източници на нисковъглеродна енергия и войната в Украйна накара правителствата да се върнат към ядрената енергия.

Около 60 нови реактора са в процес на изграждане, което трябва да добави допълнителни 15% към световния капацитет за производството й през следващото десетилетие.

Малките „модулни“ реактори, които са евтини и лесни за изграждане, биха могли рязко да увеличат търсенето на ядрено гориво. Световната ядрена асоциация прогнозира, че те могат да съставляват половината от ядрения капацитет на Франция до 2040 г.

През последните години стартираха няколко инвестицинони фонда, които забелязаха устойчивата положителна тенденция при цените на урана. Sprott Physical Uranium Trust и Yellow Cake - двата най-големи, са купили 22 000 тона през последните две години, което се равнява на над една четвърт от годишното търсене.

И двата фонда преследват дългосрочни инвестиционни цели, без фиксирана дата или целева цена, на която ще ликвидират своите притежания.

Междувременно, предлагането изглежда несигурно, което е втората причина цените да растат. Руският износ на уран все още не е напълно блокиран, но превратът в Нигер през юли изложи на опасност 4% от добивите.

Миналата седмица от Orano - френския държавен гигант, заявиха, че са спрели преработката на руда поради липса на критични химикали.

Логистичните главоболия карат Kazatomprom - водещия казахстански доставчик, да доставя по-малко уран от очакваното (той обикновено минава през Русия).

Cameco, който е най-големият производител в Канада, наскоро намали прогнозата си за производство с 9% след прекъсвания в две от неговите мини.

Какви са перспективите?

Всичко това вероятно ще поддържа пазара в дефицит през следващата година, както е от 2018 г. насам. Пълният недостиг обаче остава малко вероятен.

Основните атомни електроцентрали притежават значителни запаси, а горивните блокове, поставени във вече работещите реактори, имат още една до три години живот, като е възможно удължаване с една година при ограничени разходи.

Повечето имат налице и следващите блокове, готови за работа. Така рискът от изчерпване се отлага за поне четири години.

Това оставя време на доставчиците да реагират. Cameco и Kazatomprom, които имат много неизползван капацитет след съкращаването на продукцията в предходното десетилетие, вероятно ще се опитат да попречат на конкуренцията да завземе пазарен дял. 

Според експертите, цитирани от The Economist, те биха могли да добавят още 15-20% към глобалното предлагане само за 12-18 месеца. Ако това не успее да укроти пазара, тогава устойчивото покачване на цената ще стимулира откриването на нови мини.

Анализите показват, че спот цена от 70-80 долара на барел би била достатъчна, за да стимулира стартирането на нови проекти. 

Проблемите с доставките също е малко вероятно да продължат твърде дълго. Хунтата на Нигер има спор с Франция, но не и с Китай, която управлява други мини в страната. Ако всички други мерки се провалят, Казахстан винаги може да намери начини за увеличаване на експорта. 

Така че най-вероятният резултат от ситуацията ще бъде покачване на цените за няколко години, след което пазарът отново ще се върне към излишъците.

Никой не очаква повторение на 2007 г., когато покупките на първия уранов фонд и наводненията в някои от най-големите мини се комбинираха, за да тласнат спот цената до над 135 долара за паунд. 

Така или иначе, операторите на АЕЦ имат достатъчно място за поемане на ценови шокове. Тъй като уранът преминава през сложна преработка, самата суровина струва по-малко от половината от цената на готовото гориво.

А то, само по себе си, представлява само 10% от оперативните разходи на централите (за разлика от тези, работещи на природен газ, където делът му е 70%). 

Затова експертите са на мнение, че краткосрочното поскъпване ще има по-голямо значение за спекулантите, отколкото за реалната цена на атомната електроенергия за потребителите.