Корабоплавателната индустрия полага усилия за изнасяне на производството на стоманени контейнери извън Китай, в опит да защити капацитета на световната търговия от натиска на веригата за доставки и от потенциални геополитически трусове. 

Компаниите и правителствата изграждат нови фабрики в Азия и САЩ, за да смекчат прекомерната зависимост от Китай, която някои обвиняват за прекъсването на търговията по време на пандемията от COVID-19, пише Financial Times. 

Собствениците на нови фабрики във Виетнам казват, че биха могли да построят около една шеста от стоманените кутии, които обикновено се произвеждат за една година. Индия също очаква да добави значителен обем към производството.

В момента над 95% от корабните контейнерите се произвеждат във втората по големина икономика в света, според морската консултантска компания Drewry. Пазарът е доминиран от три големи китайски държавни предприятия.

Карл Бенцел, един от петимата комисари, които ръководят Федералната морска комисия (независим американски регулатор на корабоплаването), коментира пред FT, че доминацията на Китай в производството на контейнери представлява монопол върху основен продукт.

В доклад на организацията, публикуван миналата година, се посочва, че китайският бизнес е увеличил производството по време на пандемията с по-бавни темпове от очакваното.

Това изостри недостига на контейнери, тъй като много от тях бяха хванати "в капан" на натоварените пристанища, прекъсвайки търговията и увеличавайки разходите.

В момента в индустрията се наблюдава свръхпредлагане на контейнери поради спадащото търсене и свиването на глобалния износ, но превозвачите се стремят да гарантират, че в бъдеще ще са по-добре защитени от евентуални геополитически или търговски трусове.

Компаниите и политиците преразглеждат своята зависимост от китайските производители в по-широк план на фона на дипломатическото напрежение и нарастващите заплахи на Пекин към Тайван.

"В момента всичко е спокойно, но ако напрежението в Тайван ескалира, хората отново ще започнат да обръщат внимание на веригата за доставки", казва Бенцел.

Какви са опциите за производство на контейнери извън Китай?

Джон Фоси, ръководител на отдела за проучване на контейнерно оборудване и лизинг в Drewry, смята, че търсенето най-вероятно ще се насочи към Виетнам, който, подобно на Китай, е евтин производствен център.

През последните години страната увеличава обемите на износа си за държави, като САЩ, тъй като мултинационалните компании преместват производството си от Китай.

През август виетнамската стоманодобивна група Hoa Phat обяви първата доставка на контейнери от новия си производствен завод в южната част на страната.

Съоръжението на стойност 3 трилиона донга (122 милиона долара) може да произвежда около 200 000 единици годишно, като в бъдеще капацитетът ще бъде увеличен да 500 000.

Световното производство е възлизало средно на около 3.2 милиона нови контейнерни единици всяка година през десетилетието до 2020 г., според платформата за резервации на товари Freightos.

През 2021 г. то се увеличи до 7.1 милиона, преди да спадне до около 3.8 милиона през 2022 г., според данните на Drewry. Глобалният пул от контейнери към днешна дата е около 50 милиона.

Южнокорейската държавна компания Korea Ocean Business Corporation планира увеличаване на производството в друга фабрика за контейнери във Виетнам, която отвори врати миналата година. KOBC каза, че обектът ще произвежда до 100 000 контейнерни единици годишно.

Производителите на контейнери обръщат поглед и към Индия, а в САЩ правителството подкрепя разработването на "умни контейнери" с по-висок марж, които са оборудвани с технология за проследяване.

"Следващите проблеми ще бъдат в интелигентните контейнери и възможността за наблюдение на търговията в реално време. Те може да са свързани и с националната сигурност, защото китайците също гледат към този пазар“, коментира пред FT Карл Бенцел.

Той дава за пример напредъка, постигнат от базираната в Мейн компания Global Secure Shipping, която през септември откри фабрика с площ от 1400 квадратни метра за производство на проследими контейнери, разработена с финансиране от Министерството на вътрешната сигурност на САЩ.

Регулациите се засилват

Вашингтон използва и своите регулаторни правомощия в опит да попречи на Китай да засили контрола си върху производството на контейнери.

Миналата година датската група AP Møller-Maersk заяви, че придобиването на нейния бизнес с хладилни контейнери за 987 милиона долара от държавния China International Marine Containers е отменено.

След разследване на сделката, Министерството на правосъдието на САЩ заяви, че тя ще консолидира контрола над 90% от глобалното производство на изолирани и хладилни контейнери в китайски държавни организации.

Част от представителите на корабната индустрия обаче са скептични по отношение на капацитета за производство, който евентуално би могъл да се прехвърли към други пазари.

Според управляващия директор на Freightos Дожойс Тай, на теория всеки пазар може да се конкурира с Китай, ако има по-ниски разходи за стомана, ако получава повече държавна подкрепа и субсидии и ако техните темпове на производство са по-бързи от тези на Китай.

"На практика обаче това означава, че няма държава, която може да победи Китай“, добавя тя. В страната CIMC държи 52% дял в производството на контейнери, Dong Fang International Containers - 11% и CXIC Group Containers - 7%, според Drewry.

Подкрепяната от държавата COSCO Shipping Development, която контролира DFIC, признава, че част от производството се пренася в чужбина, но отхвърля опасенията относно контрола на страната върху глобалния пазар на корабни контейнери.

„Пазарът ще стане по-конкурентен до известна степен, предвид нарастващия производствен капацитет от Виетнам и други региони. Китайските производители на контейнери ще се сблъскат с глобална конкуренция според пазарните правила“, коментират от компанията.