Форма на универсален базов доход, наречен “дял на гражданите” би могла да преразпредели богатството пропорционално на начина, по който се създава стойност, смята икономистът Мариана Мадзукато, преподавател в Юниверсити колидж Лондон.

В интервю за CNBC Мадзукато обяснява как публичният, частният и трети сектор могат да си сътрудничат за съвместното създаване на стойност и да си поделят рисковете и печалбите.

“Цялата идея за стойността на заинтересованите страни трябваше да се превърне в истински призив за това как да създаваме стойност по по-различен начин,” казва Мадзукато.

“Трябва да обединяваме общности, работници, публични и частни институции, за да създаваме стойност по един по-колективен и по-добър начин,” допълва икономистът. “Причината, поради която кацането на Луната се осъществи, е, че то успя да катализира толкова много активност,” казва тя.

“Толкова много проблеми трябваше да бъдат разрешени по време на процеса. Имаме телефони с камера, фолио, одеяла, бебешко мляко, софтуер. Това създаде комерсиализацията, създаде растежа и печалбите. Но печалбите с цел.”

Мадзукато казва, че успехите в частния сектор често започват със значителен принос от страна на публичния, а разпределението на богатството би трябвало да отразява този принос.

“Всичко в моя и вашия телефон, което го прави умен, беше не само публично финансирано (интернет, GPS, тъчскрийн, Siri се появиха с пари на данъкоплатците), но и беше рискова инвестиция,” казва тя.

“За всяка инвестиция в интернет имаше много неуспехи. За всяка инвестиция в GPS имаше много неуспехи,” казва тя. “Всеки рисков капиталист би ви казал, че това е нормално.

Те ще кажат, че за всеки успех трябва на практика да понесете седем, осем или девет неуспеха. В случая с лекарствата, защо техните цени не отразяват този принос от обществото? Защо тогава данъкоплатецът плаща веднъж, два пъти, три пъти?”

“Тук не става въпрос за социализъм, а за правилния капитализъм. Ако сте инвестирали в нещо, със сигурност искате достъп до него,” казва Мадзукато. Тя също така смята, че изкуственият интелект (AI) трябва да бъде калибриран по начин, който насърчава приобщаващ и устойчив растеж.

“Как да направим така, че тези алгоритми вземат предвид и въпроси, които знаем и за които ни е грижа?” казва тя. “На какъв вид планета бихме искали да живеем? За какъв растеж ни е грижа? Това растеж само заради самия растеж ли е?”