Истинската история на плюшеното мече Теди започва в американската пустош. През ноември 1902 г. президентът на страната Теодор Рузвелт тръгва на лов в Мисисипи с една основна цел - да убие черна мечка.  

В продължение на няколко дни американският държавен глава обикалял из храсталаците и горите, без дори да успее да зърне едрия хищник. Неговите спътници обаче откриват възрастна ранена мечка и решават да я завържат за едно дърво, така че да е удобна мишена за президента. 

Той обаче е ужасѐн от идеята им и отказва да стреля по животното с аргумента, че това би било варварска и неспортсменска постъпка. Заповядва осакатената мечка да бъде евтаназирана, а проявата на милосърдие бързо се превръща в новина.

Плюшената играчка, която взима името на американския президент

Карикатуристът от Washington Post Клифърд К. Бериман улавя сцената в няколко свои илюстрации на страниците на изданието. На една от тях е изобразен самият Рузвелт, който демонстративно отказва да убие мечка, която художникът умишлено е изобразил с детско лице.

Историята дава страхотна идея на Морис Мичтъм, който е собственик на магазин за бонбони в Бруклин. Той моли съпругата си Роуз да ушие плюшена версия на мечето, като този единствен прототип е продаден малко след като двойката го поставя на витрината.

След това Роуз Мичтъм започва да произвежда още такива мечета, но търсенето значително надвишава предлагането. Затова семейството отваря фабрично производство през 1903 г. и нарича играчките „мечетата на Теди“ на името на президента. 

Горе-долу по същото време германската компания Steiff създава собствена версия на плюшена мечка и през 1903 г. продава 3000 бройки на универсален магазин в Ню Йорк.

Година по-късно самият Рузвелт, който в началото не е особено очарован от кръщаването на играчките на негово име и дори го нарича „скандална наглост“, по-късно ги използва като талисман в предизборната си кампания. 

А това дава тласък на славата на играчката. През 1906 г. един магазин в Манхатън продава повече от 60 000 мечета и скоро дори германският производител Steiff приема американското име teddy bears.

Защо мечето Теди става заплаха за раждаемостта в САЩ?

Не всички обаче са доволни от случващото се. Някои общественици виждат в плюшените мечета зловеща заплаха - те се страхуват, че предпочитанията на някои момичета към меките плюшени животинчета за сметка на човекоподобните кукли ще заменят “женското желание” за отглеждане на бебета и в крайна сметка ще доведат до сключване на повече бракове без деца. 

През 1907 г. свещеникът Майкъл Г. Еспър от Мичиган предупреждава своята конгрегация, че “модата за изместване на добрите стари кукли от нашето детство с ужасното чудовище, известно като плюшеното мече Теди, ще доведе до спад на раждаемостта”.

Проблемът разбунва духовете в страната, въпреки че повечето хора не споделят параноята на Еспър. 

Няколко дни след неговата тирада изданието Reno Evening Gazette в Невада публикува материал със заглавие “Плюшените мечета взимат властта“, в което местна жена опровергава пастора. „Плюшените мечета са просто мода и не вярвам, че е вредно за децата да си играят с тях“, казва тя. 

Американската нация изглежда съгласна с нея във време, в което се заражда по-толерантен възглед за детството. Освен това плюшените мечета помагат за задоволяването на нарастващото търсене на детски стоки, които до голяма степен все още са нов пазар в началото на 20-ти век.

Това е времето, в което детският труд намалява и на все повече мачугани се отдава възможността да изживеят детството си в забавления, а не във фабриките или на полето. 

От детството в поп културата

През следващите няколко десетилетия мечетата Теди се превръщат в опора и утеха за много хора в бурни времена, и то не само деца. Войниците носели своите плюшени мечета, пъхнати в раници, по време на двете световни войни.

По-късно те намират място в литературата и поп културата. През 1921 г. английският автор А.А. Милн подарява на 1-годишния си син пухкав приятел, който впоследствие се превръща в най-известното мече в света, защото прави това, което всяко дете иска от своите играчки – да живеят. 

След като Милн издава поредицата за Мечо Пух, неговият американски издател Е.П. Дътън изпраща плюшения Пух на турне в САЩ. А през 1957 г., когато Елвис Пресли изпълнява Let Me Be Your Teddy Bear във филма Loving You, феновете изразяват своето възхищение, като му изпращат хиляди плюшени мечета.

Повече от век след дебюта на мечетата, колекционерите все още са оптимистични за тяхното бъдеще. През ноември 2022 г. мече Steiff от 1906 г. беше продадено за 10 500 паунда (около 12 700 долара).

А плюшеното мече Steiff Louis Vuitton, облечено в барета и тренчкот с фирменото лого на дизайнера, беше продадено през 2000 г. за 182 550 долара, като все още държи световния рекорд на Гинес за най-скъпа плюшена играчка. 

The Ideal Toy Company, която семейство Мичтъм основава през 1903 г., в един момент се превръща в най-големия производител на кукли в САЩ. За да отбележи 60-ия рожден ден на мечката Теди, през 1963 г. синът на Морис Мичтъм - Бенджамин, подарява оригинална мечка на внука на Рузвелт - Кърмит.

По-късно историческата играчка е предадена на Националния музей на американската история, където все още се намира, като напомняне за невинността на едно дете и спортния дух на един президент.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !