Снежната покривка се свива в Северното полукълбо благодарение на изменението на климата, а много държави и региони могат скоро да се изправят пред рязко обезснежаване, пише The Verge. 

Ефектите от изменението на климата могат да варират драстично от място на място, поради което доскоро беше трудно да се разбере по-голямата картина със снежната покривка. Учените предупреждават, че много от най-засегнатите места зависят от снега за водоснабдяването си.

Други, които досега са отчитали относително малко въздействие, са на път да преминат температурен праг, отвъд който загубата на сняг би се ускорила драстично, показва ново изследване, публикувано в списание Nature. Този праг се нарича “скалá на обезснежаване” (от англ. snow-loss cliff).

“Там, където живеят по-голямата част от хората и където наличието на вода се използва все по-конкурентно, всъщност са местата, които са близо до този момент на рязък спад в снеговалежите или вече са навлезли в този процес“, казва Джъстин Манкин, доцент по география в Дартмут и един от авторите на изследването.

Какво представлява скалáта на обезснежаването?

Изследователите откриват, че след като средните зимни температури за даден водосборен басейн се повишат над минус 8 градуса по Целзий, дори умерените повишения в градусите могат значително да ускорят загубата на сняг.

“След като един басейн падне от тази скалá, вече не става въпрос за управление на краткосрочна извънредна ситуация до следващия голям сняг. Вместо това регионите ще трябва да се адаптират към постоянните промени във водната наличност“, казва Манкин.

Предишни изследвания са документирали загуби на снежна покривка в един затоплящ се свят, но това проучване е различно, тъй като измерва количеството на водата в снега, а не географския обхват на снежната покривка.

По-голямата част от водата, която тече през реките в Северното полукълбо, идва от топенето на снега. Затова е важно да се разбере как снежната покривка се променя заедно с климата, особено когато общностите са изправени пред намаляващи ресурси.

За да проведат изследването си, авторите са проучили масиви от данни за 169 речни басейна в Северното полукълбо между 1981 и 2020 г. Те сравняват наблюденията в реалния свят със симулациите на климатичния модел с и без човешки исторически емисии от изкопаеми горива.

След това използват машинно обучение, за да увеличат мащаба и да проучат тенденциите на снежната покривка. По този начин те успяват да свържат тенденциите в снеговалежите през последните 40 години с изменението на климата. 

„Успяхме да идентифицираме наистина ясен отпечатък на антропогенни емисии“, казва докторантът в Дартмут Алекс Готлиб. С други думи, изследователите могат ясно да видят въздействието на замърсяването от изкопаемите горива върху снеговалежите в Северното полукълбо.

Досега беше трудно да се направи тази връзка, защото глобалното затопляне води както до по-високи температури, така и до повече валежи, които могат да се “неутрализират” взаимно. Може да имате по-високи средни температури, например, но по-силен снеговалеж при буря.

“Проучването разкрива изненадваща нелинейна връзка между масата на снега и температурата, която има сложни разклонения“, пише Йоуни Пулиайнен, изследователски професор във Финландския метеорологичен институт, в придружаваща статия, която коментира новото изследване. 

Къде загубите на сняг са най-големи?

Изследователите са забелязали минимални загуби на снежна покривка в 80% от Северното полукълбо, където зимите обикновено са по-студени.

Части от Аляска, Канада и Централна Азия дори прегистрират ръст на снежната покривка. В крайна сметка обаче, ако планетата продължи да се нагрява, дори тези места могат да “паднат” от скалáта на обезснежаване

Но в останалите 20%, които са загубили най-много снежна покривка, живеят повечето хора в Северното полукълбо. Това включва югозападната и североизточна част на Съединените щати, както и Централна и Източна Европа, където снежната покривка намалява с до 20% на десетилетие.

До края на века части от Югозападните и Североизточните щати може да останат почти без сняг до края на март - месецът, когато обикновено има най-много снежна маса в Северното полукълбо. Тази загуба е голям проблем за общностите, чиито местни икономики зависят от това. 

По-малките ски курорти на по-ниска надморска височина могат бързо да пресъхнат, когато наближат момента на ускорено обезснежаване.

Междувременно, югозападът е в плен на продължила две десетилетия суша и не може да си позволи да загуби снеготопенето, което осигурява вода през сухите лета.