В продължение на хиляди години Луната е вдъхновявала хората отдалеч, но яркият фар в нощното небе на Земята - намиращ се на повече от 321 868 километра, остава недостъпен.

Всичко се променя на 13 септември 1959 г., когато космическият кораб Луна 2 на бившия Съветски съюз каца на повърхността на Луната без екипаж. Сондата Луна 2 създава кратер, когато докосва земния спътник между лунните региони Маре Имбриум и Маре Серенитатис, според НАСА.

Този ключов момент не само слага старта на усилията на човечеството да изследва Луната, но според някои учени, това е и началото на нова геоложка епоха.

Те предполагат, че се касае за период от време в историята, наречен "лунен антропоцен", според материал, публикуван в списание Nature Geoscience на 8 декември 2023 г.

„Той е подобен на антропоцена на Земята – изследване на това доколко хората са повлияли на нашата планета“, казва водещият автор на статията Джъстин Холкомб от Геоложката служба към Университета в Канзас.

Учените от години се опитват да идентифицират окончателно антропоцена на Земята, като наскоро представиха нови доказателства за място в Канада, което, според някои изследователи, бележи началото на трансформиращата глава в историята на нашата планета.

Идеята за лунния антропоцен идва в момент, в който космически агенции и търговски субекти показват подновен интерес към завръщане на човека на Луната, посочва CNN.

Авторите на статията твърдят, че околната среда на земния спътник - вече оформена от хората в началото на лунния антропоцен, ще бъде променена по по-драстични начини с нарастването на изследванията.

Лунният отпечатък на човечеството

Почитателите на природата вероятно са запознати с концепцията за туризъм „без следи“ - зачитане и поддържане на естествената среда, оставяне на нещата така, както са намерени, и правилно изхвърляне на отпадъците. Луната обаче е осеяна със следи от човешки изследвания.

След кацането на Луна 2 повече от сто космически кораба са се разбили или са осъществили меко кацане на Луната, като „хората са причинили смущения на поне 58 места на лунната повърхност“.

Докосването на лунната повърхност е невероятно трудно, както се вижда от многобройните катастрофи, оставили своя отпечатък и създали нови кратери върху земния спътник.

Космическата надпревара от Студената война поставя началото на поредица от лунни мисии. Аполо на НАСА са първите мисии, изпратили хора около Луната през 60-те години на миналия век, преди безопасно да кацнат астронавти на лунната повърхност за първи път през 1969 г. с Аполо 11.

В крайна сметка, 12 астронавти на НАСА са се разходили по лунната повърхност между 1969 и 1972 г.

С пристигането на хората идват и множество впоследствие изоставени предмети, включително научно оборудване, компоненти на космически кораби, знамена, снимки и дори топки за голф, торби с човешки екскременти и религиозни текстове.

От Земята Луната изглежда непроменена. Тя обаче няма защитна атмосфера или магнитосфера, както нашия свят. Микрометеоритите редовно удрят повърхността й, защото спътникът няма механизми, чрез които да се предпази от космическите скали.

Обявяването на лунен антропоцен може да изясни дали Луната се променя в резултат на човешката намеса, посочват изследователите.

„Културните процеси започват да изпреварват естествения фон на геоложките процеси на Луната“, според Холкомб. „Тези процеси включват движещи се седименти, наречени „реголит“.

Обикновено т включват метеорни въздействия, масови движения и други. Въпреки това, когато вземем предвид въздействието на космическите апарати и човешките движения, те значително нарушават реголита“, допълва ученият.

Луната е деликатна екзосфера, съставена от прах, газ и лед в постоянно засенчени зони, които са уязвими и могат да бъдат нарушени от човешките изследвания, пишат авторите. „Бъдещите мисии трябва да обмислят смекчаване на вредните ефекти върху лунната среда.“

Нова космическа надпревара

В момента се разгаря нова космическа надпревара, тъй като множество държави се стремят да приземят както роботизирани, така и мисии с екипаж на Луната с цел изследване на южния й полюс и други непознати и труднодостъпни региони.

Индийската мисия Chandrayaan-3 направи историческо успешно кацане на Луната през 2023 г., след като руският космически кораб Luna 25 и спускаемият апарат HAKUTO-R на японската компания Ispace се разбиха.

Тази година множество мисии се насочват към спътника на Земята, включително японския спускаем апарат Moon Sniper, който се очаква да направи опит за кацане на 19 януари.

Космическият кораб Peregrine на Astrobotic Technology стартира тази седмица - на фона на възраженията на индианския народ Навахо, че носи човешки останки, за които клиенти са платили да изпратят на лунната повърхност, предизвиквайки нов дебат за това кой контролира Луната.

Но проблем със задвижването, забелязан часове след излитането, означава, че Peregrine няма да може да направи опит за кацане на Луната и в момента съдбата му е несигурна.

Програмата Artemis на НАСА възнамерява да върне хората на лунната повърхност през 2026 г. Амбициите на космическата агенция включват установяване на устойчиво човешко присъствие на Луната с местообитания, които се поддържат от ресурси, налични на южния полюс на земния спътник. Космическите амбиции на Китай включват и кацане на Луната.

„В контекста на новата космическа надпревара, лунният пейзаж ще бъде напълно различен след 50 години“, казва Холкомб. „Ще присъстват множество държави, което ще доведе до множество предизвикателства.

Нашата цел е да разсеем мита за лунната статичност и да подчертаем важността на нашето въздействие не само в миналото, но и в момента, и в бъдеще. Ние се стремим да започнем дискусии за нашето въздействие върху лунната повърхност, преди да е станало твърде късно“, посочва ученият.

Човешките следи на Луната

Следите на човечеството на Луната започнаха да се разглеждат като артефакти, които по същество се нуждаят от някаква форма на защита.

Изследователите отдавна изразяват желание да се поддържат местата за кацане на Аполо и да се каталогизират оставените предмети, за да запазят „космическото наследство“. Но този тип опазване е труден за осъществяване,  защото никоя държава, нация или компания не „притежава“ Луната.

„Концепцията за лунен антропоцен има за цел да повиши осведомеността относно нашето въздействие върху лунната повърхност, както и нашето влияние върху опазването на историческите артефакти, останали там,“ казват учените.

Кацането на Аполо 11 на Луната бележи първия път, в който хората стъпват в друг свят. Отпечатъците, оставени в лунния прах от астронавтите, са може би най-емблематичните за продължаващото пътуване на човечеството, което вероятно ще включва планети, като Марс, в бъдеще, според изследователите.

„В ролята си на археолози, ние възприемаме отпечатъците на Луната като продължение на пътуването на човечеството извън Африка - основен крайъгълен камък в съществуването на нашия вид“, посочва Холкомб.

„Тези отпечатъци са преплетени с всеобхватния разказ за еволюцията. В рамките му се стремим да привлечем интереса не само на планетарните учени, но и на археолозите, и на антрополозите, които обикновено не участват в подобни дискусии,“ завършва ученият.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !