Космически кораб, оставен от американските астронавти на лунната повърхност, причинява малки трусове, според ново проучване.

Изследователите откриват неизвестната досега форма на сеизмична активност на Луната за първи път чрез анализ на данни от ерата на Аполо, използвайки съвременни алгоритми.

Големите температурни колебания, които се случват на Луната, могат да накарат създадените от човека структури да се разширяват и свиват по начин, който произвежда тези вибрации, се предполага в доклада.

Лунната повърхност е екстремна среда, чиято температура варира между минус 133 градуса по Целзий на тъмно и 121 градуса по Целзий на пряка слънчева светлина.

Всъщност, цялата повърхност на Луната се разширява и свива при студ и топлина, се отбелязва в изследването, публикувано на 5 септември в Journal of Geophysical Research: Planets.

Учените използват форма на изкуствен интелект, за да анализират данните от епохата на Аполо, така че да определят „нежните“ тремори, излъчвани от лунния модул Аполо 17, разположен в близост до инструментите, записващи лунните трусове.

Анализът дава нови данни за това как Луната реагира на заобикалящата я среда и какво може да повлияе на нейните сеизмични дейности. Земетресенията не са опасни и вероятно биха били незабележими за хората, стоящи на повърхността на естествения спътник на Земята.

Разгадаването на лунните земетресения може да бъде от съществено значение за бъдещите изследвания, ако НАСА и нейните партньори изградят постоянен аванпост на повърхността на Луната - цел на програмата на агенция с име Артемис.

Аполо 17

Всяка мисия от програмата Аполо е снабдена с инструменти за засичане на лунни земетресения. Но Аполо 17, стартирала през 1972 г., е забележителна, защото оставя след себе си набор от сеизмометри, способни да откриват топлинни лунни трусове, предизвикани от драстичното нагряване и охлаждане на лунната повърхност.

„Хиляди от тези сигнали са записани през осеммесечен период от 1976 до 1977 г. на четири сеизмометъра, използвани по време на експеримента за лунно сеизмично профилиране на Аполо 17, но лошото качество на данните затруднява анализа“, посочват изследователите.

След десетилетия те преразглеждат данните, като новият анализ им позволява да заключат, че определен тип лунотресение - наречено импулсивно топлинно лунотресение, не идва от естествени източници, а по-скоро от нагряването и охлаждането на изоставения космически кораб.

„Всяка лунна сутрин, когато слънцето огрее спускаемия модул, той започва да се движи“, казва съавторът на изследването и професор по геофизика Алън Хъскър.

„На всеки пет до шест минути са регистрирани движения за период от пет до седем земни часа. Те са невероятно редовни и повтарящи се,” допълва ученият.

Тези трусове се различават от друг тип лунни трусове, наречени възникващи топлинни лунни трусове, вероятно причинени от естествената реакция на Луната на излагането на слънчева светлина.

Друга сеизмична активност

Изследователите се надяват, че бъдещите лунни мисии ще предложат още по-цялостна картина на явленията. Освен топлинни трусове, на Луната има дълбоки и плитки земетресения, както и активност, за която се смята, че е причинена от удари на метеорити.

Важно е да се отбележи една ключова разлика между Луната и Земята: на лунната повърхност няма изместващи се тектонични плочи, които биха могли да причинят катастрофални събития.

Но тя има активен вътрешен живот и - подобно на Земята, определени видове сеизмични събития могат да се появят по всяко време или място на лунната повърхност.

Индийската организация за космически изследвания вече потвърди, че изстреляният наскоро апарат Chandrayaan-3, който носи и сеизмометър, е успял да регистрира лунен трус, който обаче все още не е анализиран.

Апаратът Chandrayaan-3, който регистрира за първи път активност в близост до южния полюс на Луната, беше поставен в спящ режим в началото на септември.

Изследователите ще се опитат да събудят космическия кораб за по-нататъшно събиране на данни на 22 септември, когато мястото му за кацане отново ще бъде огрято от Слънцето.

Учените са ентусиазирани, че проучването на данните от епохата на Аполо с модерна технология може да доведе до завладяващи нови резултати „Важно е да извлечем колкото се може повече от съществуващите данни, за да проектираме успешни експерименти и мисии“, казва Хъскър.