Рицарят Д'Еон е роден на 5 октомври 1728 г. под името Шарл Д'Еон де Бюмонт. Кариерата му преминава като френски войник, шпионин, дипломат, а в средата на живота му - и като жена на име Шарлот. 

Военните подвизи на Д’Еон в Седемгодишната война, ролята му в преговорите по Парижкия мирен договор и дръзката му служба като шпионин на френския крал Луи XV остават в историята, но си съперничат по популярност със спекулации относно неговия пол. 

Роден като биологичен мъж, Шевалие е законно обявен за жена от френския крал Луи XVI и английските дворове, прекарвайки последните 33 години от живота си като представител на нежния пол.

Тази известна фигура е изнудвала крале, облечена в рокли и е предизвиквала противоречия през целия си живот, а дори и след смъртта си.

На служба в кралското разузнаване

Д’Еон е роден в благородническо семейство в Тонер, Бургундия. След като завършва колежа Мазарен със степен по право през 1749 г., 21-годишният младеж успява да си спечели добра репутация с политическите си трудове. 

През 1756 г. д’Еон е вербуван за Secret du Roi - мрежа от шпиони, работещи за френския крал Луи XV. Той е изпратен в Русия в две качества - официално като секретар на посолството в Санкт Петербург, но успоредно с това кралят натоварва д’Еон да събере разузнавателна информация в двора на императрица Елизабет в опит да постави французин на полския трон.

Императрицата била известна с организирането на седмични "метаморфозни балове", на които мъжете от двора се обличали като жени, а благородничките - като мъже. 

През Средновековието и ранния модерен период подобни практики са се приемали много по-либерално от обществото, отколкото днес. Всеки благородник и благородна дама били наясно как се носи облекло на противоположния пол и го правели постоянно на маскарадните балове.

В по-късните години д’Еон твърди, че, преоблечен като жена е служил като придворна дама на императрица Елизабет, но има малко исторически доказателства, които да потвърдят това.

Но, така или иначе, той изиграва важна роля във френско-руските отношения, транспортирайки строго секретна кореспонденция между крал Луи XV във Версай и императрица Елизабет в Санкт Петербург. 

Седемгодишната война

През септември 1756 г. Фридрих Велики от Прусия нахлува в Саксония, поставяйки началото на Седемгодишната война. Д’Еон служи на Франция като капитан на драгуните, спечелвайки си репутация на смел войник и е ранен в битка.

През юни 1763 г. Шарл д’Еон е назначен за посланик в Русия, но плановете му се провалят, когато руският император Петър III е убит и съпругата му Екатерина Велика поема властта.

В хода на войната дългът на Франция нараства непрекъснато. През септември 1762 г. кралят изпраща д’Еон в Лондон като част от своя дипломатически екип за преговорите за мир.

Договорът е подписан в Париж на 10 февруари 1763 г. и д’Еон е награден за службата си към короната с Ордена на Сен Луи. Отличието е придружено с щедра пенсия и френската титла chevalier, или „рицар“.  

След британската победа крал Луи XV няма търпение да върне на Франция предишната ѝ слава. Новоположеният Рицар Д'Еон е назначен за временен посланик в Лондон.

В същото време му е възложена и важна тайна мисия - идентифициране на подходящи места за морска инвазия в Англия, и то докато двамата крале публично провъзгласяват мира помежду си. 

За да се доближи до британската аристокрация, Д’Еон се забавлява щедро, внасяйки ценни бутилки вино от своя регион Бургундия и трупайки огромни разходи в този процес. 

Изнудването на краля

Д’Еон се наслаждава на луксозния начин на живот в Лондон до момента, в който е заместен от граф дьо Герши, а Д’Еон е понижен до секретар.

Наредено му е да напусне Лондон, но той отказва, защото това би застрашило тайните планове за нахлуване на Острова. За тях заместникът на Д’Еон не знае нищо. 

Опитният дипломат настоява, че само кралят може да го отзове. Когато Луи XV научава, че Шарл Д’Еон нарушава заповедите му и отказва да се оттегли, той замразява пенсията му. Рицарят обаче предприема отчаян и дързък ход - директно изнудване.

През 1764 г. една от основните теми за разговор в лондонските кафенета била частната кореспонденция на френския дипломат, която смущава много влиятелни личности, но не успява да разкрие съществуването на френската шпионска мрежа и плановете на краля да нахлуе в Англия. 

Д’Еон знае, че плановете могат да предизвикат война и изпраща заплашително писмо до френския двор:

„Ако не получа подписано обещание от краля или от граф дьо Бройл, че цялата афера с г-н дьо Герши е разрешена, тогава, мосю, ще декларирам официално и честно, че всяка надежда е загубена за мен и че, принуждавайки ме да се хвърля в обятията на краля на Англия, неговия министър-председател и лордовете, е очевидно, че вие ще определяте съдбата на следващата война, на която аз със сигурност ще бъда невинен автор - война, която ще бъде неизбежна", пише смелият дипломат. 

Писмото, естествено, е равносилно на държавна измяна, но кралят трябва да внимава. Д’Еон е популярна фигура в Лондон с влиятелни приятели.

Деликатните преговори се проточват повече от десетилетие. Когато Луи XV умира на 10 май 1774 г., той завещава проблематичната ситуация със своя бивш посланик на новия крал. 

Какъв е полът на Рицаря Д’Еон?

Междувременно, в Лондон се появяват слухове, че Шарл Д'Еон, всъщност, е жена. Отпечатани са и популярни брошури, представящи Д’Еон като наполовина мъж, наполовина жена. 

Лондонската фондова борса започва да приема залози за пола на галантния рицар, а вместо да опровергае изявленията, Д'Еон "разпалва пламъците" още повече, като дори предизвика виден банкер на дуел. 

Д'Еон започва да манипулира пресата, когато изпада в немилост и разваля отношенията си с краля. Публикуването на книгата му го прави знаменитост в Лондон, а спекулациите около пола му го превръщат в човек, чието име е познато на всеки.

Споменавания на случая са открити в дневници на млади жени и дори в писма от самия крал на Франция, който пише на своя генерал през 1770 г.: "Знаете ли, че д’Еон е момиче?“ 

Скандалът става твърде голям, за да бъде игнориран от френското правителство. А новият френски крал Луи XVI има стимул да направи д’Еон щастлив. Той е млад, току-що е дошъл на трона и трябва да почисти бъркотията, оставена от дядо му.

Той знае, че ако тайните на д’Еон бъдат разкрити на обществеността, има голям шанс Англия да влезе във война с Франция, а точно по това време Париж се нуждае от "глътка въздух", за да възстанови икономиката си.

Кралят се съгласява да даде позволение на Д'Еон да се върне във Франция и му предлага доживотна рента от 12 000 ливри годишно, ако предаде документите и остави де Герши сам в Лондон.

Дипломатът получава и официално разрешение да се облича в дамски дрехи до края на живота си в замяна на това да бъде законно обявен за жена. 

Официалната смята на пола била и политически целесъобразна - по това време нямало жени посланици или дипломати, така че Шарл Д'Еон не можел да завземе отново подобен пост.  "Транзакцията", както става известно споразумението, е подписана през 1775 г.

В този момент рицарят Д’Еон все още носел мъжки дрехи. Кралят заповядва на личната шивачка на съпругата си Мария-Антоанета - Роуз Бертен, да създаде нов гардероб за Д’Еон, подходящ за благородничка. Преходът обаче не бил никак лесен.

"Тези дами, за да ме доведат до моята предварително определена точка на съвършенство, ме карат да страдам мъченически, за да ме превърнат в елегантна жена. По-трудно е да екипираш една дама, отколкото рота драгуни от глава до пети“, оплаква се благородникът в едно от своите писма.  

Femme Forte

Франция публично обявява Д'Еон за жена, а в Англия благородникът (или по-скоро благородничката) скоро отново се превръща в знаметитост.

"Тя е най-необикновеният човек на епохата. Няколко пъти сме виждали жени да се превръщат в мъже и да изпълняват своя дълг във войната, но не сме виждали никой, който да е обединил толкова много военни, политически и литературни таланти", пише Едмънд Бърк в лондонския си вестник The Annual Register. 

Шарл Д'Еон е търсен от най-видните общественици по онова време, включително от Бенджамин Франклин, Волтер и Русо. 

Френският дипломат не само прекрачва бариерата между половете, живеейки от 49-ата до 82-рата си годишнина като жена, но прави това като публична знаменитост.

Д'Еон твърдял, че бил роден като дама, но бил принуден да скрие пола си от своя баща си, за да може да наследи имуществото му. 

Той изтъквал още, че продължавал да се облича като мъж, за да спечели слава на Франция като дипломат и войник и се определял като модел за подражание на други силни жени, хвърляйки смела препратка към личности, като Жана д’Арк и амазонките, възхвалявани от Херодот.

Наследството на рицаря Д'Еон

По време на Френската революция семейното имение на Д'Еон в Тонер е конфискувано, а крал Луи XVI е екзекутиран.

С анулирането на "транзакцията" благородникът остава без пенсия и без дом, но вече е законно свободена да се облича както иска. Д'Eон обаче избира да се облича изключително като жена през последните 33 години от живота си. 

В Лондон той се издържа, като участва в дуели по фехтовка в женски дрехи. Когато Франция влиза в Американската революция на страната на колонистите през 1778 г., Д’Еон предлага да ръководи армия от жени на фронта, но офертата му е отхвърлена.

Междувременно, бившият дипломат става все по-религиозен и започва да пише своите мемоари, които не са публикувани приживе. 

"Това, което пиша, не е за слабите души на този век. Колко много съм страдал телесно и душевно. Всичко, което знам, е, че моята трансформация ме превърна в ново създание", разказва той. 

Шарл Д'Еон умира в бедност на 21 май 1810 г. Тялото му е открито от съквартирантката му, която е толкова шокирана от видяното, че извиква медицински специалисти, които да установяват, че Д'Еон биологично е от мъжки пол. 

Пресата пък подхваща историята и описва дипломата като един от най-големите измамници в историята и като актьор, който карал хората да вярват в нещо, което било напълно невярно. 

Именно този разказ доминира в дискурса за Шарпл Д'Еон през 19-и век, докато новите идеи за сексуалността не го реабилитират вече не като фалшификатор, а като някой, който изследва своята полова идентичност.

В крайна сметка, той все още е популярна фигура в поп културата и се смята за един от пионерите на транссексуалната общност.