Стремежът към съвършенство може да изглежда като положителна черта както при децата, така и при възрастните.

Перфекционизмът обаче не увеличава вероятността децата ви да стана успели възрастни, сочат проучвания, като в същото време това е фактор, допринасящ за проблеми с психическото здраве, като тревожност и ниско самочувствие.

Причината е, че децата перфекционисти обикновено са изключително самокритични и страдат от безпокойство заради вероятността да допуснат грешка, в който и да било аспект от своя живот, от училищно проекти до спорт, казва пред CNBC Алисън Бътлър, преподавател по психология в университета Брайънт.

“Перфекционизмът се определя основно като придържането към прекалено високи стандарти или възприемането на външния натиск да бъдете идеални и да искате да угодите на другите, а те да ви възприемат като безупречни и безгрешни,” казва Бътлър.

Нейният съвет за родителите на перфекционисти: помагайте на децата си да преосмислят начина, по който мислят за грешките.

Научаването да приемат грешките и да гледат на тях като на възможности да си извлекат поуки може да им помогне за това тези погрешни стъпки да не се превръщат в източник на стрес или депресия, казва тя.

“Перфекционистът се опитва да бъде ефективен, успешен и да се справя добре. Можете да бъдете по-уверени в този желан резултат, ако сте отворени за обратна връзка, тестване и създаване на прототипи,” казва Бътлър.

Преформулирайте начина, по който те гледат на грешките и на обратната връзка

В нейните занимания Бътлър преподава “дизайнерско мислене” - методология на решаването на проблеми или представянето на идеи. Тя включва проучване на проблема, брейнсторминг на решения и търсенето на критична обратна връзка за подсилване на тези решения преди прилагането им.

“Това е методология, която е напълно противоположна на начина, по който бих си представила, че би искал да действа един перфекционист,” казва Бътлър. “Един перфекционист би искал да направи всичко както трябва, преди да покани някой друг да види решението му.”

Родителите могат лесно да използват концепции от дизайнерското мислене, за да помагат на децата си да изпитват по-малко безпокойство във връзка с евентуални грешки, казва тя.

Можете да нормализирате процеса, като обсъждате проекти и задачи, по които работите и когато е уместно, да искате мнението на детето си относно работата, която сте свършили до момента и как да решите евентуални проблеми.

Бътлър също така предлага да се говори открито с детето за грешки, които сте допускали, независимо дали става въпрос за работата или за домашни проекти и какви поуки сте си извлекли и как сте продължили напред.

По този начин създавате култура у дома, където цялото семейство споделя работата си, интересува се от работата на другите и обменя идеи.

Направете процеса по предоставяне на обратна връзка забавен

Покажете на детето си, че процесът по търсене на обратна връзка с цел доизбистряне на идея или проект може да бъде забавен, казва Бътлър.

Следващия път, когато детето ви иска да пренареди стаята си, например, може да го помолите първо да нахвърля идеите си на лист хартия. Ако обича да рисува, помолете го да направи скица на своята стая мечта.

Ако пък умее да говори харизматично, му предоставете сцена, така че да изнесе презентация на останалата част от семейството. Това ще създаде възможности за конструктивна обратна връзка, преди някой да отваря кутии с боя и да мести тежки мебели.

Ако се научат да приемат и прилагат обратна връзка, това би могло да помогне на децата да работят по-добре в групи, което е важно умение за бъдещата им кариера.

“Когато се съберете с група, за да постигнете нещо, се чувствате наистина свързани с тези хора, с които сте работили,” казва Бътлър.

“В тези времена, в които сме много загрижени за психическото здраве на младите хора, когато можем да им споделим опита си, когато те действат активно, когато си сътрудничат, а не са на заден план, това наистина изгражда общността.”