Европейски министри на отбраната и въоръжените сили са обхванати от вълна от безпокойство.

Причаната - военни лидери изразиха мнение, че скептично настроеният към НАТО Доналд Тръмп може да бъде избран отново за президент на САЩ, а Русия е вероятно да не бъде победена и прогонена от Украйна.

Тези трескави нагласи водят до все повече предупреждения, че Европа може да се озове въвлечева във война с Русия, докато напрежението в Близкия изток продължава да се покачва.

Израел продължава да напада Газа, конфликтите с подкрепяната от Иран групировка Хизбула в Ливан се увеличават, а САЩ и Великобритания бомбардираха контролирани от бунтовниците хутити зони в Йемен, за да спрат нападенията срещу търговски кораби в Червено море.

Какво казват политици и генерали?

Адмирал Роб Бауер, председател на Военния комитет на НАТО, заяви наскоро след обявяването на старта на най-голямото военно учение от десетилетие, в което ще се включат 90 000 войници, че „това, че сме в мир не е даденост” и че по тази причина “се подготвяме за конфликт с Русия и с терористични групировки, ако се стигне дотам”.

Министърът на отбраната на Великобритания Грант Шапс използва още по-силни думи, заявявайки, че мирният дивидент от Студената война е приключил и че Великобритания и нейните съюзници “преминават от следвоенен към предвоенен свят”, като идеализмът е заменен от “твърдоглав реализъм ”.

Според него е било време за превъоръжаване, за да бъде защитена Европа от “яростта на Путин”.

В свое интервю министърът на отбраната на Германия Борис Писториус намекна, че макар нападение от страна на Русия да не е вероятно засега, “нашите експерти очакват период от пет до осем години, в който това може да е възможно”.

Европа “си има работа със ситуация на военна заплаха, каквато не е имало от 30 години”, допълни той. Норвегия и Швеция отправиха сходни предупреждения през последния месец.

Това не е ли просто всяване на страх от страна на военни, които искат повече пари?

Планирането на военни действия за отдалечен непредвиден случай е нещото, което правят военните, а от страна на генералите и министерствата на отбраната винаги се оказва натиск за по-големи разходи.

Войната в Украйна, която следващия месец ще навърши две години, обаче изчерпва запасите от боеприпаси на Запада.

Междувременно, изглежда все по-вероятно Конгресът на САЩ да не гласува нов пакет от помощи на стойност 61 млрд. долара за Украйна, тъй като републиканците засилват натиска за обвързването на помощта със засилването на сигурността по южната граница на САЩ.

Множеството западни оръжия, предоставени до момента на Украйна, сред които германските танкове Leopard 2 и британските Challenger 2, щатските бойни машини Bradley, британска и френска ракетна артилерия с голям обсег, както и муниции и артилерийски снаряди не успяха да направят пробив в руските фронтови линии.

Ако бъдещите щатски военни помощи бъдат спрени в резултат на споровете в Конгреса, Европа трудно ще запълни тази празнина, пише Thew Guardian.

Експерти се опасяват, че без САЩ, Русия може постепенно да обърне нещата.

В същото време, след победите си в Айова и Ню Хампшър, Тръмп изглежда ще спечели номинацията на републиканската партия за президент.

Спомените за предишния му мандат като президент все още витаят в Европа, на фона на въпросите относно близостта му с Путин и заплахата му по време на срещата на НАТО през 2018 г., че САЩ може да се откаже, ако другите държави не повишат собствените си военни разходи.

Какво би могло да означава това за НАТО?

Манфред Вебер, председател на групата на Европейската народна партия в Европейсия парламент, използва интервю в Politico, за да промотира идеята, че ЕС трябва да поеме от НАТО защитата на континента, предлагайки “европейски стълб на отбраната”, който би трябвало да включва ядрен чадър, осигурен от Франция, единствената ядрена държава в ЕС.

“Когато погледна към тази година като политик, първото нещо, което минава през ума ми, е Тръмп,” казва той.

Някои политици в ЕС обсъждат необходимостта от създаването на пост комисар по отбраната, но реалността е, че подобни маневри едва ли ще изместят НАТО, сред чиито страни членки с големи армии са Великобритания, Турция и САЩ.

По-вероятно е страните членки на НАТА да се снишат и да изтърпят евентуален нов президентски мандат на Тръмп, както го направиха след 2016 г.

Може ли наистина да има по-мащабна война с Русия?

Началникът на генералния щаб на британската армия Патрик Сандърс заяви, че професионалната британска армия е прекалено малка, за да издържи дълго в пълномащабна война с Русия и че за спечелването ѝ ще е необходима “гражданска армия”, намеквайки за връщането на наборната служба в случай на пълномащабна извънредна ситуация.

Този сценарий беше отхвърлен от правителството като хипотетичен и “неполезен”, но други европейски държави, като Латвия и Швеция, възраждат формите на военна служба, а Писториус заяви през декември, че “разглежда всички опции ”.

Далеч обаче не е ясно, че Русия, колкото и агресивен иска да бъде Путин, би разполагала с капацитета да нападне страни членки на НАТО.

Изчисления на западното разузнаване сочат, че 315 000 руснаци са били убити или ранени в Украйна, а силите на Москва многократно не успяват да пробият по-малкия си съсед.

Безпокойството относно подкрепата от страна на САЩ може да е реално, но заплахата не е толкова значителна, пише The Guardian.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !