Ескалацията на конфликта между Израел и Хамас предизвиква опасения относно дългосрочните последствия за Близкия изток. Анализирайки историческите паралели, се оформят три потенциални сценария на разватие, всеки от които е с различни последици за глобалната икономика и политическия пейзаж. Това пише в своя статия за електронното издание Entrepreneur икономическият анализатор Тейлър Сонс. 

По думите му, разбирането на тези възможни резултати е от жизненоважно значение за формирането на последователен отговор и смекчаване на опустошителните последици от войната.

Първи сценарий: Израел и Газа продължават сраженията

Първият сценарий предвижда конфликтът да остане локализиран, като Израел и Хамас продължат размяната на огън. Конфликтът от 2014 г. предлага исторически паралел за такава ситуация, при която отвличането и убийството на трима израелци в Газа предизвика израелска инвазия, която в крайна сметка отне повече от 2000 живота.

От икономическа гледна точка Bloomberg прогнозира, че този сценарий ще има умерено глобално въздействие. Цените на петрола ще се повишат с приблизително 4 долара за барел, световният брутен вътрешен продукт ще спадне с 0.1%, а инфлацията по света ще се увеличи средно с 0.1%. В този случай конфликтът вероятно ще бъде ограничен в региона, минимизирайки неблагоприятните ефекти върху световната икономика.

Втори сценарий: Хизбула се включва във войната

Вторият възможен път на развитие на ситуацията включва подкрепяната от Иран въоръжена групировка Хизбула да влезе в битката на страната на Хамас. Основно базирана в Сирия и Ливан, Хизбула заплаши да започне военни атаки, ако Израел не прекрати офанзивата си в Газа. 

Финансовата подкрепа на Иран за Хизбула и потенциалното му ангажиране би прераснало в прокси война между Иран и Израел, подобно на конфликта от 2006 г. между Израел и Хизбула на ливанската граница.

В тази ситуация Израел ще е изправен пред война на два фронта - с Хизбула на север и Хамас на юг. Влизането на Иран и Хизбула в конфликта вероятно ще доведе до нови тежки санкции върху износа на ирански петрол. 

Цените на "черното злато" може да се повишат с 8 долара за барел, световният БВП може да падне с 0.3%, а инфлацията може да се увеличи с 0.2%. Въпреки че е по-тежък от първия сценарий, този резултат също ще остане с последствия, ограничени до голяма степен в Близкия изток.

Трети сценарий: Директна война между Израел и Иран

Третият сценарий би бил най-лошият изход от ситуацията, прогнозира Тейлър Сонс. Евентуален директен широкомащабен конфликт между Израел и Иран неизменно ще доведе до въвличането на други държави във войната, включително на Съединените щати, които са съюзник на Израел, но също Китай и Русия, които поддържат близки връзки с Иран.

Последствията от такава война са трудни за прогнозиране и биха могли да са потенциално катастрофални.

Израелско-арабската война от 70-те години на миналия век е друг исторически паралел, Тогава САЩ подкрепят Израел, налагайки петролно ембарго на арабските нации, което води до четирикратен ръст в цените на горивата и предизвиква период на инфлация и рецесия. 

Bloomberg изчислява, че пряк конфликт между Израел и Иран може да доведе до покачване на цените на петрола с 64 долара за барел, спад на световния БВП с 1% и скок на глобалната инфлация с 1.2%.

Тези три сценария подчертават крехката зависимост между геополитическите събития и икономическата стабилност. Ескалиращият конфликт между Израел и Хамас излага света на риск от тежки последствия, каквито не са усещани от 70-те години на миналия век. А от участието (или неучастието) на Иран в конфликта зависи тежестта на резултатите.

Затова и икономистите, и политиците по света се надяват, че разумът ще надделее че светът няма да стане свидетел на нов мащабен разрушителен конфликт, който да подкопае глобалната икономическа стабилност и да отнеме голям брой човешки животи, пише още анализаторът.