Европейският съюз, който дълги години разчиташе на руския природен газ, прекъсна почти напълно зависимостта си от Кремъл за по-малко от две години.

Неговият предпочитан заместител – американският газ, е считан за изобилстващ, политически приемлив и по-малко вероятно да спре, в сравнение с тръбопроводите от Сибир.

Той обаче става все по-рисков с всеки изминал ден, пише Bloomberg.

В петък Белият дом обяви поляризиращото решение да спре одобренията за нови разрешителни за износ на втечнен природен газ (LNG), на фона на недоволството от страна на загрижени за климата гласоподаватели.

Паузата, която няма да засегне централите, които са в процес на изграждане или експлоатация, заплашва да забави или дори да извади от релси едни от най-големите проекти, които се очакваше да излязат на пазара към края на десетилетието и след това.

"Втечненият природен газ от САЩ продължава да бъде крайъгълният камък в стратегията за диверсификация на доставките на Европа," казва Лесли Палти-Гузман, ръководител изследвания в SynMax.

Решението на президента Джо Байдън изпраща реално послание "по отношение на солидарността и надеждността на доставките в средносрочен и дългосрочен план. Това е особено важно в момент, в който доставките от Русия и други доставчици може да бъдат "обгърнати от непредвидимост."

Още преди замразяването на разрешителните да разтърси купувачите по света, бързо нарастващата зависимост на ЕС от щатския LNG може да е накарала Брюксел да се замисли.

В много кратък период от време САЩ се сдоби със значителен дял от предлагането на природен газ за 27-те страни членки на съюза, засенчвайки останалите руски доставки.

Процъфтяващите щатски доставки в момента съставляват около 50% от вноса на LNG на ЕС, като този дял до голяма степен се очаква да нарасне още.

Ако се вземе предвид и газът, транспортиран по тръбопроводи, САЩ е вторият най-голям доставчик на природен газ за ЕС след Норвегия — сериозно постижение за североамериканската държава, която започна да изнася шистовия си газ едва през 2016 г.

Въпреки че САЩ е основен съюзник на G-7 с ненадминато икономическо влияние и относително добра политическа стабилност, прекалено голямата зависимост дори и от приятелска държава носи рискове.

Решението на ЕС да замени руския газ с американски LNG вместо по-трудния преход към възобновяеми енергийни източници, означава, че неговата енергийна сигурност остава зависима от фактори, които са далече извън неговия контрол, като сезона на ураганите в Атлантическия океан или политическите игри във Вашингтон.

За да осигурят горивото, което е от ключово значение за отоплението в европейските домове, генерирането на неговата електроенергия и захранването на неговите индустрии, енергийните трейдъри сега трябва да вземат предвид събития, които се случват на хиляди колометри.

Спиране на заводите в Мексиканския залив или внезапните застудявания от Хюстън до Гуанджоу могат да преначертаят картата на печелившите сделки от днес за утре.

"Европа ще разчита все повече на щатския LNG, ако на пазара не се появи отново още руски газ и ако Катар реши да не влиза в ценова война за пазарен дял.

Наградата за Европа е разнообразен набор от доставчици," казва Айра Джоузеф, старши сътрудник в Центъра по глобална енергийна политика към Колумбийския университет. "Риск е евентуална голяма промяна в политиката на САЩ в бъдеще."

Накратко, сменяйки доставчиците на изкопаеми горива, Европа смени един потенциален недостатък с друг, оставяйки енергийната си система уязвима.

Европа започна да разчита по-малко на руския газ още преди руската инвазия в Украйна през 2022 г. Отношенията между световните сили се обтегнаха през 2014 г., когато Русия анексира Кримския полуостров.

Напрежението се изостри още повече на следващата година, когато руският държавен гигант Газпром беше обвинен от регулаторните органи в ЕС в злоупотреба с пазарна власт.

Месеци преди нахлуването в Украйна Русия ограничи доставките по тръбопроводи и спря да предлага спот обеми за Европа – тактически ходове, които, според някои, са имали за цел да повишат цените и да ускорят одобрението на спорния тръбопровод Северен поток 2.

Две седмици след като руските сили влязоха в Украйна през 2022 г., предизвикайки паническо изкупуване на всички налични LNG количества на световния пазар, ЕС излезе с окончателен план за подмяна на количествата от най-големия си доставчик.

Щатският втечнен природен газ беше очевидният избор за запълване на празнината. Относителната географска близост означаваше спестявания  за трейдърите, които изпращат щатски товари към Европа вместо към Азия.

Старият континент също така имаше по-голяма покупателна способност, за да се сдобие със скъпите доставки. В полза на щатския газ беше и това, че договори почти винаги се изготвят с клауза за гъвкави доставки, което означава, че трейдърите имат право да пренасочват танкери, при правилната цена.

Те дори могат да отменят доставки, ако търсенето внезапно се срине. Вносът на щатски LNG от страна на ЕС скочи с 60% през 2022 г.

"Пътувал съм навсякъде по света и най-вече в Европа и посланието, което винаги чувам е: 'Ура за американските производители на LNG,'" заяви през октомври помощник държавният секретар на САЩ Джефри Паят.

Тези нагласи обаче може би отслабват след последния ход на Джо Байдън. След като Русия нахлу в Украйна, неговата администрация даде обещание на ЕС да разглежда бързо заявленията за нови възможности за износ, заяви в петък Фред Хъчисън, президент на LNG Allies. "Днешното изявление на поддържа вярата в това обещание."

Твърде рано е да се знае дали това преразглеждане от страна на САЩ ще принуди компании да изтеглят плановете си за постоянно. Ако бъде преизбран, Байдън може да позволи на процеса да продължи.

Евентуална победа на Доналд Тръмп обаче също не би била сигурен знак, че т. нар. " молекули на свободата" ще продължат да текат към Европа. По времето си като президент Тръмп доказа, че е готов да ползва търговски войни, за да прокарва свои политики, най-вече срещу Китай и няма гаранции, че ЕС няма попадне на неговия мерник.

Дори и ако забавянето на разрешителните се окаже краткосрочна пречка, то си остава оглушителен зов за събуждане за европейските купувачи, че американският газ не може да избяга от американската политика.

Европейската комисия не е притеснена от нарастващата зависимост от щатския LNG, защото липсват същите нива на политически рискове както при Русия, е заявил пред Bloomberg всиокопоставен ръководител в ЕС, който е пожелал анонимност.

Ето няколко причини, поради които някои хора са на ръба заради апетита на Европа към щатския втечнен природен газ:

Това предоставя на САЩ огромно политическо влияние

В разгара на кризата френският финансов министър Бруно льо Мер обвини износителите на LNG, че използват войната на Русия с Украйна, за да насърчават "американската икономическа доминация и отслабването на Европа" и призова за по-балансирано икономическо партньорство със САЩ.

Западна Европа не обърна особено внимание на това предупреждение, внасяйки повече LNG от САЩ през миналата година, отколкото от останалите си осем най-големи доставчици взети заедно. Колкото повече Европа разчита на САЩ, толкова по-трудно ще се справя с евентуални разногласия от цени до политики.

Има риск от надуване на енергийните сметки в Европа

Тъй като цените на по-голяма част от доставките на LNG за Европа се определят от волатилния спот пазар, купувачите там са изложени в по-голяма степен на колебанията на глобалните доставки отколкото азиатските купувачи, които си набавят суровината основно по дългосрочни договори, обвързани с цената на петрола, казва Масимо Ди Одоардо, вицепрезидент на газови и LNG проучваноя в Wood Mackenzie.

Доставките на LNG лесно могат да бъдат пренасочени към предложилия най-добра цена, така че ръст в търсенето в Китай или проблеми в Япония биха могли да насочат повече американски газ към Азия за сметка на Европа.

С излизането на допълнителен щатски капацитет на пазара цените, в крайна сметка, ще паднат.

Това означава, че събития, които се случват на 8 000 км, ще влияят на енергийните доставки на ЕС. Когато природният газ, който някога се траспортираше само по газопроводи, започна да обикаля света в танкери, това трансформира някога локализирания пазар в глобална суровина.

Това пък води със себе си изцяло нов набор от непредвидими фактори. Евентуални проблеми в заводите за LNG в САЩ, които са от другата страна на океана - от повреден клапан до гъста мъгла, могат да повлияят на доставките.

Природният газ оказва сериозно въздействие върху климата

Въпреки че газът изпуска по-малко въглероден диоксид при изгарянето си от въглищата, някои твърдят, че изтичането на метан в глобалните вериги за доставки на LNG може да влоши положението с климата.

Излага се нариск от забавяне внедряването на по-екологични решения. В добавка към закупуването на повече природен газ от САЩ, през 2022 г. ЕС представи и амбициозни планове за увеличение на инвестициите във възобновяеми енергийни източници и проекти за разработването на зелен водород и биометан, както и за пестенето на повече енергия.

Реалността е, че две години по-късно това, което изпъква, е нарасналата зависимост от щатския LNG и до известна степен намаленото потребление на природен газ.

Настоящите мерки на страните от ЕС не са достатъчни за намаляване на емисиите с 55% до 2030 г., каквато беше поставената цел, а наличността на щатски LNG няма да направи нищо за ускоряването на този труден преход.

Трябва да се отбележи, че Европа не седи със скръстени ръце. ЕС започна да сключва някои по-дългосрочни договори за подсигуряването на LNG, в това число сделки с Катар, които достигат до 2052 г.

Мозамбик, Нигерия, Азербайджан и Норвегия също се целят в доходоносния европейски пазар на природен газ, което помага за диверсифицирането на предлагането.

Въпреки това, експерти предупреждават, че Европа продължава да разчита прекалено много на американския газ, а европейските компании започват да усещат ефекта.

Химическата индустрия на Германия, която генерира около 230 млрд. евро продажби миналата година, е в дълбока рецесия, което се дължи отчасти на загубата на евтиния руски газ, ключова суровина за изкуствените торове и източник на енергия за тежката промишеност.

"Това, което европейската химическа индустрия плаща за газ, е близо 3 - 4 пъти повече от това, което местни купувачи в САЩ плащат," казва Оган Косе, управляващ директор на Accenture, сравнявайки цените на европейските спот покупки с цените на щатските фючърси.

Въпреки че разходите за газ отстъпиха от рекордните си нива, германски промишлени гиганти освобождават служители и инвестират в производствени активи в САЩ, което обрисува мрачна картина на най-голямата европейска икономика.