Бързото изграждане на инфраструктура за втечнен природен газ (LNG) в Европа е на път да изпревари значително търсенето на суровината до края на десетилетието, показва нов анализ, като има риск повече от половината от планираните LNG активи на континента да останат неизползвани.

Европейският съюз се ангажира да се откаже от руските изкопаеми горива до 2027 г. в отговор на инвазията на Русия в Украйна, като много от страните членки ускориха плановете си за използването на алтернативи източници на природен газ от страни, като САЩ и Катар.

Няколко държави, в това число Германия, Италия, Гърция и Нидерландия, обявиха нови LNG проекти или разширяването на вече съществуващи в отговор на затварянето на руските газопроводи.

Тази борба за покриване на бъдещи енергийни нужди обаче излага европейски държави на риск от загуба на колосални средства, според Института за енергийна икономика и финансови анализи (IEEFA).

В публикуван тази седмица свой анализ базираният в САЩ мозъчен тръст казва, че апетитът на Европа за нови LNG проекти би могъл да надхвърли значително търсенето в идните години.

Капацитетът на LNG терминалите на континента се очаква да надхвърли 400 млрд. куб. м до 2030 г., според IEEFA, които посочват настоящите планове за изграждане на инфраструктура.

За сравнение, в края на миналата година той е бил 270 млрд. куб. м. От IEEFA са включили и Великобритания, Норвегия и Турция в своя анализ.

В същото време, търсенето на LNG в Европа се очаква да варира от 150 куб. м, според IEEFA, до 190 куб. м, според S&P Global Commodity Insights.

От IEEFA казват, че разминаването между бъдещото търсене на LNG в Европа и капацитетът на съоръженията за внос може да доведе до неизползван капацитет от порядъка на 200 - 250 млрд. куб. м до 2030 г., което се равнява на приблизително половината от общото търсене в ЕС на природен газ през 2021 г., което е било 413 млрд. куб. м.

“Това е най-скъпата и ненужна застрахователна полица в света,” казва Ана Мария Джалер-Макаревич, енергиен анализатор в IEEFA Европа и автор на анализа.

“Европа трябва внимателно да балансира своите газови и LNG системи и да избегне накланянето на везните от надеждност към излишък.

Подсилването на европейската LNG инфраструктура няма непременно да увеличи надеждността — има осезаем риск активи да останат неизползвани,” смята Джалер-Макаревич.

Най-голям риск от неизползвани активи има в Испания (50 млрд. куб. м), Турция (44 млрд. куб. м) и Великобритания (40 млрд. куб. м), докато от IEEFA очакват LNG терминалите в Европа да се използват на 36% до края на десетилетието.

В свое изказване по-рано през месеца европейският комисар по въпросите на енергетиката призова страните от ЕС и компаниите да спрат да подписват договори за закупуването на руски LNG, тъй като съюзът иска да намали енергийната си зависимост от Кремъл.

“Насърчавам всички страни членки и компании да спрат да купуват руски втечнен природен газ и да не подписват нови договори с Русия, след като настоящите договори изтекат,” заяви Кадри Симон на 9 март.

Големият залог на ЕС по отношение на втечнения природен газ предизвика и опасения за околната среда, като през миналата година Global Energy Monitor публикува изследване, в което предупреждава, че плановете за удвояването на терминалите на ЕС за внос на LNG заплашва да провали поставените цели по отношение на климата, докато в същото време не помага особено за справяне с енергийната криза.

Тогава анализатори от GEM посочиха, че повечето LNG контракти, подписани от купувачи от ЕС, трябва да започнат от 2026 г. и продължават 15 – 20 години.

Изгарянето на изкопаеми горива, като въглища, петрол и природен газ, е в основната на климатичната криза.