Американският милиардер Илон Мъск обяви, че мозъчен имплант, разработен от неговата компания Neuralink, е поставен за първи път на човешки пациент. Мъск се похвали с постижението в социалната мрежа X, която също е негова собственост, пише електронното издание Wired.   

След години на забавяне Neuralink започна да набира пациенти за клинично изпитване през есента, след като получи одобрение от Американската администрация по храните и лекарствата и болничния борд по етика в САЩ. Компанията разработва устройство, наречено мозъчно-компютерен интерфейс, или BCI (от англ. brain-computer interface). 

Мъск заяви, че крайната цел на Neuralink е "да постигне симбиоза с изкуствения интелект", но засега компанията започва с много по-скромна цел - да позволи на парализирани хора да контролират курсора на компютърната мишка или клавиатурата с мозъците си. 

Neuralink набира участници с квадриплегия или парализа на четирите крайника, дължаща се на увреждане на цервикалния гръбначен мозък или амиотрофична латерална склероза (ALS) и които са на възраст поне 22 години. Очаква се завършването на проучването да отнеме шест години.

В своята брошура компанията казва, че ще използва хирургически робот, който е разработила, за да постави импланта в област на мозъка, която контролира волята за движение. Веднъж поставено, устройството с размер на монета е проектирано да записва и предава безжично мозъчни сигнали към приложение, което декодира тези сигнали.

В публикацията си Мъск добави, че пациентът се възстановява добре и че първоначалните резултати показват обещаващо откриване на невронни пикове. Възможно е обаче да минат месеци, преди да стане ясно дали пациентът ще може успешно да използва импланта за управление на компютър или друго устройство. Човекът ще трябва да се възстанови от операцията, а обучението за използване BCI може да отнеме няколко седмици.

Пациентът на Neuralink далеч не е първият човек, получил BCI. Вече има няколко десетки хора по света, оборудвани с подобни устройства като част от изследователски проучвания. 

Първият от тях, Мат Нагъл, направи това през 2004 г. През годините тези системи позволиха на парализирани хора да играят видео игри, да движат роботизирани ръце и да пишат имейли, използвайки само мислите си.

Доскоро използването на BCI беше ограничено основно до академичните лаборатории. Те изискваха тромави настройки и огромен брой кабелни връзки, което ги правеше непрактични за използване у дома. 

Системата на Neuralink е проектирана да бъде безжична и да записва невронна активност чрез повече от 1000 електрода, разпределени в 64 нишки, всяка от които е по-тънка от човешки косъм. Най-разпространеното устройство, използвано в изследванията на BCI, масивът Utah, записва от 100 електрода.

Компанията обаче стана и обект на крикити, особено заради отношението ѝ към лабораторните животни. Разследване на Wired от септември миналата година описва как някои от използваните от Neuralink маймуни са умрели в резултат на тестването на мозъчните импланти. Компанията е изправена и пред федерално разследване, свързано с нейното отношение към животните, а доклад на Reuters разкри, че ѝ е наложена и глоба за нарушаване на правилата на Министерството на транспорта на САЩ относно движението на опасни материали.

От основаването на Neuralink през 2016 г. се появиха няколко компании, които комерсиализират тези системи. Един от конкурентите (базираната в Ню Йорк Synchron) не само победи Neuralink с имплантирането на чипове на хора, но показа, че устройството е безопасно и позволява на пациенти с парализа да сърфират в мрежата и да пазаруват онлайн, докато са у дома.

Neuralink не уточнява къде се провеждат тестовете или колко пациенти ще бъдат включени. Компанията е създала регистър на пациенти за потенциални участници, за да научи дали отговарят на условията за проучването.  

В момента единствените налични подробности за операцията на Neuralink идват от една публикация на Мъск в X, припомня още изданието.