Европейската комисия препоръча на ЕС да намали нетните емисии на парникови газове с 90% до 2040 г. спрямо равнищата от 1990 г. – амбициозна задача, която ще тества политическия апетит за борбата на континента срещу климатичните промени преди европейските избори.

Климатичната програма на Европа навлиза в трудна фаза, тъй като започва да засяга чувствителни сектори, като земеделието, и на фона на ожесточената конкуренция от страна на Китай, пред която са изправени традиционни индустрии по отношение на зелените технологии.

И макар цялостната цел да беше в диапазона, препоръчван от официалните съветници на ЕС в сферата на климатичните науки, от ЕК облекчават частта от препоръката, засягаща селското стопанство след продължилите със седмици протести на селскостопански производители срещу зелените правила на ЕС, наред с други оплаквания.

В предишен проект за целите на ЕС, с който са се запознали от Reuters, е посочено, че селското стопанство ще трябва да намали емисиите, различни от въглероден диоксид, с 30% до 2040 г., в сравнение с нивата от 2015 г., за да се съобрази с общата климатична цел. Тази част е премахната от окончателния проект.

"Трябва да сме сигурни, че имаме балансиран подход," заяви пред Европейския парламент комисарят по действията в областта на климата Вопке Хукстра при представянето на препоръките. "По-голяма част от нашите граждани са свидетели на въздействието от климатичните промени, искат защита, но и се притесняват какво означава това за техния поминък."

Предложението ще сложи началото на политически дебати по зададената цел, но новият състав на Европейската комисия и на Европейския парламент, сформирани след изборите за Европейски парламент през юни, ще имат задачата да приемат окончателната цел.

Социологически проучвания показват, че изборите през юни могат да донесат значителна промяна вдясно в Европейския парламент, което пък може да затрудни одобряването на амбициозни климатични мерки.

Изборите в ЕС

Очевидното отстъпление пред селскостопанските производители не задоволи много от десните членове на Европейския парламент, които твърдят, че зелените цели на ЕК ще ограничат начина на живот и икономиката.

"Фермерите в Европа се бунтуват, а Европейската комисия излиза с още по-нереалистични амбиции," заяви Александър Вондра от групата на Европейските консерватори и реформисти, който разкритикува този, по негови думи, стремеж "да бъдат принудени хората да водят различен начин на живот."

Силвия Лимер, евродепутат от крайнодясната германска партия Алтернатива за Германия, разкритикува лидерите на ЕС за това, че са "глупаво щастливи" относно намаляването на емисиите от въглероден диоксид, допълвайки, че зелените политики са отговорни за това, което тя определи като голям икономически срив.

От друга страна, Силвия Мордиг от групата на Левицата заяви, че селскостопанският сектор също трябва да положи усилия. "Не правете грешката да не говорите за селско стопанство, това не решава проблема," каза Бас Ейкхаут от групата на Зелените.

Енергийният микс

В своето предложение от ЕК казват, че ЕС би трябвало да си постави цел за цялата икономика за намаляване на нетните емисии на парникови газове с 90% до 2040 г., в сравнение с нивата от 1990 г.

Планът на ЕС се фокусира върху изграждането на предимство при европейските индустрии за чисти технологии и поддържането на обществена подкрепа за климатичната политика, докато съюзът се насочва към изборите.

Целта е страните от ЕС да не се отклоняват от пътя между настоящата климатична цел на ЕС за 2030 г. и дългосрочната цел за постигане на нетни нулеви емисии до 2050 г.

Поставената за 2040 г. цел би трансформирала енергийния микс на Европа с постепенното премахване на електроенергията, произведена с въглища, и намаляване на цялостното използване на изкопаеми горива с 80% и заменянето им с енергия от възобновяеми източници и ядрена енергия.

В проекта също така е посочено какво би коствало несправянето с климатичните промени под формата на разрушително екстремно време, което би могло да означава допълнителни разходи в размер на 2.4 трлн. евро в ЕС до 2050 г., ако глобалното затопляне не бъде ограничено до 1.5 градуса по Целзий, в сравнение с прединдустриалните нива.

През 2022 г. ЕС е намалил емисиите си от парникови газове с 33%, в сравнение с нивата от 1990 г.

Втори документ на ЕС, публикуван вчера, пък очертава плановете за улавянето и съхраняването на милиони тонове емисии от въглероден диоксид до 2050 г., което е една от многото сфери, които изискват огромни инвестиции в нови технологии.