Meta отпразнува своята 20-та годишнина тази седмица по начин, който подобава на всеки добър и зрял бизнес - с решение за изплащане на дивидент на акционерите. Компанията на Марк Закърбърг отбеляза "празника" с обратно изкупуване на акции и първия дивидент в своята история. 

Инвеститорите се зарадваха на новината, че ще получат по 50 цента на акция, а пазарната оценка на Meta се повиши с 20%. 

Дивидентът, който е финансова иновация от 17-и век, беше опора на капиталовите пазари през по-голямата част от 20-ти век и беше важен елемент от ценообразуването на самите акции. Гигантите на американския железопътен транспорт, например, са оценявани именно въз основа на дивидентите за всяка миля положена железопътна линия.

С годините обаче интересът към дивидентите постепенно намалява, а от началото на 90-те години на миналия век редовните парични плащания към акционерите са по-скоро изключение, околкото норма. За сметка на това обратните изкупувания на акции, при които ръководството на компанията използва печалбите, за да придобие собствени своите акции, повишавайки цената им, се превърна в предпочитан инструмент за "награждаване" на акционерите, пише The Economist. 

Мениджърите обичат обратните изкупувания, защото намаляват броя на акциите на пазара, повишавайки печалбата на акция, често и възнаграждението на изпълнителния директор. По-високата цена на акциите е още по-примамлива, ако ръководството е компенсирано с опции за закупуване на акции на компанията. 

В миналото инвеститорите също са предпочитали обратното изкупуване. Капиталовите печалби се облагат с по-ниски ставки от приходите от дивиденти в някои страни, а акционерите обичат да притежават поскъпващи активи, защото могат да изберат кога да ги продадат.

Връщат ли се на мода дивидентите?

Решението на Meta да прехвърли част от печалбите към миноритарните си собственици беше прието радушно. Това е поредният знак, че пазарите започват отново да ценят дивидентите като форма на възвръщаемост. 

Тези на фирмите от широкия борсов индекс S&P 500 нараснаха до 588 милиарда долара за миналата година, или с 22% повече в сравнение с 2020 година. Инвеститорите са вложили 316 милиарда долара в борсово търгувани фондове, фокусирани върху дивиденти, в световен мащаб, с което почти удвояват размера им. В анализ на Bank of America се посочва, че 2024 г. може да бъде "годината на дивидентите“.

Даниел Перис от инвестиционната компания Federated Hermes, обяснява спада на плащанията в брой през последните десетилетия с падащите лихвени проценти и промените от ерата на Рейгън в правилата за обратно изкупуване. Тъй като безрисковият лихвен процент беше нисък, възвръщаемостта на облигациите и спестяванията намаляваше, а заедно с нея - и предимствата от държането на пари в брой. Евтините пари позволяваха на инвеститорите да насочат капитал в акции на растящи компании, които не изплащат дивиденти.

Според Перис, високопоставените финансисти започнали да гледат на дивидентите като "запазена територия за вдовици и сираци“. Само стабилните компании, като банките и доставчиците на комунални услуги, били склонни да се занимават с тях. 

Но днешната икономическа среда изглежда различна. Лихвите се повишават, а стартиращите предприятия, които не демонстрират рентабилност, не успяват да спечелят интереса на инвеститорите. 

Освен това администрацията на американския президент Джо Байдън наложи данък върху обратното изкупуване на акции, който в момента не е много висок, но властите се надяват да се увеличи в бъдеще. 

По-високите лихвени проценти пък означават, че инвеститорите могат да печелят от паричните си приходи. Много от тях се радват на респектираща, безрискова възвръщаемост във фондовете на паричния пазар. По-високите безрискови проценти понижават и стойността на бъдещите печалби, което означава, че някои инвеститори ще предпочетат парите в брой днес пред по-високите цени на акциите утре.  

 Подобно изчисление важи и за корпоративните мениджъри, чиито възможности за достъп до пари в брой стават по-ограничени. По-високите лихвени ставки изискват по-висока очаквана възвръщаемост от дългосрочните инвестиции и обезсърчават поемането на дълг за финансиране на обратни изкупувания на акции. Недоверието на администрацията на Байдън към корпоративните сливания и придобивания намалява и инвеститорския интерес към тях, поради което много фирми обмислят как най-добре да върнат доларите на своите акционери.

Къде е уловката? 

Инвеститорите обаче имат причина да бъдат внимателни. Както твърдят някои икономисти, получаването на дивидент е като тегленето на пари от банкомат - то не ви прави по-богати.

Ако една компания реинвестира печалбите си, вместо да изплаща дивиденти, тя очаква да печели повече пари в бъдеще и по този начин да осигури по-висока цена на акциите. В резултат на това инвеститорите би трябвало да са еднакво доволни и от двете опции.

Фирма, която плаща дивидент, сигнализира, че има доверие в бъдещите си парични потоци, тъй като акционерите често приемат, че дивидентите ще бъдат постоянни, а мениджърите не желаят да ги намалят. 

Но подобен ход също така предполага, че мениджърите не са намерили по-добър вариант за инвестиция, което пък не говори добре за перспективите за растежа на компанията. 

Въпреки че високодоходните дивидентни акции предлагат надежден поток от приходи, те едва ли ще възнаградят собствениците си с огромна капиталова печалба, пише още изданието. 

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !